Разговор с художника Борис Праматаров за превъплъщенията му на полето на визуалното. В края на юли той ще открие съвместна изложба със Софи Унг в столичната галерия „Интро“.
Борис Праматаров е един от разпознаваемите и изявени съвременни български художници. Роден през 1989 г. в София, той завършва специалност „Книга и печатна графика“ в НХА, а след това и графични изкуства в Кралската академия за изкуства в Гент, Белгия, където живее от години. Специализирал е илюстрация в Дуксунг в Сеул и във Висшето училище за изящни изкуства „Синт Лукас“, Гент. Автор на арткнигите: „Моите демони“ (2012, Южна Корея), „Допелгенгер“ (2013, София), „Амигдала“ (2013, ЮДА, Париж), „Черофобия“ (2015, E2 & L’Appât, Брюксел), „Наблюдателят“ (2016, Le Dernier Cri, Марсилия), „Наблюдателят 2“ (2017, Брюксел), „Тайните на насекомите“ (2018, Брюксел), „Етомон“ (2018, E2 & L’appat, Брюксел). През 2017 г. печели първа наградата на комиксфестивала Фумето в Швейцария с комикса „Кратка история за общуването/любовта“. Правил е илюстрации за „Ню Йорк Таймс“, „Стандарт“ (Белгия), „Капитал“ (България) и рисунки за Volcom (Амстердам), Dr. Martens (Гент) и EXE club, София. В биографията си има и един анимационен филм – „Постиндъстриал“, създаден през 2015 г. Участието му в самостоятелни изложби включва: 2019 – A Clockwork Egg, Nova Doba Festival, Street Gallery, Белград; „Кодове на желанието“, Adidas Originals’ space, Москва; 2018 – „Балон Икар“, галерия „Интро“, София; 2017 – „Тайните на насекомите“, Gifted, София и др. В края на юли в столичната галерия „Интро“ Борис Праматаров ще открие съвместна изложба със Софи Унг, в която ще бъдат представени техни работи като колектив – Line Across Circle.
В рисунките ви има плътна концентрация – на жестовете, състоянията. Създава се впечатление, че правите всичко в продължение на дълго време. В бавен, медитативен процес. Кога разбирате, че сте готов с дадена работа?
Рисунките са свидетелството за творческия ми път. Те са част от нещо голямо, което е в постоянно движение, но хванати в капсулата на времето и материалното пространството.
Все повече езикът, на който се разбираме, е този на изображенията, а оценката е в емотикони. Как защитавате вашата идентичност на визуален артист в подобен алгоритъм и в тези кодове на видимото?
Опитвам се да не се влияя от съвременни моди. Следя постоянно какво се случва, но следвам собствения си път, който е белязан от професионалния и личния ми опит. Отсявам нужното от ненужното през собствената си призма. Понякога това ми пречи да съществувам в съвремието, което очаква да съм бърз и с малко усилие да постигам големи резултати. В същото време браня автентичността си и пътят сякаш изглежда по-ясен.
Единствено изкуството като че ли може да поеме най-грозното от реалността и чрез чувствата да го превърне в нещо красиво. Променянето на тези енергии е и този рев – битка, който се случва по време на създаването на една рисунка. Процесът е изтощителен. Моят личен бунт е да продължавам да трансформирам.
Вие сте художник, илюстратор на книги, различни издания, брандове, занимавате се активно с комикс, анимационно кино. Как спазвате лична хигиена на артист? Кой е задължителният критерий, отвъд който не бихте направили компромис?
Опитвам се да бъда максимално чист в изкуството си, но за жалост още не мога да си го позволя. Правя много компромиси, които носят своето знание, но и отдалечават от личното и автентичното. Живеем в свят, в който да бъдеш изцяло независим, е лукс за малцина.
В последните години се научих да бъда по-рационален и да обмислям по-внимателно проектите, в които участвам. Престанах да подкрепям проекти, които претендират да помагат на изкуството, а в същото време подценяват и обезличават работата на твореца. Смятам, че хората на изкуството трябва да уважават собствения си труд и да отстояват ясна естетическа позиция в културното пространство.
Стана дума за комикс – разкажете повече за последните ви проекти на това поле.
Комиксът е прекрасно и трудно занимание. Това е причината да съм влюбен в това изкуство. Комбинират се много неща и принципите, които използвам в рисунките си, се обогатяват от езика и разказа. В момента работя над една собствена история, която рефлектира над съвременните идоли на хедонизма и скритото от очите ни автентично красиво. Собствените ни желания ни пренасят на изолиран остров, на който алгоритми и пари диктуват пейзажите. С този проект участвам в конкурса за комикс на белгийската фондация Raymond Leblanc. Проектът, който спечели, ще бъде финансиран и издаден от френското издателство Casterman.
Отскоро правите и татуировки, този път рисувате с игла. Контактът с човека до вас е съвсем непосредствен – какво ви изненадва в неговите желания?
Една от основните причини да започна да се занимавам с този вид изкуство е общуването. Правенето на илюстрации и комикси е процес в уединение. При татуирането връзката с другия е пряка и лична. Изпитвам страхотно уважение към отсрещния човек, който доверява себе си и с това прави огромен комплимент на работата ми. Понякога ме изненадват тълкуванията на някои от дизайнерските ми проекти. Всеки вижда собствените си истории в тях и те са много интересни. Един образ може да породи противоположни асоциации в зависимост от наблюдателя.
В миналото рисунките по кожата са се отнасяли до определени социални групи и са имали своите йерархични или принадлежностни функции. В съвремието ни това изкуство е достъпно и се среща все по-често. Идеологическите образи и символики биват измествани от чисто визуалните предпочитания на човека.
Илюстрирате книгите в издателството на родителите ви (Веселин Праматаров, Тодорка Минева), СОНМ. Как промени подхода ви на читател тази работа? Кои са текстовете, които бихте оставили без визуален еквивалент?
В СОНМ работим четиримата (Тодорка Минева, Веселин Праматаров, Калоян Праматаров и аз), като с визуалната част сме се заели заедно с баща ми Веселин.
От дете съм заобиколен от книги. Книгата е възпитана в мен като образ на просветлението и път към най-големите съкровища. Поради това се отнасям отговорно към работата си като илюстратор, което винаги включва изключително внимателен прочит.
Илюстрирането прилича на превода. Говори за същите неща, но с различни изразни средства. Смятам, че всеки текст би могъл да се илюстрира. Доколко това би допринесло за положителен прочит на текста, това е друг въпрос.
Животът и работата ви от дълго време са извън България, но кои са процесите тук, артистите и събитията, които следите с интерес?
Следя с голям интерес поколенията след мен. Виждам голям капацитет, в който влагам големи надежди. За жалост от разговорите ми разбирам, че тези млади таланти срещат повече трудности и противопоставяне, отколкото насърчаване и реална помощ от „авторитетите“. Дано да греша и да съм осведомен неправилно! Дано нещата са се променили!
Роден сте през 1989 г. Има ли преходи в порастването, които нашето поколение все още не може да преодолее?
Не бих казал, че мога да анализирам цялото ни поколение. Нещото, което преодолях в личен план, е безкрайното очакване нещо да се промени към по-добро. В момента правя максималното, което мога, за нещата, в които вярвам, без очакване, че някой някъде ще ме потупа по гърба.
Има ли необикновено място – повърхност, материя, върху която искате да оставите отпечатък, дори да е анонимно?
Представял съм си много необикновени места – различни реалности, медитативни пейзажи и извънземни материи, но никога не съм си помислял да ги докосвам или променям. Самото им наблюдение би било достатъчно.
COVID-19 като че ли допусна пробив в системата на т.нар култура на щастието, в която нещата са лесни, достъпни, а удоволствието във всичко е крайната цел. Какъв ще е ефектът, според вас, върху изкуството?
Социалната изолация доведе до период на равносметка. Ясно пролича, че изкуството е пренебрегнато от социалните механизми и в същия момент изключително нужно за духовното равновесие на изолирания. Бих се радвал да видя художествени творби, вдъхновени от тази социална изолация, но след време, когато е минал периодът на осъзнаване и отсяване на клишетата.
Какви са ангажиментите ви до края на годината? Кога и къде могат да се видят ваши произведения?
В момента съм гост-стажант в White Rabbit Tattoos Sofia под ръководството на Валентин Белоусов /Север/. В края на юли откриваме изложба заедно със Софи Унг в галерия „Интро“. Там ще представим работите си като колектив (Line Across Circle). След това смятам да се съсредоточа над комикса си и да довърша няколко започнати проекта, като втората си анимация например.
Моите лични наблюдения са, че ставаме все по-безтегловни, колебливи, в невъзможност да направим категоричен избор. Какво държи вашият вътрешен център устойчив?
Стремя се към критично и рационално съзнание без илюзии и самозабрави. Никога не бих направил компромиса да си повярвам прекалено много. Знам кой съм и какво мога. Това ме напътства по пътя ми.
