0
5043

Йордан Д. Радичков спечели наградата „Рашко Сугарев“

Деян Енев /л/, Йордан Д. Радичков /ц/ и Слава Иванова., фотограф Цветан Игнатовски

Йордан Д. Радичков е удостоен с първа награда за разказа „Кучешки живот“ в двайсет и четвъртото издание на конкурса за къс разказ на млади писатели „Рашко Сугарев“, организиран от Националния дарителски фонд „13 века България“. Втората награда е за Ралица Райкова, за разказа „Солта на земята“, а третата за Елеонора Бойчева, за разказа „Пейката“.

Наградата се връчва традиционно на 23 април – Световния ден на книгата, авторското право и четящите хора. Миналата година заради извънредното положение връчването на наградите се състоя в тесен кръг в галерия „Средец“ на Министерството на културата при спазване на противоепидемичните мерки. Тази година поради сложната обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, събитието се проведе камерно в зала „Проф. Васил Геров“ в централния офис на Фонда, както информираха оттам. 

Писателят Деян Енев, член на журито, връчи грамотите на отличените. Слава Иванова – изпълнителен директор на Фонда, поздрави всеки от тях, поднесе книги – издания на Фонда, и пожела нови творчески успехи. Така по причините, които безапелационно промениха живота ни в последните почти 14 месеца, нямаше как да проведем разговор на живо с лауреатите и членовете на журито, които са постоянни – писателите Димитър Коруджиев, Георги Величков, Теодора Димова и Деян Енев. Затова разговорът ни с наградените стана по мейл.

Малко повече поговорихме с Йордан Д. Радичков.

Имате три сборника с разкази на тази млада възраст, а решихте да участвате в конкурса на името на Рашко Сугарев на НДФ „13 века България“. Защо? И друг път сте кандидатствали, без да бъдете награден на финала. С какво е важна за вас тази награда?

Предполагам, че всеки конкурс е възможност човек да си свери часовника и да напомни за себе си. И може би всеки конкурс в сферата на изкуството прави по-видими участващите творби, техните автори и напомня за тях. Защото публиката не е длъжна да следи непрестанно какво се издава и какво се появява на литературния хоризонт. А информацията поради обективни причини все по-трудно достига до по-широк кръг от хора. Ето, сега се случи, жури с председател Димитър Коруджиев, Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова да отсее няколко разказа. И така и се случи, че чак интервю да се взима от наградения човек. Та по този повод мога да застана пред публиката и да ѝ се поклоня, да ѝ кажа моето име и да споделя с нея моя къс разказ, който може да се прочете тук. Що се отнася до това с какво наградата на името на Рашко Сугарев е важна или някоя друга награда е важна, или какво е важно въобще – това зависи от всеки един от нас и важността, която приписваме на дадено явление.
Винаги съм гледал на наградите на името на даден човек, като възможност да се напомни и за него. И наградените виждам като знаменосци на тоя човек. А писатели от ранга на Рашко Сугарев само ще спечелим, ако продължаваме да четем.

Деян Енев, Ралица Райкова и Слава Иванова, фотограф Цветан Игнатовски

Ралица Райкова е родена в София през 1999 г. Завършила 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ и е студентка в трети курс в Université de Lorraine, Франция. Тя каза следното за себе си:

В продължение на няколко години бях стипендиант по проект „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“ в област „Литература“. Носител съм на голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2017 г., на трета награда на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2018 г. и на втора награда за 2021 г. Мои разкази са публикувани в списанията „Култура“, „Страница“, „Море“ и „Пламък“, както и в Портал Култура, а поезия –
в „Литературен вестник“. Имам също така публикувани преводи от френски и английски език за сп. „Християнство и култура“.

По-сериозно се захванах с писането на разкази в гимназията. В началото основен стимул ми беше проектът „1000 стипендии“, който представляваше възможност да изляза извън рамките на училището и да експериментирам с есета и художествена литература. Като човек, който винаги е обичал да чете, писането за мен е естествен начин на изразяване. Не бих го определила като някакъв избор, тъй като, както с повечето неща, писането на разкази дойде постепенно и дори някак незабележимо. В един момент човек просто осъзнава колко много има за разказване и колко интересно е да опитваш да сглобяваш истории от думи – и се захваща за работа.

В личен творчески план, наградата на НДФ „13 века България“ е голямо признание. Подобен стимул е особено важен за младите автори, към които се обръща конкурсът. Благодарна съм за това признание.

Елеонора Бойчева, Деян Енев и Слава Иванова, фотограф Цветан Игнатовски

Елеонора Бойчева е на 32 години, от Лом, тя сподели: 

Майка съм на Цветелин и Изабел, съпруга, практикуващ психолог и душеприказчик. Пиша от момента, в който се научих да пиша. Историите ми нямат възрастови, географски и душевни граници. Печелят сърца и конкурси на национално и международно ниво. Някои от тях скоро събрах в дебютната си книга „Стриптийз“, която се радва на неочакван за мен читателски интерес. Може би защото е много честна и чиста като послание. Създадох си място в социалните мрежи – страничка, която също носи името „Стриптийз“ и в която раздавам хляб за душата. От всички роли обаче, в които имам честта да се изявявам, най-специална за мен е тази на майка. Защото единствено с децата човек расте на всички нива. Този конкурс за мен е показател и знак, че се движа във вярната посока. Оценката, която получих, участвайки в него, е усмивката на имена от ранга на Рашко Сугарев пред това, което правя. И ще продължавам да правя! Късият разказ е моята форма на изказ. Участието и наградата в този конкурс ми го доказаха! Чест е за мен! 

А Деян Енев беше лаконичен: Мисля, че и тази година със сигурност наградихме трите най-добри творби. В разказа си „Кучешки живот“ Йордан Д. Радичков виртуозно преодолява стената между аз и ние. В разказа „Солта на земята“ на Ралица Райкова поезията и реализмът образуват висококаратова сплав. А разказът „Пейката“ на Елеонора Бойчева е образец за емпатия.

Значима е личността на Рашко Сугарев, на чието име е конкурсът. Писателят Георги Величков, член на журито и приятел на Рашко Сугарев, в спомена си за него, прочетен преди три години, казва: „Рашко не се бореше със словото, той живееше с него“. А преди време беше определил писателя като скромна личност, („пришълец от друга планета“), който не е искал много от живота, имайки предвид мисълта на Сенека: „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече“.

Носители на наградата са били Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Милена Авонеди, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Николай Фенерски, Владимир Полеганов, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Яница Радева, Росен Карамфилов и други. 

Текстът е публикуван в сайта ВЪПРЕКИ.