0
643

„Кавалерът на розата“ закрива киносезона на Метрополитън

Кавалерът на розата

Новата постановка на режисьора ветеран Робърт Карсън залага на изключителен състав.

Отдавна не ми се беше случвало да чета толкова разнопосочни мнения за оперна постановка. Това само подклажда интереса ми към дългоочаквания финал на киносезона 2016/2017 на Метрополитън опера, в който България има привилегията да бъде включена, заедно с още 70 държави. Избраното заглавие е Кавалерът на розата от Рихард Щраус. Спектаклите започнаха на 13 април и ще завършат пред очите на милиони зрители на 13 май.

Казва ли сбогом изключителната Рене Флеминг на оперната сцена? Смелост или провал са някои от идеите на режисьора ветеран Робърт Карсън? Както става ясно, по-добре да не се доверяваме на чуждия поглед.

Американската оперна дива Рене Флеминг казва, че гласът й не се е променил много с годините (тя е на 58 и не го крие), а ролите за лиричен сопран са най-често на млади момичета. Затова една по една отпадат от репертоара й. Признава, че най-много я притеснява излъчването на HD, защото тогава зрителят е много по-близо до изпълнителите и несъответствието във възрастта повече би подразнило. Флеминг нарича операта „олимпийски спорт“. Сцената не прощава. Самата певица обаче не може да се оплаче от съдбата си – винаги е внимавала в избора на роли и сценичното й дълголетие не е случайно. А стилът и елегантността й додават класа и са огромен плюс за обожаващата я публика. Затова и няколкото заглавия в престижни издания като „Ню Йорк Таймс“ например, че Рене Флеминг ще се сбогува с оперната сцена и последният спектакъл на Кавалерът на розата в Метрополитън всъщност ще бъде и последен в кариерата й, шокира почитателите на операта, които обичат да я гледат. Оказа се обаче, че не е точно така. „Не знам защо настояваха за това заглавие. Може би защото е по-провокативно“, заявява певицата за NPR Classical. Тя споделя, че има вече ангажименти за 2019 г. в Мет, а интересът й се насочва към новосъздадени произведения.

Маршалката – аристократична и уязвима, е чудесна роля за певица като Рене Флеминг. Героинята е обсебена от идеята, че остарява, и признава, че понякога спира всички часовници в къщата, за да не усеща отминаващото време.

Ръководството на Метрополитън опера не прави компромиси и избира изключителен състав за новата постановка на Робърт Карсън: латвийката Елина Гаранча е младият Октавиан, а австрийският бас Гюнтер Гроисбьок е в ролята на барон Окс. И двамата получават отлични отзиви не само за певческите, но и за артистичните си качества.

Гаранча не за първи път е в „роля в панталон“. Тя, също като Флеминг, има предимството да притежава красота, която умее да използва в името на сценичното си представяне. Чарът й е еднакво въздействащ и когато Октавиан е младият похотлив любовник на Маршалката, и в сцените от трето действие, когато той трябва да се представи като камериерка в бордей, с която барон Окс се забавлява. Чувственият глас на Елина Гаранча подхожда съвършено на визията й.

Гюнтер Гроисбьок на пръв поглед е малко особен избор, защото ролята на барон Окс обикновено се изпълнява от по-възрастни певци, нарочно наблягащи на по-смехотворно и дебелашко излъчване. А 40-годишният австриецът е привлекателен, което го прави много повече опасен, отколкото комичен. 

Постановъчният екип, който е натоварен да съживи Кавалерът на розата на сцената на Метрополитън, е вдъхновен от виенския сецесион и премества действието от края на XVIII век (както предвижда либретото на Хуго фон Хофманстал) в годините преди Първата световна война. От сцената се носи усещане за красота и елегантност, но и за меланхолия и смях през сълзи. Най-много критики и дори освирквания към режисьора Робърт Карсън на премиерата на 13 април провокират някои препратки към съвременните въоръжени конфликти по света и преекспонирането на комични и еротични елементи в последното действие, поставено в публичен дом.

Без да предизвиква бурен възторг у критиците, диригентът Себастиан Вайгле – музикален директор на Франкфуртската опера, получава чудесни отзиви най-вече заради чистата и ясна звучност на оркестъра, с изваждането на интересни детайли от партитурата.

Кавалерът на розата е най-играната и харесвана опера на Рихард Щраус, създадена в момент, когато Европа е на ръба на пропастта (премиерата й е през 1911 г. в дрезденската Земперопер) и творци като Щраус и Хофманстал усещат това. За всяко следващо поколение прочитът може да бъде различен и все пак е плашещо актуален.

Дали завесата ще падне за последен път за Маршалката на Рене Флеминг – предстои да разберем. Но за нас остава шансът да я видим, макар и на киноекран.

Излъчването на живо на 13 май от 19.30 часа в Синема Сити в София е възможно благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.