0
2079

Калина Тасева и нейният учител

Калина Тасева, СГХГ

Изложбата на Калина Тасева в галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, е първата от програмата „Поколения“. 

Художниците са устойчиви и силни хора. Калина Тасева е сред онези от тях, които не са подвластни на фактора време. За творчеството ѝ възрастта няма значение. Прекрачвам прага на всяка нейна изложба с трепет и очакване – да надникна още веднъж в нейния свят, да открия нещо ново, нещо познато, нещо експресивно и нещо истински нейно…..

Изложбата в галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, е първата от програма „Поколения“. Целта на екипа е с поредица от експозиции да очертае ролята на Дечко Узунов в творчеството на неговите ученици.
Изложбата е интересен експеримент. Би могла да се интерпретира като търсене на приемственост, като основа за възможни взаимодействия или като диалог между две артистични позиции.
На пръв поглед експозицията поставя някои въпроси: до каква степен има приемственост, влияние или форма на въздействие особено при срещата на ярки индивидуалности като Дечко Узунов и Калина Тасева? Откъде започва заветът на „учителя“ и къде завършва „характерът“ на ученика? Отговорът е скрит в камерна експозиция от 11 творби от 80-те, 90-те години, 2014 и 2015 г. Произведенията са собственост на семейството и СГХГ.

Липсва ми присъствието на 60-те и 70-те години, за да се изгради по-цялостна представа за Калина Тасева и да се анализира спецификата на творчеството ѝ в дълбочина. Но си давам ясна сметка, че изборът е онази концептуална рамка, която присъства във всяка изложба, и затова концентрирам мислите си върху показаното. Калина Тасева е знак за присъствие на едно поколение. Трудно се пише за хора, които маркират цяла епоха. Изпитвам респект пред професионализма, пред опита и мъничко страх дали ще съумея да открия точните думи, за да опиша всички „фрагменти“ от образа на авторката. В изложбата са показани портрети, пейзажи и натюрморти. Водеща е не хронологията, а изразителността на всяка творба и мястото ѝ в задочния диалог учител–ученик, заложен в заглавието на поредицата.

Картините на Калина Тасева са крайни. Не са лирично-романтични, нито преднамерено приповдигнати. От тях струят напрежение, могъщество, суровост. Портретът като жанр и трактовка за нея е динамична и развиваща се тема. В портретите образите са сдържани, силни. В тях не се търси красота, а достоверност, не се изтъква фрапиращо геройство, а чисто човешко достойнство. Войводи, комити, историко-патриотичните теми са свързани дълбоко с натюрела на Калина Тасева. Те са и знаци за творческото ѝ присъствие през 80-те години. В експозицията са показани различни образи, с идеята да се изтъкне, че каквото и да рисува, Калина Тасева не се променя – „Глава“, „Портрет на Вера Недкова“, „Анархистът Кирил Тасев“, „Момиче в синя рокля“. Образите, които избира за платната си, са ярки като присъствие, драматично синтезирани и с времето издигнати до символна надперсоналност. Художничката подчертава дълбочината на израза, скрита зад концептуално обоснована монохромност.

Макар и по-малко на брой, в експозицията са включени важни за посоката на Калина Тасева през новото хилядолетие натюрморти и пейзажи-състояния. Калина Тасева сътворява забележителни „портрети“ на дървета, които уплътнява емоционално и смислово –  „Драз махала“, „Старото училище“, „Пейзаж с бяло дърво“. В пейзажите ѝ господстват едрата мазка и звучният цвят. Формите се едри, контурите плътни, вариативно категорични. Платната в този жанр са балансирано контрастни, драматични, с усещане за непрекъснато движение и сякаш създадени на един дъх. В тях действието е заключено в удължен миг, в цвят и в конкретна емоция.
Калина Тасева не робува на догми, предразсъдъци и времеви преходи. В картините ѝ няма застинала съзерцателност. Независимо на каква възраст са създадени от авторката, те носят хъс към живота и искра свобода. 

Също като своя учител Дечко Узунов, Калина Тасева е явление в българското изкуство. Пряка и формална приемственост между тях трудно се открива. Поне не на повърхността. Важно е да се отбележи обаче, че корените на търсената приемственост се концентрират в най-съществени неща – в професионалната грамотност, отношението към мярката и интерпретацията на свободата.

 

Калина Тасева е родена през 1927 г., от 1946 до 1951 г. неин преподавател по живопис в Националната художествена академия е Дечко Узунов. Първата си самостоятелна изложба осъществява през 1973 г. в София, следват десетки индивидуални изложби в България. Печели награди за живопис: Владимир Димитров-Майстора (1974), Захари Зограф (1975), Никола Петров (1999), лауреат е на Второто триенале на реалистичната живопис, София (1976).

Изложбата на Калина Тасева в галерия „Дечко Узунов“ продължава до края на октомври, 2018 г.