0
545

Капитанът на кораба

TDimova

Горещо лято. Не само защото в Кувейт бе измерена рекордно висока температура – 54 градуса по Целзий. В разстояние само на няколко дни ни държаха в напрежение атентатът в Ница и опитът за преврат в Турция с последвалите арести и протести, с последвалата неизвестност и непредвидимост на непредвидимата ни съседка. И седмица по-късно – кървавото нападение в Мюнхен. Разтоварваме напрежението и изразяваме тревогата си в коментари. Не само четем, но пишем, пишем, социалните мрежи са пълни с мнения и интерпретации. Трагични, комични и трагикомични.

Колко опасен и несигурен станал светът, нашата Европа, нашата България, как ни връхлита отвсякъде терор, как ще ни залее и удави мигрантската вълна, ще изгубим ценностите си, ще ни ислямизират, ще ни обезличат, ще ни избият, все по-мрачни и безнадеждни прогнози, прокоби и визии.

Но кога светът е бил по-сигурен? Да не се връщаме много назад. По времето на Хитлер не е имало мигранти, напротив, чистата раса постепенно изчистваше нечистите раси. Нима тогава светът е бил по-сигурен и по-добър? Или в болшевишкия рай, с щастливия труд на новия съветски човек, който строи безкласовото общество на безграничното щастие. Само дето не е било сигурно дали в някое ранно утро пред вратата на щастливия строител на светлото бъдеще няма да спре душегубката и да го откара за дълго или  завинаги в някой от лагерите на щастието в безкрайния архипелаг ГУЛаг. По-сигурна и спокойна ли беше следвоенната епоха на Студената война, когато сигурността и спокойствието се крепяха на хиляди междуконтинентални ядрени ракети, които, слава Богу, никой не посмя да използва, но няколко пъти светът беше на ръба на изпепеляваща война и цялото човечество беше заложник на няколко човека и то заложник, лишен от всякакво влияние върху хода на събитията.

Само че през тези исторически епохи медиите ни облъчваха единствено с безгранично щастие и трудов ентусиазъм, със строителни площадки, със знатни доячки и тъкачки многомашиннички. Промиваха мозъците на лъчезарните труженици със затъпяващи лозунги и пропагандни клишета и явно тази промивка е била доста ефективна, щом и до днес мнозина разсъждават със заучените трафаретни схеми колко бил сигурен светът тогава и колко несигурен е станал днес. И не само това, а изводът, крайният извод – демокрацията е виновна за всичко! Демокрацията е истинското зло. Демокрацията доведе света до тук, тя ражда всички беди. Демокрацията на Обама и Меркел ще погубят света, който беше талкова сигурен, щастлив  и безоблачен преди това. Това са клишетата на половината коментари из социалните мрежи. Те се повтарят отново и отново по всеки повод – при всеки терористичен акт, при всяка катастрофа, при всеки проблем. Всички проблеми са следствие от демокрацията.

Онзиден медиите вместо да ни показват щастливи труженици на трудовия фронт, в продължение на часове предаваха репортажи от Мюнхен. Още не се знаеше нищо със сигурност, нямаше никакви официални съобщения, но емисиите предаваха без прекъсване, интервюираха кореспонденти, минувачи, купувачи, продавачи, всеки, който мине покрай камерите им, после всичко, което беше казано при първите емисии се оказа невярно, но то си свърши работата, създаде напрежение, страх, несигурност и коментаторите седнаха пред клавиатурите. Да доразвият и дообогатят всичко, с което са ги дезинформирали.

След като германските държавни служби излязоха със съобщения, че атентатът в баварската столица е дело на младеж с психически проблеми, коментарите почти спряха, публиката изгуби интерес и коментаторите престанаха да захранват информационния глад. След като се потвърди, че убиецът не е член на Ислямска държава или каквато и да било радикална ислямска групировка, остана малко поле за развиване на конспиративни теории – че стрелецът е ирански евреин, че един и същи фотограф от Мосад е заснел атентата в Ница и стрелбата в Мюнхен…, но след като се подхвърлиха една, втора, трета версии, те също се изчерпаха. Терористичното нападение е извършено пет години след масовото убийство на Андерш Брейвик в Норвегия. Мюнхенският терорист също се е подготвял дълго и методично. Но той няма идейните подбуди на норвежеца. Мюнхен е просто пошла пародия на Ютьоя. Оказа се даже, че повечето от жертвите в мола са мюсюлмани. А убиецът не е бежанец, не е имигрант, не е националист, не е действал от религиозни или политически мотиви, даже не е знаел точно по кого стреля. Очевидно е планирал и самоубийството си, защото тялото му е било открито непосредствено до мола, където е извършил нападението. Така всичко приключи бързо и акуратно по германски. Тепърва предстои да се изясняват подробности и да се анализира.

А нашенски коментатори увиснаха. Нападателят хем крещял „Аллах акбар!”, хем бил евреин! И веднага последваха призиви за оставка на германския канцлер Меркел с генерални обвинения, че тя е виновницата за мигрантската напаст, която залива и тероризира Германия и руши европейската цивилизация. Глобални обвинения против европейската демокрация, която е причината за мигрантите, за терористите, за напрежението и несигурността. Ами щом демокрацията е толкова лоша, не е ли по-добре да бъде унищожена! Защо да плачем за тази демокрация, която поражда такива тревожни проблеми?  Да се появи някой нов Живков, или нов Брежнев, или най-добре Путин да управлява целия свят, за да го направи рай, така както е превърнал в земен рай своята родина. Ще се възцари бленуваното спокойствие, железният ред и мечтаната сигурност над цялата планета и над цялото човечество.

А ние нямаме такива некадърни ръководители като Меркел, затова у нас няма мигранти, няма атентати, няма напрежение. У нас явно и психично болните са под контрол, щом не стрелят по моловете. На мен пък ми се струва, че на нас не са ни нужни Давид Али Сонболи и Андерш Брейвик, след като си имаме Ценко Чоков и Митьо Очите. Кметът на Галиче не застрелва граждани по моловете, но терорът, който упражнява от кметския си кабинет, не е по-безобиден. Само дето си е нашенски и сме му свикнали. В знак на признателност и благодарност неговите избиратели го избират няколко мандата да ги управлява. Както ние избираме управниците на държавата си.

Искам накрая пак да изкажа почитанията си за обруганата Ангела Меркел. Кой друг европейски лидер днес действа по-адекватно и по-отговорно? Лидерите на Франция, на Англия, на Италия ли? Орбан ли може по-добре да води Европа? С всичките се слабости, недостатъци, грешки и пропуски Меркел крепи реда, сигурността и ценностите на Германия и на Европа. Меркел излъчва почтеност, отговорност и загриженост. Не е обсебена от фикс идеи, не изпуска нищо от погледа си, балансира между егоцентрични и ексцентрични крайности, държи всичко под контрол, не е страхлива, но не е и самонадеяна, не е ретроградна, но не е и авантюристична, не е хаотична, но не е и авторитарна, има адекватна и модерна визия за бъдещето, но и носи нещо от духа на добрата стара Европа на традициите и ценностите. Възхищавам се и се удивлявам как успява да носи всички тези колосални тежести на плещите си, как успява да се справя с тази огромна отговорност, защото явно не е безотговорен човек. От времето след войната Европа не е преживявала по-голямо изпитание. Проблемите на Германия не са нито малки, нито лесни за решаване. Ангела Меркел, без да е желязна лейди, ръководи желязна икономика и отстоява стабилни ценности. Отвсякъде е заобиколена от имперски амбиции – руски, турски, американски, както и от и дребни европейски страсти. Никой кораб не може да прекоси океана без капитан. Той е виновен за всяка грешка, но той води кораба.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЛеки сетива
Следваща статияЗа Георги Велчев, забравения художник