Този сборник с разкази ни представя творчеството на един от уважаваните и превеждани европейски писатели – словенеца Драго Янчар. Освен на проза, той е автор и на драматургични и есеистични произведения, носител е на Европейска награда за най-добър кратък разказ (1994), на Хердерова награда за литература (2003) и др.
Преживял комунистическия режим, в много от разказите си писателят ни връща към този период от историята, но не назидателно, а чрез случилото се с конкретен човек. Отделната човешка съдба е проектирана върху голямата, тази на всички, и чрез нея можем да разберем по-добре драматизма на времето, да научим за зверствата и насилията, да преживеем отново времена, които не трябва да се забравят, за да не се повторят. Писателят споделя, че точно този опит – затворен е от комунистите за кратко през 1974 г., му помага в решението да стане писател. Споделя също, че и баща му е бил затворен от Гестапо през 1944 г., и то в същия затвор. Това обяснява и една тема, която можем да открием в някои от разказите на Янчар в сборника „Ученикът на Джойс“ – за иронията на историята. Тя се повтаря и някак ни „осъжда“ на трагични, насилствени събития, които трябва да преживяваме отново и отново. Но така можем да разберем скрития им смисъл, да се опитаме да ги преодолеем.
Разказът, който дава името на сборника, също е обвързан с историята. Млад мъж учи английски в Триест през 1914 г. Учителят е Джеймс Джойс. Години по-късно, през 1941 г. той е словенският глас на британското радио. Завръща се в Югославия, за да бъде преследван, затворен, а най-сетне да завърши живота си от насилието на вманиачена националистическа тълпа.
И други герои на Янчар са „въвлечени“ в трагизма било на всекидневието, било на историята. Независимо къде се развива действието – дали в армията на комунистическа Югославия, дали по време на командировка в Манхатън, или на поклонение от XV век до Сантяго де Компостела – читателят винаги ще усети една специфична атмосфера на заплаха, на тревожност, на трагична предопределеност. В някои случаи нещата стават дори брутални, но чувството за хумор на автора не позволява да се почувстваме потиснати или разстроени.
Другата съществена особеност на разказите на словенския писател е, че той улавя и пресъздава абсурдите на живота, абсурдите на историята. В разказите му обаче, независимо дали са психологически изследвания или документални мистерии, винаги има структурно равновесие между лично, историческо и фикционално. Авторът съзнава и мощта на писането, неговата „отстраненост“ от реалиите, несъвпадението между повествователя и личността на автора.
Сборникът с разкази печели и с това, че независимо от някои сюжети, свързани конкретно със Словения и Югославия, езикът на разказите, темите, посланията са универсално европейски, те разчитат на това, че литературата е отворена за различни начини на четене. Дават свободата на всеки от нас да открие своя.
