Чешкият график Йосиф Питер, живял в София между 1909 и 1921 г., е представен за първи път пред българската публика. За изложбата му в Националната галерия разказват Ружа Маринска и Анелия Николаева (на видеото).
Той е сред първите художници, които рисуват столицата на новоосвободена България: църквите „Св. София” и „Св. Петка стара”, езерото Ариана, Народния театър, Орлов мост, Златарската чаршия…
Чешкият график Йосиф Питер (1881-1925) живее и твори в София между 1909 и 1921 г. Идва в България с покана да преподава графични техники в наскоро създаденото Държавно рисувално училище в София и е първият академично школуван график у нас. До днес неговото име е познато само на ограничен кръг специалисти и колекционери, въпреки че Националната галерия пази богата сбирка от пластичното му наследство – рисунки, акварели, маслени творби, печатна графика, дарени през 1986 г. от сина и дъщерята на художника.
Изложбата в Националната галерия – Двореца, е дело на Ружа Маринска и Анелия Николаева (на видеото). Тя представя за първи път пред публика творчеството на Йозеф Питер. Включени са над 200 творби от графичната колекция на Националната галерия и от частни сбирки. Представени са документи и от семейния архив на внука на художника – г-н Вацлав Питер от Прага.
Изложбата разкрива дарованието на Йосиф Питер, професионализма във владеенето на сложните графични техники и модерния му пластичен език. В студията си в луксозния каталог към изложбата Ружа Маринска пише: „По работите на Йосиф Питер можем да съдим, че и той е обичал да гледа към София отдалеч – и зиме, и лете. Оставил ни е такива образи. Откъм равното някога софийско поле е нарисувал в далечината куполите на „Александър Невски”, някой и друг комин на първите фабрики, планината… През 1913 г. Йосиф Питер подбира от своите творби осем работи със софийски сюжети и издава албума „Изгледи от столица София”. В това издание се проявяват неговите качества на оформител, или както бихме казали днес на графичен дизайнер. Албумът е решен в сецесионен стил, в духа на епохата – с характерния шрифт и стилизация на растителните мотиви“.
Запазени са скици на Йосиф Питер от Подуене, Слатина, Лозенец, Враждебна, вариации върху един и същ мотив като къщата с особен комин в Корубаглар (днешен Лозенец), гробището в Слатина и др. Художникът обича да рисува пейзажи със селски мотиви, вглежда се с интерес в селския бит и неговите персонажи. В изложбата е показана впечатляващата рисунка „Момче с дудуче”, изпълнена с молив, акварел и туш.
В богатия архив на Йосиф Питер се съхраняват творби, вдъхновени от пътуването му през 1914 г. през Одрин до Цариград, както и от Прага. Докато е в София, той участва и в създаването на ценни книжа – облигации, акции и банкноти, образци от тях могат да се видят в изложбата, която е подредена до 25 октомври в Националната галерия, а през ноември 2015 г. ще гостува в чешката столица.
Великолепна изложба, чудесна инициатива. Само благодарности могат да се изкажат за усилията на организаторите. Слушах и предаването по радио Христо Ботев с участието на г-жа Ружа Маринска и гостуващите бохемисти по повод изложбата. За Йозеф Питер ( така чух името му за пръв път, така го запомних) научих през 1968 г. от възрастния вече тогава художник-график, автор на учебника по перспектива и учител Тома Григоров ( връстник и съученик на Христо Смирненски), подготвил стотици наши художници за Академията. Тома Григоров с огромно уважение разказваше за своето студентство при Й.Питер, подчертаваше неговото значение за развитието на българската графика, както и изобщо за чешката графика (впоследствие специализирал в Прага и при прочутия график Макс Швабински, чиито великолепни витражи пък можем да видим в катедралата Св.Вит). И ако в някогашната галерия на Чехословашкия център успяхд а видя графиките на Швабински, то за графичното майсторство Йозеф Питър само можех да предполагам. На първо място може да се извади заключение от видяното в експозицията, че блестящото владеене на изразните средства на дълбокия печат и литографията, както чудесната рисунка и несъмнено високото качество на печата поставят гравюрите на майстора дори и днес, след грандиозното развитие на съвременното графично изкуство, в позицията на истинска графична класическа школа, отделно от художественото постижение. Изящна и прекрасна експозиция, единственото съжаление обаче, може да се изрази по повод факта, че , оказва се, голяма част от изложеното е собственост на НХГ и е поне аз не си спомням някога да е показвано, където и да било… Би могло да се добави и друго- гравюрите на Й.Питер носят ценни исторически свидетелства за живота в столицата ни преди стотина години. А в крайна сметка може да благодарим на чешкия народ за приноса му в културното развитие на България.