129
1329

Интелектуални игри и загадки

Borges
literofilia.com

„Шест задачи за дон Исидоро Пароди”, Хорхе Луис Борхес и Адолфо Бийон Касарес, ИК „Колибри”, 2014 г.

„Шест задачи за дон Исидоро Пароди” се появява през струващата ни се вече доста далечна 1942 г. Зад авторското име Онорио Бустос Домек, без да се крият въобще, всъщност стоят двама – Хорхе Луис Борхес и Адолфо Бийон Касарес. Домек обаче не е просто име, което да „скрие” двамата аржентински писатели – единият световноизвестен, другият – може би не чак толкова. Това е изграден образ на „нов автор” с биография и произведения, с „литературна слава”: живее и твори в Росарио, център на аржентинската мафия, сред произведенията му са творби с патетични заглавия, посветени на испански и аржентински писатели, както и такива за живота на главатаря на мафията във въпросния Росарио. Затова и книгата започва с подобаващо му цветисто и патетично представяне. То е от „член на аржентинската литературна академия”, Хервасио Монтенегро, самият той е един от персонажите, участник в историята и повтарящо се име в книгата. Така както се повтарят и някои други имена – на писатели, актьори, интелектуалци – всички те несъмнено пародирани чрез забележителни стилистични игри.

Shest-zadachi-za-don-Isidro-Parodi1Всъщност това, с което трябваше да започна, е, че „Шест задачи…” е пародия.  Към това несложно откритие може да ни насочи дори и името на главния герой дон Исидоро Пароди, нещо като „детектива във фотьойла”, де факто затворник, излежаващ присъда за неизвършено престъпление, бивш бръснар, сега проницателен рационалист, разгадаващ какви ли не заплетени загадки. И то без да напуска изобщо, а и как би могъл, нали е затворник, своята килия 273. Образът на дон Исидоро съвместява черти на детективи, познати ни от ключови творби на криминалния жанр. И той като малкия смешен белгиец на Агата Кристи разчита на „малките сиви клетки” и е леко разсеян, наглед безобиден като милата мис Марпъл например. Самите задачи, които трябва да решава, припомнят станали вече класически криминални истории – както на „кралицата на жанра”, така и на сър Артър Конан Дойл или по-съвременни образци отвъд океана като тези на Ърл Стенли Гарднър. Сюжетите не могат да не ни забавляват – те също пародират известни истории – за мистични общества с тайни ритуали, за диаманти, откраднати от руска княгиня, убийство във влак, скъпоценен камък от китайски храм и т.н. Във всички тях ще открием едно почти абсурдно проиграване на ключови криминални сюжети, проиграване на персонажите, но като че ли най-силно пародирани са именно интелектуалците – поети, писатели, актьори, журналисти. И това става най-вече чрез езика, който разиграва индивидуалната стилистика на всеки, хиперболизира я, по този начин присмивайки й се.

Едно от големите достойнства, както и признавам, „препъникамък” за читателя, са непрестанно разклоняващите се „истории” на посетителите на дон Исидоро. Търсейки ключ към загадките от него, те буквално се изгубват в лабиринта на собственото си разказване. То, самото, е изтъкано от езикови игри, интелектуални препратки, обрасло с множество информация, която за читател, незапознат с литературния, културен, социален и политически пейзаж на тогавашна Аржентина, би могла да бъде леко комплексираща. Никой не обича да се чувства необразован или неинформиран. В помощ, и то каква, идват обаче множеството бележки на страхотната преводачка Анна Златкова. А и ако пристъпим към „Шест задачи за дон Исидоро Пароди” просто като читатели, с любопитство и отворени сетива – ще се насладим именно на тези качества на книгата. Защото онова, което ни припомня любимият ни Борхес в нея, са именно неговият удивителен енциклопедизъм, езикова и стилова мощ, способността му да наслоява и разклонява, да разказва.

 

 

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статиякруши на върбова клонка@под прикритие.бг
Следваща статияЦветница