0
4205

Какви са унгарците

bigpath_466

Откъс от „Какви са унгарците“ (изд. „Рива“), книга за всекидневната Унгария.

„Какви са унгарците“ (изд. „Рива“) е книга, изградена върху исторически факти, популярни анекдоти, кратки весели или тъжни истории, пословици и поговорки, а също и върху личните наблюдения на автора за европейците от други страни.

kn1С изтънчено чувство за хумор Янош Лацкфи сравнява унгарските привички и начин на мислене с тези на други народи. Представена е всекидневната Унгария, шеговито, а понякога в приказна форма – лека и забавна разходка из страната на „маджарите“, но не за да разгледаме туристическите обекти и музеите, а посещение в домовете, среща с живота и душевността на хората.

Янош Лацкфи е роден през 1971 г. в Будапеща. Завършил е Будапещенския университет „Лорант Йотвьош“, защитил е дисертация по френска литература. Автор на стихосбирки, един роман, новели, сборници с разкази и с есета. Публикувани са над двадесет заглавия на преведени от него от френски език литературни произведения. Носител е на редица престижни литературни награди, сред които „Атила Йожеф“ (2000) и „Прима примисима“ (2013).

„Какви са унгарците“, Янош Лацкфи, изд. „Рива“, 2015 г., превод от унгарски Адриана Петкова, художник на корицата и илюстрациите Ищван Сатмари, 10 лв.

LACKFI_JANOS_PECHATNIZA.indd

Унгарецът отваря очи, настроението му е никакво, боде го в кръста. Надига се в леглото, включва радиото. Цената на бензина е скочила, ударили една пенсионерка по главата насред улицата, Столичният автотранспорт е на прага на фалита, по улиците опозиционери демонстрират срещу правителството, а крайните демонстрират срещу опозицията. Горчилка изпълва устата му, но нали не се плюе на пода – преглъща я и намръщено потъва в размисъл. Що за държава е това? Нефт няма, почти няма и полезни изкопаеми… Земите си е продала скъпо на чужденци… Море няма, планини няма, столицата й е като една набъбнала воднянка, която смуче силите на провинцията… Храните й са мазни, гражданите вместо вино пият оцветени химикали… Музиката й е циганска, но и вместо да слушат нея, младите се тресат под механичен грохот, повечето от учените й с международна слава са евреи по произход, които са били принудени да забегнат от страната… Спортът на нацията, футболът, е ударил дъното, но футболистите й въпреки това си прибират в джоба десет пъти повече от ватерполистите й на световно ниво…

Унгарецът осъзнава, че всъщност е недостойно даже да принадлежи към този народ, който още в началото на историята си не е знаел почтено препитание: земеделието усвоява от кротки славяни, занаятчийството – от прилежни шваби, градинарството – от усърдни южни славяни. И то едва след като образована Европа го принуждава да захвърли кървавата сабя, с която по варварски начин е държал в ужас цивилизования християнски свят.

LACKFI_JANOS_PECHATNIZA.indd

Дори и името си „хунгарус“ (hungarus) сме получили от дивите хуни, които с кръвожадно настървение тъпчели света и оставяли след себе си изпепелени градове и планини посечени трупове. Преди това маджарите кръстосвали нагоре-надолу из Азия и грабели каквото могат: куп тюркски думи, коне, стрели, а после – беж да ги няма, сложили ръка на една хубавичка долина в Карпатския басейн. Като наемници пък служели на тези, които по-добре плащали. От онези времена е запазена и молитвата, която средновековните германци и французи разтреперано шептели: „Боже мой, пази ни от стрелите на маджарите!“.

Първият крал на унгарците, свети Ищван, с огън и меч наложил на страната си християнството, посякъл на четири съперника си езичник Копан и за да всее ужас, набил на кол парчетата край портите на четири различни града. До тях, заради малолетните телевизионни зрители, сложили кръгчета с числото 18. Държавната агенция за обществена хигиена пропуснала да се занимае с опасността от зараза и завела под нечетливи входящи номера оплакванията, постъпили по повод на разлагащата се на обществено място мърша. Крал Матяш, любим владетел на народа, който изсмуквал от селячеството последните му сили, хитроумно въвел димнина и входнина, за да получава приходи не само от облагане на жилищните постройки. Парите харчел за книги и войска, при положение че подвластните му били неграмотни и мразели войната.

Любезни съседи искрено обожавали маджарите: със страст до прималяване сто и петдесет години ги прегръщали турци, двеста години австрийци и четиридесет години руснаци. През сто години унгарците напълно безсмислено се вдигали на въстание. Поредният потисник стъпквал бунта като угарка и винаги намирал достатъчно безгръбначен местен съмишленик, с чиято помощ да укрепи властта си. Периодите на независимост след промяна на системата били пълни с разочарования, с политически ежби, с дърпания със съседните народи. В такива времена бившите приятели най-чистосърдечно се плюят един друг. Маджаринът се поглежда в огледалото и също с най-голямо удоволствие му иде да се заплюе. Всъщност унгарците страхотно обичат да се оплакват и ужасно се гневят, ако някой им оспори правото на обилно оплакване.

LACKFI_JANOS_PECHATNIZA.indd

След като унгарецът изпие едно кафе, облаците започват да се разсейват, бодежите в гърба му попрестават и успява да изкашля полепналото какво ли не по гърлото си. Идва му наум, че страната му на практика е страна на чудесата и би могъл наистина да е горд, че живее в нея. Многообразни, свидни за душата плодородни хълмове или в дълбок метафизичен смисъл безкрайни поля, които унгарските поети така красиво възпяват на един напълно неразбираем за чужденеца език! И въпреки че няма море, има световноизвестни минерални извори. Тук е и най-голямото езеро в Европа, което местните галено и скромничко наричат „унгарското море“. По билата на хълмовете се срещат живописни развалини (австрийските приятелчета взривили крепостите ни, за да не въставаме постоянно срещу тях), под земята вместо нефт са изваяни сталактитови пещери. Народът е гостолюбив, виното му е превъзходно, кухнята му е богата на вкусове. Временно футболът не е на ниво, но всеки унгарски гражданин изброява без запъване състава на славния „златен отбор“, който е играл на световното първенство през 50-те години. Всеки футболен запалянко по света с благоговение произнася името на Пушкаш, звездата на „Реал Мадрид“. Унгарците са на челни места в света по плуване, кану-каяк, хандбал, водна топка, петобой.

Историята на Унгария знае и сътресения, но пък основателят на държавата крал свети Ищван на смъртното си легло, останал без наследник, предлага страната на Дева Мария и тази небесна дипломация се оказала успешна 1! Средновековните ни владетели успели със сила да заселят и приучат към земеделие смелите ни предци, дотогава като азиатски воини привикнали към езически схватки и стрелба с лък от гърба на коня. (Понякога на шампионати в далечна Азия и Африка и до ден днешен маджарите печелят по някоя световна титла по конна стрелба с лък…) Столетия наред страната съществувала като силна християнска държава точно в сърцето на Източна Европа, в обкръжение на велики сили. Един унгарски пълководец с твърда ръка отблъснал нашествието на завоевателната Османска империя и в чест на най-значимата му победа и за нейна възхвала римският папа наредил по обяд във всички европейски страни да се бият камбаните 2. Справедливият крал Матяш, за когото народът съчинявал притчи, обучил армия на световно ниво и създал подобаваща на образован ренесансов владетел прекрасна библиотека. Маджарите воювали като Давид срещу завоеватели, силни като Голиат. Спрели многократно превъзхождащата ги по численост турска войска и не допуснали Европа да бъде застрашена. Срещу Хабсбургската империя и Съветите се вдигали на безнадеждни, отчаяно самоотвержени битки. По време на революциите в Европа от 1848 – 1849 и през 1956 година цивилизованият свят с насълзени очи следял как падат упоритите борбени унгарци. И разбира се, светът се задоволил само с живописното кърваво зрелище – в общи линии никой не се притекъл на помощ.

Унгарската музика е несравнимо богата. Кодай и Барток са записали хиляди архаични мелодии, в които се е претопила душевността и на съседни народи. Тази кипяща фолклорна реалност се съхранява и до днес в обучението по музика, а музикални състави, които пълнят цели стадиони, често я изпълняват в най-разнообразни преработки. Страната е дала на света невъобразим брой носители на Нобеловата награда за наука и въпреки че вихрите на историята тласнали голяма част от тях зад граница, дори и в странство те упорито радеели за езика и културата си. Унгарските физици, приети в най-доверените кръгове на американската атомна програма, със зъби и нокти отстоявали специфичните гласни на своя език и в Лос Аламос общували помежду си на унгарски – за най-голямо удивление на чуждестранните си колеги, които поради това ги нарекли „марсианци“. Героичният период на холивудското кино гъмжи от унгарски актьори, режисьори, композитори, оператори.

LACKFI_JANOS_PECHATNIZA.indd

За множество прочути хора рано или късно става известно, че са били или пък ще бъдат унгарци, но още не знаят това. Унгарците вече са слушали и че езикът им не е родствен с финландския, а води произхода си от санскритския и естествено, е най-древният език на света. Даже може би идва направо от Марс. Намигайки си в огледалцето за бръснене, унгарецът съобщава на собствения си двойник, че Буда и Исус Христос също са били унгарци, но, шшт, това е тайна!

LACKFI_JANOS_PECHATNIZA.indd

Предимно в северните страни на Западна Европа жителите на големите градове цели десетилетия живеят разделени само от плочата между етажите или от някоя стена, без да узнаят за ближния си каква е професията му, хобито му, какви вкусове има, какво мисли за света и прочее.

„Стълбищните приказки“ в Унгария са популярен жанр с безкрайна продължителност, монолозите се прекъсват единствено от ритъма на секващото осветление, което обаче винаги пак се включва. Има специализирали се в причакване по стълбищата пенсионерки, които внезапно изскачат от прикритията си, хващат за ръкава на палтото нищо неподозиращия съсед, показват му рентгеновите си снимки, албумите с фотографии, вдигат си полите, смъкват си чорапите, показват следите от последното падане, дават му да прочете всички писма от децата, които живеят в Америка, и като основание за оплакване размахват платени и неплатени сметки и разписки за пенсията си.

Ако по волята на съдбата някой унгарец работи като раздавач, той не може да се измъкне без кафе, сухи сладки или ширпотребен коняк с безобразно качество. Намират се жени, които не пушат, но даже и те държат за стръв у дома си цигари за подобни случаи.

Унгарците много предпазливо и главно от учтивост се интересуват за здравето на ближните си, защото на този вид въпроси и бездруго не се дава смислен отговор, но ако пък се случи да бъде смислен, положението става съвсем зле.

– Как си?

– Мерси, добре.

– По-точно?

– Мерси, не съм добре.

– Защо, какво ти има?

– Току-що ме оперираха от рак на дебелото черво, гълтам напразно шепа лекарства, страшно ме боли мястото на операцията, възпали се и не минава, лекарят каза да се повтори химиотерапията, защото открил нови разсейки, но така поне не ме мъчи при всяка крачка тазобедрената ми протеза от платина, за която на всичко отгоре теглих ипотечен кредит, а къщата обявиха на търг и жена ми ме напусна, при което получих нервен срив, така че заради лабилното ми психическо състояние ми отнеха децата, в работата ми им писна от постоянните болнични и ме изхвърлиха, а на петдесет години вече напразно си давам биографията на двадесето място, особено и откогато започнах да пия, след като майка ми се помина от мъка заради нещастието на единствения си син. Между другото, благодаря за въпроса. А вие как сте?

– Мерси, добре, радвам се, че се срещнахме – подхвърля на бегом унгарецът, защото се страхува, че злата съдба е заразителна и ако прекомерно дълго си говори с бедния несретник, той неизбежно ще му предаде и фаталната си болест.

 

1 Поради липса на наследник Ищван I завещава Унгария на Богородица, която се счита за покровителка на страната. – Б. пр.

2 Победата на Янош Хуняди при Нандорфехервар (дн. Белград) през 1456 г. – Б. пр.