3
556

Как да се финансират
обществените медии?

Защо се оказа, че в България държавната субсидия е най-стабилният механизъм за финансиране на медиите от гледна точка на свободата на словото? Ще бъде ли насърчен плурализмът в частните медии, ако те получат достъп до държавно финансиране за обществени програми? Да бъде ли въведен в това отношение конкурентен принцип при финансирането на държавните и частните медии? Сблъсък на мненията на Георги Лозанов, Георги Ганев и Ивайло Дичев.

В доклада на Центъра за либерални стратегии „Предложения за политики в подкрепа на свободни и независими медии в България“, около който бе проведена и кръгла маса, се посочва, че Законът за радио и телевизия предполага създаването на Фонд за радио и телевизия, който да е главният източник за финансиране на обществените медии и на обществено значими проекти на търговски медии (на образователни, културни, политически програми и разследваща журналистика) и на СЕМ. Такъв фонд така и не беше създаден и държавната субсидия остана основният източник на финансиране на обществените медии и СЕМ. Според авторите на доклада по този начин политическият елит се опитва да си гарантира, че тези институции ще останат политически зависими. Именно затова законодателите трябва да реформират настоящата система за финансиране на обществените медии, за да гарантират политическата им независимост и разнообразие. Сред предложенията, които правят Георги Ганев, Даниел Смилов и Ружа Смилова (автори на доклада на ЦЛС), е и това да се предприемат стъпки за създаването на независим от държавата Фонд за радио и телевизия, който да е отговорен за разпределяне на средства на конкурентен принцип между всички обществено-ориентирани програми – както на обществените, така и на търговските медии. На проведената кръгла маса бяха обсъдени и аргументите „за“ и „против“ това предложение.

Георги Лозанов: Независимият фонд трябва непременно да се отвори към частните медии

Другата възможност за финансиране на обществените медии – освен държавната субсидия – са таксите.  Макар Законът за радио и телевизия да въведе таксите, ние не успяхме да се справим с тях. Не се справихме поради много причини – най-общата е, че живеем на юг, а повече такси се събират на север. Освен това се оказа, че намирането и санкционирането на тези, които не си плащат таксите, ще глътне повече средства от самите такси. Така че навремето НСРТ не можа да намери икономическа логика за въвеждането на таксите. Оттам нататък започна тази борба за запазване на Фонда за финансиране на обществените медии и за това той най-после да започне да работи. Законът и сега е отворен към частните медии, просто никой не пълни този фонд, тъй като се оказа, че има сериозна пречка да пренесеш държавната субсидия в такъв независим фонд. Струва ми се, че е възможно да се намери механизъм, чрез който държавната субсидия да отива в този фонд. За мен няма никакво съмнение, че това би било голяма крачка в развитието на медийната среда в България. Първо, защото в момента държавната субсидия е най-стабилният механизъм за финансиране на медиите от гледна точка на свободата на словото. Това е абсолютно парадоксално по отношение на дългото инерционно мислене за това, че държавната субсидия предизвиква най-много зависимости – главно политически. В  момента политическите зависимости – с някои изключения – са част от едни корпоративни зависимости и именно тези корпоративни зависимости са най-обезпокоителни от гледна точка на свободата на словото. Така че държавната субсидия е най-санираната територия и затова колкото повече производство на медийно съдържание, финансирано чрез тази субсидия, осигурим, толкова по-малко ще имаме предварително идеологизирани медийни продукти. В това отношение е добре този фонд да се отвори максимално. Той трябва непременно да се отвори към частните медии, но обществените медии трябва да имат гарантирана част от него  на базата на предварително създадена обществена мисия. Тази обществена мисия трябва да бъде конкретна, да има своята динамика и да има ясно приложение по отношение на програмите на националните медии. Трябва да се види каква част от тези програми изпълняват обществената мисия и само те – на базата на цената за минута на съответната програма – да се субсидират от този фонд. Това е най-простият и най-чистият начин.

Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии. Преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на многобройни публикации в областта на медийната теория, медийната политика, теорията на визуалните средства, медийната регулация, популярната култура.

Георги Ганев: Да бъде финансиран всеки, който доставя обществена медийна функция

Важно е да бъде дефинирано какво означава обществена медийна функция и да бъде финансиран всеки, който доставя това на обществото. Всички, които продуцират обществено съдържание, би трябвало да имат някакъв регламентиран достъп до публични средства. В момента е под въпрос дали трябва да се финансира с публични средства немалка част от това, което се води съдържание на обществените медии – може би не толкова за БНР, колкото за БНТ. Аз мисля, че моделът на БНР не би пострадал от съществуването на един фонд, до който имат достъп всякакви медии, продуциращи обществено съдържание. Този фонд няма да е за сметка на бюджета на БНР, но може би ще принуди БНР да се срещне с малко повече конкуренция, отколкото има в момента. Същото важи за БНТ. Знаем, че конкуренцията може да има своите разрушителни аспекти, но може да има и съзидателни аспекти и е въпрос на обществена култура кое от двете ще се случи.

Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. Асистент в Стопанския факултет на Софийския университет от 2003 г. Председател на УС на Българската макроикономическа асоциация и член на Комисията за етика в печатните медии.

 Ивайло Дичев: Конкуренцията между публичното и частното е опасна

Аз съм малко скептичен по отношение на това да се поставя в конкуренция с частните медии държавната медия. Справедливо е да се поиска от държавната медия да намали рекламата или изобщо да не се разчита на реклама и да бъде изцяло обществено насочена. От друга страна ми се струва, че трябва да се подкрепят онези частни медии, които през тези 20 години добиха някакво важно място и които спазват определени стандарти. Бих предложил на тях да им се намалят данъците. Тези, които спазват определени стандарти на журналистическа почтеност, да плащат по-ниски данъци. Мисля, че конкуренцията между публичното и частното е опасна. Трябва да кажем много ясно какво е пазар и какво не е пазар, в какво отношение може да се състезават медиите. Дали за повече публика – може би държавните медии не трябва да правят точно това, или пазар за повече развлечения – това също не е за държавните медии.

Ивайло Дичев е преподавател по културна антропология в Софийския университет. През 1996 г. защитава докторат по философия. Преподава във Франция и САЩ. Писател и есеист, носител на наградите “Паница”, “Черноризец Храбър” и “Димитър Пешев”.

На главната страница: Нам Джун Пайк, ТВ Буда, 1974 г.