0
657

Историята днес (10)

Сетивността, която изгубихме

 

 

Как ви хрумна идеята за енциклопедия на метафорите?

Метафорите винаги са ми се стрували безкрайно интересни. Спомням си как докато обикаляхме с приятелите ми из Индия, изведнъж си дадохме сметка за невъобразимия брой изрази и думи, които употребяваме във всекидневните си разговори и как тези различни метафори и начини на изразяване са се съхранили през вековете…Всичко започна като игра: съставихме списъци на познатите ни метафори, които аз с годините постепенно допълвах. Бях очарован от тази „каруца, която слагаме пред коня” или от почти гениалния израз „плюя си на петите”[1]…

Всяка година, „археолози” на езика като Дюнтон и Пиво публикуват сборници с изрази…

Това са превъзходни произведения, а най-класическият пример сред тях е сборникът на Ален Рей. Там метафорите са подредени по азбучен ред, но аз предпочетох да ги класирам в по-„материални” рубрики, още повече, че лексиката на лова, на земеделието, на занаятчийството представляват огромни находища на фантастични метафори и изрази. Струва ми се, че по този начин истинският, сетивен свят се усеща по-добре. Това е свят, от който ние се отдалечаваме и забравяме все повече, а метафорите са начин да си го припомним.

Това, което е толкова интересно във вашата работа, е проследяването на  начина, по който изразите постепенно придобиват своето преносно значение…

Да, наистина, метафорите са подвижни и изменят значението си. Те носят в себе си един първоначален и конкретен смисъл, който обикновено успяват да съхранят през годините.

Метафорите са преносители на смисъл и значение…

Точно както подсказва етимологията на думата[2]. И до днес в Гърция се използва  изразът „метафоричен камион”, тоест камион за превоз. На свой ред аз се качих на този камион, за да изуча миналото и паметта на езика…Забавното в това пътешествие са най-вече хилядите разклонения и посоки, по които тръгва първоначалният смисъл на метафората. Опитах се да ги илюстрирам както с примери от Лафонтен и други класици, така и със статии от вестници, някои реплики от Тентен или песни на Серж Гензбур. Тези изрази съществуват и живеят от столетия. Били са забравени, „замръзнали” в езика и сега възкръсват по своему…Опитах се доколкото мога да ги „размразя”, защото те носят в себе си цяла една вселена и чрез тях ние можем отново да се докоснем до нея, да я почувстваме и да я разберем

Стремите се към прякора „великият размразител”…

Точно така. Това ме подсеща за прочутия епизод от романа на Рабле, където Пантагрюел, скитайки между островите Тоху и Боху, открива нов остров, пълен със стари замръзнали думи. Той ги размразява с факла и те му разкриват смисъла си…Аз правя нещо подобно…Езикът представлява невероятна колективна и анонимна памет. Достатъчно е да се приближим до нея и да се вслушаме в смисъла и посланието й.

Случвало ли ви се е да правите внезапни и неочаквани открития?

Разбира се, често дори! Знаехте ли например, че думата „балдахин” идва от името на град Багдад, а „муселин” от Мосул? Или че aller de conserve (вървя в компания с) носи началото си от малкото корабче, наречено „консерва”, което е ескортирало главния адмиралски кораб?

Спомняте ли си първата метафора, с която сте се сблъскал?

Мисля, че беше les bras m`en tombent (буквално: падат ми ръцете; учуден, изумен съм)…Този образ винаги ме е очаровал. Не е ли невероятно, почти като в комикс,  изуменият герой наблюдава безпомощно как ръцете му падат на земята? Истински цирк! Творчеството на Лафонтен и на Рабле изобилства от подобни изрази. Но френският сам по себе си е изключително богат и гъвкав език, който не спира да създава нови и нови метафори.

Според Лакан „подсъзнателното има структурата на език”. При вас е по-скоро обратното, езикът е структуриран според подсъзнателното…

Трябва да правим разлика между съвременния и абстрактен език, който произлиза от техническата сфера и занаятчийския и сетивен език, чиито корени идват „от другаде”. Именно неговите метафори постепенно са се отърсили от първоначалното си значение и са придобили нов смисъл. Неговите  корени са изцяло подсъзнателни.

Имате ли усещането, че този сетивен език, роден от контакта между действието и занаята, между живота и невинността, се отдалечава все повече от нас и от нашето всекидневие?

Това е очевидно! Нашето отношение към света се изразява почти изцяло чрез посредничеството на технологиите. Сетивата ни са атрофирали: губим допира, вкуса, а изразите, които използваме, описват тази еволюция. Именно поради това езикът ни все повече обеднява и губи от своето вълшебство.

Примери от „Книга на метафорите”:

Плъх – малък плъх (un petit rat). Така са наричали учениците от училището по танци към парижката опера. Те се превръщат в любим модел на Дега.

Плюскам, ям лакомо (faire ripaille) – Амедей VIII Савойски остава вдовец на 56 години. През 1439 г. той предава владенията си на най-големия си син и се оттегля в местността Рипай (Ripaille), където се замонашава. Но вместо да води скромен живот, той редовно организира пищни и разточителни пиршества.

Марк Фюмароли (р.1932 г.) е френски историк, есеист и член на Френската академия. Автор е на книгите Поетът и кралят, Държава на културата: една модерна религия, Епохата на красноречието, Школата на тишината и др. През 2012 г. публикува Книга на метафорите.

Превод от френски:  Мина Петрова

Още по темата:
Марк Феро, Политиците не се вслушват в историците

Карло Гинзбург, Аномалиите са по-съдържателни от нормалните случаи

Едуард Лютвак, Византия щеше лесно да се справи с талибаните и Иран
Мишел Сер, Добре дошъл на новия човек
Марсел Гоше, След третата индустриална революция всичко трябва да се гради наново
Ален Корбен, Удивителният знак е признак за лоша история

Михаил Груев, Опитите за нормализация на комунизма ще бъдат улеснени от глобалната криза

Умберто Еко, Живеем под господството на лъжата

 


[1] На френски: prendre ses jambes à son cou, което буквално значи „омотавам краката си около врата си”

[2] от гръцки μεταφοράпренасям