Начало Сцена Опера Италианска среща със Соня Йончева
Опера

Италианска среща със Соня Йончева

Соня Александрова
27.07.2021
4680
Соня Йончева на на фестивала „Маджо музикале фиорентино“

Флоренция, специално за Портал Култура

Последната опера в 83-ото издание на фестивала „Маджо музикале фиорентино“ беше  „Сибир“ от Умберто Джордано. Тя се поставя за първи път във Флоренция, дирижирана от маестро Джанандреа Нозеда, и той дебютант на тази сцена.

Според френския композитор Габриел Форе „Сибир“ е едно от най-интересните произведения в музикалната панорама от началото на ХХ век. Операта е представена за пръв път в Миланската Скала на 19 декември 1903 г. На същата тази сцена няколко години по-рано Джордано спечелва благосклонността на публиката с „Андре Шение“ и впоследствие, след като подновява сътрудничеството си с либретиста Луиджи Илика, се надява да повтори този важен успех. „Сибир“ обаче не получава добър прием и през 1927 г. Джордано я преработва.

Илика (създал вече „Бохеми“ и „Тоска“ на Пучини) се вдъхновява за сибирската тема от голямата руска литература, по-конкретно от два романа – „Възкресение“ на Лев Толстой (1899) и „Записки от мъртвия дом“ на Фьодор Достоевски (1861). Произведението на Достоевски, писано по време на каторгата му в Сибир, е фон за второ и трето действие в операта. Главната героиня в операта е Стефана, която тайно обича офицера Василий и когато той е осъден на каторга, тъй като е ранил любовника ѝ в дуел, тя го настига в Сибир, готова да сподели съдбата му. Намерена от стария си сутеньор, престъпника Глеби, тя е простреляна от охраната при опит за бягство заедно с Василий.  

Джордано  използва руски теми и народни песни. В писмата си композиторът съобщава, че е получил партитурата от Увертюра 1812 на Чайковски, цитирана в „Сибир“. Звучи песента на волжските бурлаци „Эй, ухнем“.

Миланският диригент Нозеда успя да превърне оркестъра на „Маджо музикале“ в истинския герой на операта, както е в партитурата на Джордано, където музиката надделява над вокала.

„Сибир“

Роберто Андо е преди всичко кинорежисьор, но работи и в операта. Той прехвърля действието от Русия на Александър I към СССР на Сталин, с някои корекции в либретото (Петербург става Ленинград). Завесата се отваря и сценографията, светлините и движенията на персонажите на сцената ни карат да се настроим за добре направен театър. Впечатлението трае няколко минути, докато не влиза екип с камери. Започват снимките на филм, сякаш сме зад кулисите, вижда се и героинята, която облича красива синя рокля в гримьорната, преди да излезе на сцената. Намесата на камерите обаче скоро се разрежда, изпълнителите остават все повече приковани към класическите мелодраматични движения, те стоят неподвижно и гледат стаята. Режисьорът и операторът само понякога следват певците. Киното остава просто недоразвита идея и когато тя се връща на финала, изглежда откъсната от останалата част на драмата. И в трите действия се използват снимки, виждани вече много пъти, но тяхното предимство, особено в първо действие, е, че изясняват части от историята, непоказани на сцената.

Красивите видеоклипове на Лука Скарцела смесват близките планове на главните герои с триумфалните реколти на петилетните планове от кинохрониката. Има два особено запомнящи се момента: снеговалежът във второто действие и Великден в третото, когато при думите „Христос воскресе!“, се появява образът на Сталин.

Актьорският състав събира звезди от първа величина – българското сопрано Соня Йончева (Стефана), която премерва силите си в една от най-трудните арии на целия сопранов репертоар; грузинският тенор Джорджи Стуруа (Василий) и румънският баритон Джордж Петеан (Глеби). Йончева познава тази роля, която изпълнява концертно през 2017 г., по повод на 150-годишнината от рождението на Джордано на Фестивала на Радио Франс в Монпелие.

„Сибир“

Миналата година българката дебютира във Флоренция като Виолета в концертно изпълнение на „Травиата“ и тукашната публика я очакваше. Музикалната и актьорска култура на Йончева са неоспорими и тя се справя уверено с особено трудните арии в операта. Гласът се съчетава много добре с извайването на ролята и подчертава първокласна вокална изчистеност. Йончева изявява страстния и чувствен характер на Стефана, който с всяко изминато действие става все по-женствен. Сценичното присъствие на сопраното е приковаващо. Неслучайно най-продължителните аплодисменти, придружени от викове „Браво!“, в не особено пълната поради пандемията опера във Флоренция бяха за нея. Италианците я очакват през следващия сезон на Миланската Скала в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели и „Федора“ на Умберто Джордано.

Соня Александрова
27.07.2021

Свързани статии

Още от автора