0
1339

Интервю с дърпир

ДЪРПИР (мит., прод., рубл., лъжл., манип., русофл., нагл.) Дърпирът е вредно чудовищно създание, разпространено по цялата земя. Особено силна е популацията му на Балканите, в частност България. Има съсухрена кожа, която обаче почти не се забелязва от настръхналата му козина – настръхнала от злоба и злост, под космите кожата му е грапава и лющеща се; телесно е прегърбено и неугледно. Очите са му огромни и жълти от ярост, зъбите му са остри като игли, наточени да пробождат и поболяват. Според някои изследователи Д. може да се преобразява на кротък, тих и загрижен, като по този начин успява да заблуди плячката си – прави се на уж безобиден, уж внимателен, уж състрадателен, но така дебне по-дълбоко да влее отровата си. По поведението си прилича на вампирите (вж. ВАМПИР), които изсмукват кръвта на жертвите си. Д. обаче не се храни с кръв, а с мозък – нападнатият от Д. губи умствените си съпротивителни сили, започва да вярва на всякакви фантасмагории и да разпространява фалшивите новини, които Д. бълва винаги щом посегне към писалката, образно казано. Понякога поразените развиват „бесовски синдром“: излиза им пяна на устата и се превъзбуждат; подскачат като ударени от болестта на свети Вит, ако пред тях се спомене Европа, ЕС, НАТО, САЩ, евро и ваксини. Д. са различни видове, но всички обслужват „руската мечка“ (за „руска мечка“ вж. КРЕМЪЛ и ПУТИН). Девизът на Д. е стих от българския поет Христо Смирненски: „Москва, Москва, вулкан от пламнали души!“. Целта на Д. е тъкмо да възпламени душата и съзнанието и при този прилив от огън и лава човекът да спре да мисли трезво. Д. може да стане всеки, особено ако е „ухапан“ от друг Д. Най-често Д. се срещат сред занимаващите се с журналистика, с политика и с енергиен бизнес (за бизнес-Д. вж. ГАЗПРОМ). Всички Д. се стараят трескаво да обикалят медиите и да убеждават, че без Русия (вж. РУСИЯ) не може. Към това ги подтикват и с финикийски знаци (вж. РУБЛИ). Там, където Д. имат силно влияние и въздействие, народът обикновено е беден, изтормозен и уплашен. [„Пълен речник на вредоносните и умопобъркващи същества в обществената среда“, ИК „Имунитет“, С. 2022].  

Намирам дърпира в бърлогата му, приготвящ поредната манджа с лъжи и измами. Готви ги не с олио, понеже, както обича често да казва, няма олио, пък и хлябът бил от мъката по-чер, цитира, а с пропаганда – дебела, мазна и фалшива. Имам чувството, че нарочно ме посрещна с демонстрацията, че работи – за да ми покаже, че за него трудът е песен, „дружна песен“. Не му хващам вяра – едни от най-характерните черти на дърпира са манипулацията и нахалството: знам, че той не се интересува дали ще успее да омае журналистическото войнство, важното за него е да размекне колкото се може повече мозъци на обикновени хора. Повод за срещата ни стана измислен анализ на несъществуващ учен от несъществуващ западен институт, който дърпирът наскоро изцвъка в публичното поле, омацвайки го цялото. Исках да разбера мотивите му и звъннах за интервю. Първоначално дърпирът ми отказа, но после вероятно реши, че това е още една трибуна и се съгласи да поговорим.

Знам, че не е лесно да се измислят сюжети, които да звучат правдоподобно за широката публика. Вие как успявате?

О-о-о, това е много лесно, важно е да се знаят и помнят опорните точки. Като главните са: че Русия и особено Владимир Владимирович Путин никога не са виновни; че целият свят е настръхнал несправедливо против „руския свят“, който свят е „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден“; че в Украйна и не само надига глава фашизмът, който трябва да бъде спрян с цената на всичко, включително с живота на дагестанци, буряти, чуваши и тувинци; че всички санкции срещу Русия са за едни пари; че, най-накрая, „кат Русия няма втора тъй могъща на света, тя е нашата подпора, тя е нашта висота!“, както е рекъл дядо Славейков. Следват ли се тези опорни точки, всичко се получава лесно и без проблеми – пишеш си и си пееш фалшиво „Союз нерушимый…“

Понякога ви разобличават. Това притеснява ли ви?

Разобличават? Мен? Никога! Това са заблуди и фейкове, аз винаги говоря и казвам базови истини. Базата ни е в Москва, разбира се. Друг е въпросът, че тези, на които тези базови истини не им харесват, са си измислили някакви там белинкати, фактчеци и всякакви още позьори, бълващи срещу свещеното ми шаманско слово. Но на война като на война, „вставай страна огромная“ от Калиниград до Владивосток. Русия е наистина огромна страна, там всичко, което се изрече, става истина, защото докато прелети от единия до другия ѝ край, дори лъжа да е – превръща се в истина. Най-истинската истина! Ние тук сме мънички, слабички, но там, но там… Там всичко е вярно! Там всичко е голямо! И няма от какво да се притеснявам, когато зад мен стои тази огромна страна със своите големи и щедри четирихилядници…

Добре, така да е, но все пак: смятате ли, че като лъжете, допринасяте за доброто в света?

Няма лъжа в моите думи, всичко е истина. А и лъжа да е, пак става истина, обясних ви причината. Колкото до доброто в света – то не ме интересува, за мен добро е единствено това, което е добро за „руския свят“. Защото за какво ми е свят, ако в него я няма Русия? За какво ми е, кажете ми?

Ами може би, за да е по-мирен и по-благоденстващ, предполагам…

Благоденстващ… Вие чели ли сте Достоевски? Знаете ли как си е отишъл Гогол? Как е страдал Пушкин, подозирайки своята Наталия в изневяра? Руската душа не благоденства, руската душа страда. И заедно с нея трябва да страдат всички, защото единствено така се стига до Бога. До Нашия Светия Истинския Руски Бог!

Имате ли много съратници, съдружници, сподвижници?

А, че и питате – та ние сме легион! Погледнете социалните мрежи, погледнете телевизионните студиа, погледнете интернет сайтовете, огледайте се най-сетне около себе си – ние сме на всеки километър! Копейчици, руменци, велевци, воленци, яневци, волгинци, вацевци и шаренковки – неизброимо число сме, никнем дори там, където не ни сеят. Е, няма да скрия, че се грижат за нас – торят ни, рубльосват ни, поливат ни, газират ни и ни петролират – благодарни сме. Вярно, сега сме малко в затруднение, седемдесет градинари си тръгнаха за Москва, но ние сме убедени, че другарката Митрофанова – Бог и Путин да я поживят! – все ще измисли нещо. Ние сме готови и сме насреща с цялата си дърпировска мощ – отровна, но въздействаща.  

Накрая, не е ли много уморително да си дърпир?

Никак даже, напротив. Това е нашата мисия – да направим света наш, „нашы“ да са по целия свят, те да го ръководят и да го командват. За тази цел си струва да хвърляш всичките си сили, слюнки, способности и слуз – а нашата слуз е най-слузестата слуз. И когато покрием с нея целия свят, „ех, ще започне такъв живот“, цял архипелаг!…

Архипелаг? Какъв е сега този архипелаг, той пък откъде се взе?

От ГУЛаг, разбира се, „Архипелаг ГУЛаг“. Целият свят – архипелаг ГУЛаг…    

Избягах презглава. Зарязах дърпира да си бърка гадните манджи. Мераклиите за тях са безчет – истинска напаст…   

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
Предишна статияНеобходимостта от истина
Следваща статияСмисълът на историите