Начало Идеи Историята днес (X)
Идеи

Историята днес (X)

Марк Фюмароли
19.12.2012
1396

Сетивността, която изгубихме

Как ви хрумна идеята за енциклопедия на метафорите?

Метафорите винаги са ми се стрували безкрайно интересни. Спомням си как докато обикаляхме с приятелите ми из Индия, изведнъж си дадохме сметка за невъобразимия брой изрази и думи, които употребяваме във всекидневните си разговори и как тези различни метафори и начини на изразяване са се съхранили през вековете…Всичко започна като игра: съставихме списъци на познатите ни метафори, които аз с годините постепенно допълвах. Бях очарован от тази „каруца, която слагаме пред коня” или от почти гениалния израз „плюя си на петите”[1]…

Всяка година, „археолози” на езика като Дюнтон и Пиво публикуват сборници с изрази…

Това са превъзходни произведения, а най-класическият пример сред тях е сборникът на Ален Рей. Там метафорите са подредени по азбучен ред, но аз предпочетох да ги класирам в по-„материални” рубрики, още повече, че лексиката на лова, на земеделието, на занаятчийството представляват огромни находища на фантастични метафори и изрази. Струва ми се, че по този начин истинският, сетивен свят се усеща по-добре. Това е свят, от който ние се отдалечаваме и забравяме все повече, а метафорите са начин да си го припомним.

Това, което е толкова интересно във вашата работа, е проследяването на  начина, по който изразите постепенно придобиват своето преносно значение…

Да, наистина, метафорите са подвижни и изменят значението си. Те носят в себе си един първоначален и конкретен смисъл, който обикновено успяват да съхранят през годините.

Метафорите са преносители на смисъл и значение…

Точно както подсказва етимологията на думата[2]. И до днес в Гърция се използва изразът „метафоричен камион”, тоест камион за превоз. На свой ред аз се качих на този камион, за да изуча миналото и паметта на езика…Забавното в това пътешествие са най-вече хилядите разклонения и посоки, по които тръгва първоначалният смисъл на метафората. Опитах се да ги илюстрирам както с примери от Лафонтен и други класици, така и със статии от вестници, някои реплики от Тентен или песни на Серж Гензбур. Тези изрази съществуват и живеят от столетия. Били са забравени, „замръзнали” в езика и сега възкръсват по своему…Опитах се доколкото мога да ги „размразя”, защото те носят в себе си цяла една вселена и чрез тях ние можем отново да се докоснем до нея, да я почувстваме и да я разберем

Стремите се към прякора „великият размразител”…

Точно така. Това ме подсеща за прочутия епизод от романа на Рабле, където Пантагрюел, скитайки между островите Тоху и Боху, открива нов остров, пълен със стари замръзнали думи. Той ги размразява с факла и те му разкриват смисъла си…Аз правя нещо подобно…Езикът представлява невероятна колективна и анонимна памет. Достатъчно е да се приближим до нея и да се вслушаме в смисъла и посланието й.

Случвало ли ви се е да правите внезапни и неочаквани открития?

Разбира се, често дори! Знаехте ли например, че думата „балдахин” идва от името на град Багдад, а „муселин” от Мосул? Или че aller de conserve (вървя в компания с) носи началото си от малкото корабче, наречено „консерва”, което е ескортирало главния адмиралски кораб?

Спомняте ли си първата метафора, с която сте се сблъскал?

Мисля, че беше les bras m`en tombent (буквално: падат ми ръцете; учуден, изумен съм)…Този образ винаги ме е очаровал. Не е ли невероятно, почти като в комикс,  изуменият герой наблюдава безпомощно как ръцете му падат на земята? Истински цирк! Творчеството на Лафонтен и на Рабле изобилства от подобни изрази. Но френският сам по себе си е изключително богат и гъвкав език, който не спира да създава нови и нови метафори.

Според Лакан „подсъзнателното има структурата на език”. При вас е по-скоро обратното, езикът е структуриран според подсъзнателното…

Трябва да правим разлика между съвременния и абстрактен език, който произлиза от техническата сфера и занаятчийския и сетивен език, чиито корени идват „от другаде”. Именно неговите метафори постепенно са се отърсили от първоначалното си значение и са придобили нов смисъл. Неговите  корени са изцяло подсъзнателни.

Имате ли усещането, че този сетивен език, роден от контакта между действието и занаята, между живота и невинността, се отдалечава все повече от нас и от нашето всекидневие?

Това е очевидно! Нашето отношение към света се изразява почти изцяло чрез посредничеството на технологиите. Сетивата ни са атрофирали: губим допира, вкуса, а изразите, които използваме, описват тази еволюция. Именно поради това езикът ни все повече обеднява и губи от своето вълшебство.

Примери от „Книга на метафорите”:

Плъх – малък плъх (un petit rat). Така са наричали учениците от училището по танци към парижката опера. Те се превръщат в любим модел на Дега.

Плюскам, ям лакомо (faire ripaille) – Амедей VIII Савойски остава вдовец на 56 години. През 1439 г. той предава владенията си на най-големия си син и се оттегля в местността Рипай (Ripaille), където се замонашава. Но вместо да води скромен живот, той редовно организира пищни и разточителни пиршества.

Марк Фюмароли (р.1932 г.) е френски историк, есеист и член на Френската академия. Автор е на книгите Поетът и кралят, Държава на културата: една модерна религия, Епохата на красноречието, Школата на тишината и др. През 2012 г. публикува Книга на метафорите.

Превод от френски:  Мина Петрова

Още по темата:
Марк Феро, Политиците не се вслушват в историците

Карло Гинзбург, Аномалиите са по-съдържателни от нормалните случаи

Едуард Лютвак, Византия щеше лесно да се справи с талибаните и Иран
Мишел Сер, Добре дошъл на новия човек
Марсел Гоше, След третата индустриална революция всичко трябва да се гради наново
Ален Корбен, Удивителният знак е признак за лоша история

Михаил Груев, Опитите за нормализация на комунизма ще бъдат улеснени от глобалната криза

Умберто Еко, Живеем под господството на лъжата

 


[1] На френски: prendre ses jambes à son cou, което буквално значи „омотавам краката си около врата си”

[2] от гръцки μεταφοράпренасям

 

 

Марк Фюмароли
19.12.2012

Свързани статии