0
6087

Има ли ковид?

В седмицата, в която отново сме разкъсвани от политически страсти като гладиатори на римска арена, ми разказаха потресаваща случка. Но не „една жена от пазара“, а моя близка приятелка. Случило се с нейния брат. Влязъл той в кабинета на своя общопрактикуващ лекар, за да се посъветва за третата бустерна доза ваксина – каква да бъде тя, кога да си я сложи, дали да си изследва антителата или клетъчния имунитет и т.н. Лекарката била дама на възраст, била отгледала и лекувала децата, внуците, родителите му, цялото му семейство ѝ имало безпределно доверие. Човекът говорел ли говорел за ваксините, споделял тревогата и съмненията си, искал съвет. Лекарката го слушала мълчаливо, след което най-изненадващо грубо ударила с длан по бюрото си и викнала: ти си интелигентен човек бе, Иване! Интелигентен човек си! Не разбра ли, че ковид няма! Пациентът ѝ останал без дъх от изумление. Почувствал се като последен глупак. Имал безкрайно уважение към тази жена, сърце не му давало и той да се разкрещи като каруцар, както му идвало отвътре. Изправил се едвам-едвам от стола, обърнал се, не намерил въобще какво да каже, смотолевил нещо като „довиждане” и излязъл тихомълком от кабинета, в който повече нямало да влезе.

Аз слушах разказа на моята приятелка безмълвна и мълчалива като нейния брат. Напоследък слушаме и четем какви ли не разкази, които ни изумяват, но за подобна сцена, за подобно отношение не бях чувала.

Трудно ми е да проумея как за няколко месеца се случи това втвърдяване на толкова много хора срещу ваксините. Едно от възможните обяснения е, че темата се политизира, за да се използва от кандидатите за печелене на гласове. Политизира се и по оста Изток-Запад. Русофилите са срещу ваксинирането, срещу Бил Гейтс и чиповете му, срещу магнитите, които вливат в организма ни, срещу графеновия оксид, срещу кемтрейлса, с който ни пръскат, но най-вече срещу отнемането на свободата ни. Борбата срещу ваксината е върховото достижение на новите борци за свобода. Борбата срещу ваксината е новият рубеж срещу новия враг. На борците срещу ваксината никакви други свободи и права досега не са им отнемани, затова борбата им срещу ваксината сега е на живот и смърт.

И фиксацията върху ваксината до такава степен стеснява съзнанието им, че не забелязват най-често повтаряния факт – че ваксината предпазва от смърт. В този смисъл тяхната борба е наистина на живот и смърт, само че откъм страната на смъртта. Фактът, че ваксините предпазват от летален изход, е доказан и неоспорим. Борците просто премълчават този факт. Изтъкват, че ваксинираните се заразяват, но това никой не оспорва. Изтъкват, че самите те пренасят зараза, но това също никой не оспорва. Изтъкват, че ваксинираните боледуват, но това също не се отрича. Но умиращите сред ваксинираните са изключително малко. И това прави ваксините повече полезни, без да се отричат страничните им ефекти. Нали всички знаем, че не съществува лекарство, което да няма странични ефекти. Не казват ли в рекламите и на най-безобидните медикаменти: „Преди употреба, прочетете листовката!“. Във всяка листовка няма ли подробно описание на „Възможни нежелани реакции“?

Всичко това показва, че борбата против ваксините е ирационална. Но ирационално може да постъпват неспециалисти. А каква е борбата на тази лекарка против ваксините? Медицински или политически са мотивите ѝ? Възможно ли е лекар да не се е сблъсквал с болни, с умиращи от ковид-19 и да не знае, че умират именно от ковид, а не от грип? Убедена съм, че не е възможно! Това прави позицията на един лекар против ваксините още по-ирационална и неразбираема.

Най-малко ме учудва позицията против ваксините на някои политици. При тях е въпрос за проценти на изборите. Търговия. Някои почти директно го казват: нали хората така или иначе умират – защо да не спечелят гласове и пари срещу това.

Хибридната война на Путин също е в действие. Защо да не печели влияние у нас, след като е толкова лесно? В Русия се прилагат строги ограничения, тоест такива, каквито трябва, а на българските почитатели на Путин се внушава, че ограниченията са излишни, че са медицински фашизъм. И антифашистите лапат кукичката без стръв.

Но как можем да си обясним публикациите, че Ангел Кунчев е умрял. Черно на бяло пишат, че е умрял. Човекът боледува и понеже е ваксиниран, боледуването му протича сравнително леко. Но е особено ефектно за антифашистите, ако се напише, че точно Ангел Кунчев е умрял. И лъжат, без да им мигне окото. Други, по-„милостиви“, по-„съвестни“, писаха, че берял душа. И наблягат – въпреки двете си ваксини. Това трябва дебело да се подчертае: въпреки двете си ваксини бил на кислороден апарат, после на командно дишане. Накрая умрял! Преди няколко дни господин Кунчев писа на страницата си във Фейсбук: „имам нахалството да обявя, че все още съм жив. Не ми се наложи дори да влизам в болница. Това дължа единствено на ваксинацията“. В какъв ли водовъртеж от желание за власт, алчност и мъст трябва да си попаднал, че да разпространяваш подобни мерзки новини, това не ми се ще да го мисля! Колко мерзост и низост е необходима, за да седнеш пред клавиатурата и да обявиш някого за мъртъв?!

А да си лекар и да твърдиш, че ковид няма? Да удряш с длан по масата и да крещиш, че ковид няма! Да го крещиш в лицето на свои дългогодишни пациенти, които идват при теб с доверие, че ще им помогнеш!

Това освен ирационално, е налудно. Имам много приятели, които преболедуваха или в момента боледуват от ковид-19, следя състоянието им, зная през какви тежки изпитания преминават. В някои случаи нечовешки. Това става пред очите ми. Като оздравеят, ми разказват какво са преживели. Няколко приятели починаха и не могат да ми разкажат, но техните близки ми разказват.

А тази лекарка удряла с длан по масата и викала: ти си интелигентен човек бе, Иване! Не разбра ли, че ковид няма!

Кога сърцата на някои хора станаха по-груби от подметка на ботуш? И кое ги направи такива?

Убедена съм, че не съществува външна причина, която да стори това. Причината е вътре в тях. Затова съжалението ми към тях е по-голямо, отколкото гневът ми.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияИроничният филтър на Нено Белчев
Следваща статияТревожният симптом на ниската активност