Начало Идеи Гледна точка Информационно обществo
Гледна точка

Информационно обществo

AZahariev

 

 

До изборите не остава много време, а замерването с кал се ожесточава  с всеки изминал час. Кратка и непълна хронология на разменените  само през последните две–три денонощия информационни атаки дава да се разбере еднозначно,  че честотата на залповете ще продължава да расте, без на хоризонта да се съзират каквито и да било изгледи за поне временно примирие.

От своята амбразура Велизар Енчев откри стрелба по служебния премиер, като го обяви за таен сътрудник на българското военно разузнаване. Сравнително бързо се разбра, че пълнителят най-вероятно е бил подаден на журналиста от Румен Петков.  Явор Гечев от БСП излезе на свой ред от леката летаргия на уреденото младежко съществуване, за да „препарира“ Мирослав Найденов с помощта на сведения, един от източниците на които е мнимо дипломиралата се негова (на министъра) някогашна подчинена Калина Илиева. Паралелно назованият вече Румен Петков реши, че вътрешнопартийната част от търпението му се е изчерпала и не се поколеба насред  завихрилото  се меле  да заговори за дух на морално разложение в БСП, проявяващ се в разпространяването на  зловредни клюки, в плетенето на интриги и въртенето на зад-пленумни  машинации.

Приблизително по същото време група вече освободени от работа депутати от ГЕРБ дадоха нарочна пресконференция по актуални въпроси, на която с необходимата загриженост беше подхваната отново темата за връзките на господин Хохегер с български леви политици, пиари на свободна практика и рекламисти–свободни зидари.  Между другото изявленията на конфериращите с журналистите господа дойдоха като естествен отглас на атаката срещу Мирослав Найденов, впрочем в интернет вече се бяха появили и стенограми на разговори, в които се говори за някакви си там 20 милиона лева, платени от Мирослав-Найденовото  министерство за реклама.

Да обобщим накратко – първо се пуска тази информация, а после идва ред на реминисценциите по случая „Хохегер“ и до привличането на Калина–Дипломата като свидетел на страната на истината за безобразията в земеделското министерство. Само да допълня, че Явор Гечев продължи мощно и с прецизен мерник офанзивата  вчера вечерта, разширявайки обхвата на обвиненията и кръга на персоните, засегнати от тях. И стигна до Бойко Борисов естествено.

Разбира се, не съм чак толкова наивен, че да виждам нещо невероятно или най-малкото крайно странно в канонадата от компроматни снаряди и в пръскането на шрапнелите, което взривовете предизвикват. Нито става за пръв път пред очите ни, нито е нещо неочаквано за някого. А и в крайна сметка окалването на противника си е неизбежен и дори нормален момент от бойните действия, както добре знаем. Лошото е там, че наистина дотегна до изнемога разиграването на едни и същи долнокачествени  стратегии точно на последната предизборна права. Решението на Бойко Борисов да подаде оставка и да отвори с това пътя към предсрочното сформиране на нов парламент направи нещата още по–нетърпими от друг път. Така е, защото  внезапното, рязко скъсяване на времето, предвидено за активни мероприятия под вражеския кръст, наложи сгъстяване на план–програмата в максимална степен. В такива форсмажорни ситуации чисто и просто не ти остава време–или изстрелваш бързо и по възможност най-точно мунициите, които си приготвил от по – рано и които си мислел да изразходваш малко по-нататък, или противникът  те покосява пръв.

Проблемите, които виждам тук, са от два различни, но взаимосвързани порядъка. Най-напред вредите, които рутинните и привидно безобидни игрички с информатори,  за вниманието на избирателя нанасят на обществото, са очевидни. Те идват оттам, че ожесточените престрелки през медиите с доклади, папки и преписки не носят със себе си нищо положително от гледна точка на смисления политически дебат. На полето на сблъсъка на идеите за бъдещето на страната, имам предвид. И тук дори не говоря за представяне на амбициозни дългосрочни проекти или, опазил ни Господ, на манифести. Не става дума и за високопарни и по неизбежност лишени от достатъчна съдържателност  визии от типа на „България 2020“, „България 2030“ и т.н. Не, имам предвид  така важното конкуриране между различни концепции  за справяне с неотложните проблеми.  А то на свой ред трябва да доведе до предприемането на своевременни управленски ходове, които да направят възможно както възстановяването на социалната стабилност, така и подобряването  на икономическия климат.

Но спонтанният  бум в разбулването на злоупотребите с власт и на корупционните практики на политическите съперници, на който ставаме свидетели винаги в навечерието на избори, има и едно не просто досадно, а направо аморално и дори престъпно измерение. Колко ли от гръмко огласените и тези дни информации ще произведат нещо повече от кратковременен шум? Как оценявате вероятността като резултат от тях до или след изборите да се стигне до следствени действия, обвинения и присъди за високопоставени политици от отишлото си наскоро управление или от което и да е от онези преди него? Най-непочтеното в това плакатно замерване с разобличавания е изражението на безстрашие по лицата на участниците и от двете страни. Забележете,  че никой не изглежда смутен – нито глашатаите на компроматите, нито техните мишени. Първите – заради възможността да бъдат уличени в клевета, а вторите – поради опасността да бъдат осъдени.

Нищо чудно, че в едно толкова силно развито информационно общество ролята на фирма „Информационно обслужване“ и личността на нейния шеф са така важни.

Така или иначе, докъдето и да се разгърнат  този път разкритията, еволюцията в тази посока едва ли ще отклони погледа на повечето хора в България от проблемите, отстраняването на които обществото очаква. Затова ще е най–добре времето до изборите да бъде използвано пълноценно от партиите, състезаващи се за доверието на гласоподавателите и разчитащи да намерят място в следващото Народно събрание.  А това предполага добросъвестно съсредоточаване върху програмите и тяхната убедителност вместо късогледо поддаване на съблазните на политическото изнудвачество.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Свързани статии

Още от автора