0
1812

Йордан Кисьов: уплътняване на празнотата

Йордан Кисьов, галерия „Райко Алексиев“, 2019 г.

Йордан Кисьов е художник, който провокира размисъл и те кара да надмогнеш пределите на обичайното, за да уловиш посланието. При него монументалното върви ръка за ръка с концептуалното – синтетично, пластично и архитектонично. Мащабът и пространствената игра са ключови във въздействието на изложбата му в галерия „Райко Алексиев“ в София (до 9 май). В нея бяха интегрирани произведения от циклите „Утаено време“, „Плътно-празно“ (с разномащабни контейнери и композитни структури) и „Между небето и водата“ (с концентриран пиетет към отраженията).

Йордан Кисьов ни повежда из артистичните си размисли върху противопоставянето на пълнотата и празнотата, надграждането на смисли, интуитивната загадъчност и скритото очакване. Разделението по теми и заглавия сякаш губи от смисъла си пред въздействието, което произведенията предлагат.

Художникът „завладява“ средата с мощен контрапунт между затворено и отворено пространство, между скрито и явно, между преднамерена тишина и недоизказана мъдрост. Формите са едри, а колоритът целенасочено монохромен – сиво и охра, черно и бяло със смислови акценти от червено/жълто. И всичко това в услуга на лаконичното, концентрирано взаимодействие творба–среда–зрител.

Големият брой контейнери впечатляват с пластовете смисли, които носят. Те са разнообразни по мащаб и структура, крият усещане за различни текстури, за пластичното присъствие и за стойността на празнотата. Художникът ги позиционира в разни конфигурации в пространството – те разбиват архитектониката на стената, надмогват условната граница на плоскостта, за да напомнят за същината на връзката между зримия образ и скрития смисъл, която всеки трябва да намери сам.

В изложбата проекцията на духовното измерение е представена изтънчено и емоционално, в дълбочина посредством осезаеми, пределно веществени обекти. Йордан Кисьов деликатно ни подканя да си дадем сметка за скритото и споделеното, за съкровеното и откровението в живота на всеки от нас. Той се обръща към безкрайното и вездесъщото открито и простичко, като дава шанс всеки да „уплътни“ празнотата за себе си.

В експозиционното пространство художникът представя и темата за убежището. Отворени врати, стрехи и знаци за дом, които маркират усещане за самота, уединение или интуитивно очакване. Поредица прозорци – прозорци, които гледат наникъде; прозорци, отворени към празнотата; прозорци, които носят надежда или късчета памет. Прозорците са различни и някак самодостатъчни, тъй като всеки от тях носи свой свят.

Йордан Кисьов натрупва ново, старо, близко и далечно през призмата на отворени пространства и затворени граници. Привлечен от играта на същности и асоциации, с тази изложба авторът поднася разнообразие от усещания, кара те да се замислиш за фалша, за карнавалната преходност, за простотата на истинските неща. И неусетно, експозицията се превръща в опозиция на безразличието.

Йордан Кисьов е роден през 1945 г. След обучението си в Художествената гимназия в София в класа на Димитър Арнаудов, той завършва монументална живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 1973 г. постъпва на работа като уредник в Художествената галерия в Силистра. От 1990 до 2013 г. е неин директор. Член на СБХ от 1976 г. Йордан Кисьов реализира голям брой самостоятелни изложби;  негови творби са притежание на почти всички галерии у нас, както и на частни колекционери в България, Европа и САЩ.