0
1046

Как у нас се прави кариера

georgi-markov

„Истинският наш кариерист никога не си губи времето да създава действителни ценности, той се старее само да ги отчита, т.е. да убеди обществото, че ги е създал.“ Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ век.

Искате ли да се издигнете, да бъдете нещо повече от хората, които ви заобикалят, да ги командвате, да имате привилегии и власт, която всичките ви подчинени да зачитат, да проправите път за себе си и семейството си към добър охолен живот и обществено признание, тогава слушайте внимателно. Ще се опитам да обясня най-нагледно механиката на правенето на кариера у нас.

Първото условие е наистина да искате да се издигнете, като ви е напълно ясно, че не сте способен да бъдете добър стругар, инженер, доктор, журналист, какъвто и да е специалист. Фактът, че знаете много добре, че не сте годен да постигнете каквото е да е сериозно стъпало, в коя да е съзидателна професия, е изключително важен, защото не ви остава никаква друга алтернатива, освен да тръгнете по пътя на властта. Някой би казал, че както се иска талант да бъдете добър лекар или добър артист, така се иска и талант да бъдете добър ръководител. С това съм напълно съгласен. Но талантът в този случай не започва с научна или литературна наклонност, а с амбицията да се издигнете. Защото въпросът не е само в искането, а в това как ще го искате. Тъкмо разпаленото докрай желание се превръща във воля, а волята в двигателна енергия. Много полезно е, с цел да поддържате амбицията си докрай гореща, да имате зъб на някого, да искате да си отмъстите за нещо, да искате да се наложите някому. Така например от омраза към махленския пощенски раздавач един гражданин станал по-късно министър на пощите. Омразата има изключително стимулиращо значение към властта. Ако нямате конкретен повод за омраза, тогава използувайте общото правило – убедете се, че сте изключително нещастен и че за това са виновни всички други. Това че другите са виновни пред вас, че светът ви е крив, ще ви снабди с онзи задължителен елемент на горчивина и ненавист, който много ще ви помага в разпалването на амбициите. А от друга страна, вината на другите пред вас ви снабдява с пълно оправдание за някои не много почтени хватки, с които ще си служите. Добре е в това начало да си намерите идол, когото да следвате – Наполеон, Сталин, Мусолини или пък някой, когото лично познавате.

След това избирате мястото, където ще правите кариерата. Изборът на това място е част от изкуството. Добре е да подберете служба, предприятие или стопанство, където официално нещата не вървят добре, но където неофициално съществуват всички възможности да се направи бляскав прелом. Запомнете, първото нещо, което трябва да сторите, е да направите впечатление. Но не какво да е впечатление, а такова, което ще бъде оценено най-добре. Например вземете подобна ситуация: в едно предприятие всички са на мнение, че исканото от висшето началство не може да се направи. Вие, напук на всички специалисти, излизате напред и заявявате, че се наемате да го направите. Не се бойте. Няма никакво значение дали ще има резултат или не. Просто висшето началство ще оцени подкрепата, която му давате. От този момент нататък вие се намирате на стълбата. Но преди да започнете първото действие, налага се нещо като предварителна подготовка. Най-напред почистване на вашата личност. Почистване означава да сложите в ред биографията си. Ако произходът ви не е много блестящ, нищо не ви пречи да го промените, като припишете на родителите си някое и друго героично дело. Но не забравяйте да ги уведомите за това, което се предполага, че са извършили. Второто важно действие е свързването на живота ви с подходящ партньор. Вие трябва да си намерите партньор, който да бъде силен и верен съюзник по целия ви път. Добре е ако този партньор разполага със здрав гръб. Вече от само себе си се разбира, че след като отдавна искате да правите кариера, а не ви бива в никаква специалност, вие сте член на партията. Като добър партиен член вие вече знаете, че единственото, което се изисква от вас, е да бъдете винаги съгласен с ръководството и да проявявате умерена инициатива в същата посока. Вие вече сте тренирали себе си – да нямате никакво собствено мнение, нито пък да се опитвате да го имате. Нормално е в партийната организация да има лагери. Тук за първи път вашият талант ще бъде поставен на изпитание. Въпросът е да се присъедините към онзи лагер, който има най-големи перспективи. Често пъти текущото положение заблуждава и вие трябва като шахматист да разчетете дузина ходове напред. При положение на силно враждуващи лагери, никога не се изкусявайте да играете ролята на помирител, защото помирителят е обречен да загуби. Много е хубаво да прецените правилно и заложите на привидно губещата страна. За преценката ви е необходима информация. Запомнете златното правило – никой човек у нас не представлява само себе си. Той представлява цяла верига от хора над него. За да нямате никакви грешки, трябва да идентифицирате веригата и да имате представа от относителната сила или слабост на отделните хора, които я образуват. Много внимавайте, когато критикувате някого, защото зад незначителния портиер може да изскочи министър. След като се съобразите с информацията си, трябва да планирате и осъществите много връзки. Разберете, сам никога нищо няма да постигнете. Имате нужда от съюзници и се постарайте да си ги намерите. Знайте, че колкото и силни да са известни хора, вашата подкрепа винаги може да се окаже нужна. Най-верните съюзници са онези граждани, които са обвързани с вас. Трябва да се стараете да използувате и най-малката власт, с която разполагате, за да обвържете повече хора с вас. Естествено, най-чистото обвързване става чрез правене на услуги. Не забравяйте да калкулирате точно цената, която ще искате за направената услуга. Не се безпокойте за нищо, защото всичко това у нас върви по закона „ти на мене – аз на тебе“. Майсторите в тази област умеят да обвързват другите към себе си, но рядко себе си към другите.

Сега стигаме до много съществена част в правенето на кариера, така да се каже, идеологическата част. Изключително важно е кариеристът да има нравствено оправдание за действията си, както всички криминални престъпници предварително оправдават престъплението си въз основа на свои морални критерии. Необходимо е и човекът на властта да намери свой критерий, чрез който всичко се оправдава – историята и практиката ни учат, че най-сигурното, най-често използуваното и най-приемливото оправдание на всички обществени кариеристи е, че са действували заради щастието на другите или, така да се каже, в името на народа. Няма по-удобно оправдание за всички подлости, за всички низости, за всички глупости, за цялото ви падение от това да кажете, че сте ги сторили заради народа, когото толкова много обичате. Народът в случая е най-добрият сапун за измиване на ръцете, без значение с какво сте ги изцапали. Още по-силно оправдание е партията. Обърнете се и вижте колко хора около вас оправдават всичко, което правят, с това че го правят в името на партията. Макар понякога да е твърде необяснимо, как в името на партията толкова много хора се измъчват с лентяйство, преяждане и сексуални удоволствия. Не е никак важно дали някой ще ви повярва на оправданието. Важното е да го имате и да го твърдите. Така народът и партията стават оправдание за всичко, което ще извършите или вече сте извършили. И това не бива да ви безпокои, защото всички по стълбата правят така. Така например на партията у нас и на народа са нанесени хилядократно по-големи вреди от ония, които са действували в тяхно име, в сравнение с ония, които са действували против тях. Това е така да се каже моралът на света, в който вие искате да попаднете, и вие трябва добре да го изучите.

Към казаното дотук трябва да прибавите и няколко съществени подробности, за да бъдете готов за борбата. Първо, известна теоретична подготовка, което се свежда до заучаване на цитати от важни държавни ръководители. Второ, навик да издържате спокойно и най-проницателния поглед и никога, никога да не губите контрол над нервите си. Трето, да прецеждате всяка дума, която казвате в духа на безпогрешно отгатване на онова, което се иска от вас. Четвърто, винаги създавайте впечатление, че знаете много повече, отколкото се предполага, но без да засягате самолюбието на висшите си партньори. Пето, научете се да се усмихвате и от време на време да се шегувате. Шесто, обличайте се скромно, но с вкус. Седмо, показвайте известни интереси спрямо изкуството. Осмо, заобикаляйте се с хубави жени. Девето, измислете си някакво много особено хоби, като парашутизъм или лов на черни диви прасета. Десето, научете се да издържате на пиене, но пийте малко. При оформянето на вашата физиономия, старайте се да я направите предразполагаща, както за хората над вас, така и за онези под вас.

Ако сте в производството или всякъде където се борави с отчети, трябва да запомните най-златното правило: не е никак важно какво точно сте извършили. Важно е какво отчитате и как го отчитате. Истинският наш кариерист никога не си губи времето да създава действителни ценности, той се старее само да ги отчита, т.е. да убеди обществото, че ги е създал.

Завършили цялата си предварителна подготовка, вие трябва да си изработите точен план за действие и като истински военен командир да се опитате да го реализирате. Едно от първите неща, което трябва да решите, е чий човек да станете или в кой лагер да се отзовете. Вие трябва да намерите големия дъб, който ще ви засланя дотогава, докато се извисите сам по-високо от него. Най-добре е да се ориентирате към много силни хора на властта, които имат характер на особняци и не са много обичани от другите. Тъй като особнякът е самотник, той най-силно изпитва нуждата от душеприказчик. При всеки силен особняк винаги има ваканция за протеже. Но как да спечелите доверието му, как да му направите впечатление? Тук идва малкият риск – докато всички се прекланят пред него, боят се и бягат, вие трябва да отидете смело, нападателно и с откровеност, която да го смае. Вие просто не сте като другите. И с това го купувате. Другата версия, която е изпитана многократно у нас, е предателството. Не се плашете от такива големи думи. Както знаете, почти всички големи хора на властта са параноици, сънуват врагове посред бял ден и не могат да заспят при отключена врата. Те имат нужда от врагове. И затова просто се постарайте да им ги доставите. Ако наистина нямат (невероятно), тогава им ги организирайте. Създавате известна група, нещо като заговор срещу въпросния ръководител, и след това отивате и предавате групата. Благодарността е огромна. На вас ви се подава ръката, която ви трябва. Ако изборът ви е правилен и вашият човек върви още по-нагоре, той ще ви изтегли със себе си. А ако вие сте съумели да се направите необходим, той ще остави и жена си заради вас.

Оттук нататък въпросът на вашата кариера е въпрос на здрави лакти и пререждане. Правейки кариерата си, вие трябва да забравите всички възможни християнски, буржоазни или пък селски български задръжки. Ако трябва в името на кариерата да пожертвате майка си, просто прескочете трупа й. Вашите врагове ще поговорят и всяко чудо за три дни. В цялата тази работа много е важно да не си въобразите, че сте по-силен, отколкото сте. Много добре стартирали кариеристи са пропадали, както се казва, поради главозамайване. Ако някой от враговете ви стане опасно силен, тогава опитайте се да го спечелите или да го ликвидирате. По време на вашето изкачване нагоре сигурно ще се наложи веднъж или повече пъти да смените лагера, да смените покровителя или да преминете на съвсем други позиции. Никога не се колебайте да се изметнете, да се отречете, да се саморазкритикувате, разкаете и дори да направите фалшив опит за самоубийство – с цел да ви приемат в другия лагер. Много важно е да знаете кога да напуснете потъващия кораб. Идеята да се удавите заедно с капитана може само да предизвика всеобщо презрение.

Всичко във вашия живот трябва да бъде така устроено, че да ви тласка нагоре. Смисълът на вашия живот е да бъдете горе. Нищо друго няма значение. И веднъж достигнали завидно положение, старайте се да го укрепите така, че дори ядрена бомба да не може да го разруши. Създайте си цяла солидна организация от помощници, служители, лакеи, доносници, които ще ви служат предано и сляпо. Но знайте винаги, че каквото и да правите, някъде в началото на стълбата вече се е появил и върви след вас онзи, който ще ви седне на мястото. И докато сте жив, винаги се вглеждайте добре, за да откриете този неудържим пробивач, който ви следва с вашата амбиция и вашата енергия. Убийте го, без да се колебаете. Това е част от кариерата.

И не забравяйте от време на време да заявявате на всеослушание:

„Другари, народът ме издигна, партията ме издигна. Всичко, което съм и което ще бъда, го дължа на партията и народа, другари! „

Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.

На главната страница: Служители на Народната милиция в автомобил Волга.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
Предишна статияАрхитектура в контекст
Следваща статияОт какво се страхуваме