0
3148

Калия Калъчева: пространствата днес

Калия Калъчева, „Интериорен площад“

Изложбата „Имагинерни конструкции“ на Калия Калъчева продължава до 4 февруари в софийската галерия „Ракурси“.

Калия Калъчева е от утвърдените млади автори на българската арт сцена. С изложбата „Имагинерни конструкции“ в галерия „Ракурси“ художничката материализира усещането си за съвременното всекидневие. Тя продължава поетата в своето артистично развитие посока, като акцентира върху градежа на пространства и топоси.

В седемнадесет платна Калия интерпретира една от любимите си теми – за пространството и неговото обитаване. Изложбата от интериори, екстериори и пейзажи е вдъхновена от „отложени“ в подсъзнанието на художничката обекти. Картините са разнообразни по мащаб, но всичките представляват плътни, веществени пространства, пълни с имагинерни конструции, инспирирани от конкретни реалности. Срещи на природа и архитектура, на абстракция и витална материалност чрез разнообразни техники.

Произведенията на Калия Калъчева имат ясно изявена конструкция и дефинирана композиция. Залагат на архитектониката и рационалното начало. В платната се усеща динамика и забързаност, типични за съвременния човек. В тях всичко е изведено отвъд границата на личното, персонално присъствие. Човешкото присъствие се свежда до маркиране на разнородна по същността си цветна маса.

Пейзажите са безлюдни, изведени до синтез на абстрактната образност. В картините няма фабула, има регистриране на факти – бързо, френетично, от променяща се позиция.

Калия Калъчева, „Сграда“

Художничката заявява своята дистанцирана позиция. Затова в произведенията ѝ се долавят известна студенина, „пространствена стерилност“, произтичаща от изчистеното изграждане на средата и концепцията за минимализма на всекидневието. Калия Калъчева регистрира факти и конструира реалности, без да ги съпреживява. За целта ѝ е необходима обективност. И тя я постига чрез студенината, която обуславя безпристрастността.

Калия Калъчева използва умело въздействието на златото и среброто в своите композиции. Те са положени на компактни плоскости, присъствието им доминира. Хладната, покрита с метални отблясъци повърхност или отразява цветовете, или ги поглъща. Художничката майсторски се възползва от тези ефекти. Те генерират универсално звучене, подпомагат съчленяването на смислово-конструктивни фрагменти, привличат вниманието. Металите не са истински, но внушението за плътност на пространството е факт.

Заглавията на работите не са конкретни. Чрез тях още веднъж художничката поставя въпроса за истинското и фалшивото, за илюзорното пространство, прикрито зад условностите на бързо променящото се всекидневие.