ТОВА СЕЛЦЕ НЯКОГА Е НАБРОЯВАЛО ПЕТ ХИЛЯДИ ЖИТЕЛИ. После паднаха под хиляда. Но и тези хиляда започнаха да се преселват на шумолящи ята върху двете табла за некролози – до моста и до черковния двор. По улиците още кръжат малки черни бабички и дядовци, облечени в сини дочени куртки, но маршрутките на фирма „Нов пламък”, които преди правеха по три курса, сега спират само по веднъж на площада до стъпалата на читалището – и то през ден. По тези стъпала никой не се качва и никой не слиза и в процепите на изронената мозайка са покарали малки брезички. През прашните прозорци на втория етаж се виждат рафтовете на библиотеката и тъжните гръбчета на книгите. Но странно нещо – когато лястовичките дойдоха тази година, те пак се заселиха в старите си гнезда под стрехата на читалището. Те пак се заселиха тук.
В никакъв туристически справочник няма да прочетеш за птичия хор сутрин в четири часа и за огромните звезди в небето над това село.
Истинската родина не присъства в туристическите справочници.
ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТА ГОДИНА. Учредителният конгрес на ГЕРБ в НДК. Автобусите на делегатите от цялата страна с надпис на предното стъкло „Случаен превоз” са паркирали по протежение на „Витошка” чак до „Патриарха”. На път за работното си място, редакцията на в. „Сега”, която се помещава във високата сграда до малкото НДК (бившото ПРОНО), се смесвам с множеството. Гледам лицата на делегатите, слушам разговорите им. Слущам куркането на червата им. И веднага разбирам, че от тази партия не става и чеп за зеле – нещо, което през следващите години се потвърди многократно.
НАСКОРО ДАДОХ ИНТЕРВЮ ЗА ЕДИН СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК. Интервюто излезе без отговорите ми, в които коментирах ГЕРБ. За протокола, тук давам съкратените отговори:
В един твой текст си цитирал мъдрост на индианското племе дакота, която гласи : „Като забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него”. На мен ми се струва, че цялата ни нация прави точно това – опитваме се да яхаме държава, убита по особено жесток начин още преди 25 години и заменена с мафиотска купола…Да слизаме ли?
Държавата наистина вече залита от изтощение и прилича на някоя кранта. Но умрелият кон не е държавата, умрелият кон е политическата сила, която ни управляваше досега – ГЕРБ. Аз от четири години пиша какво представлява ГЕРБ. Сега гледам, че повечето официозни медии също дойдоха на моя акъл. Което може да ме изпълни само с гордост. Не знаех, че съм бил толкова прозорлив.
Някъде вече го казах. Не ти трябва да четеш зловещите статистики, според които сме на първо място в Европа и в света по най-черните рекорди – най-бързо изчезваме като население, най-малко родени деца, най-много аборти, най-много самоубийства, най-ниска надница, най-бедната страна в Европа. Стига ти да излезеш на улицата и да видиш хората. Толкова много хора, особено възрастните, с вид на клошари, никога не е имало в България. Е, след всичко това, което виждаш с очите си, как да наречеш това управление успешно. Така че е крайно време да слезем от умрелия кон – политическа партия ГЕРБ.
„Цирк България“ е заглавие на един твой разказ. Какви нови номера има в цирка? Сещам се и за разказа ти за мъдреците, мътили яйцето на птицата Рух. Те не са ли по-скоро глупаци?
За да говорим за тези текстове, трябва и читателите на вестника да са ги прочели. За тези, които ще проявят интерес – „Цирк България” е публикуван в сборника ми с избрани разкази „Всички на носа на гемията”. А текстът „Усмивки от старите ленти”, за мъдреците, е в Портала „Kultura.bg”.
Но на въпроса. Цирковото изкуство е едно достойно изкуство. Когато обаче вкараш прийомите на цирковото изкуство в управлението на държавата, когато превърнеш самата държава в един цирк, става зловещо. Когато онзи, който в истинския цирк щеше да бъде просто един клоун, стане министър, цялата държава изтръпва. Което и се случи с нашата хубава държава. Тя живя изтръпнала в продължение на 4 години. Всичко изтръпна – медии, бизнес, законност. Тук мога да добавя и внушението на втория текст, за мъдреците – не можеш да измътиш нищо от един камък. Така и мъдреците, бабували на проекта ГЕРБ, който нахлузи най-страшния хомот на България, сега заслужават да бъдат посочени поименно и доживот да седят и да мътят върху каменното си яйце.
НАКРАЯ, ЗА ФИНАЛ, ЕТО ВИ ЕДНА ПРИСПИВНА ПЕСНИЧКА:
Спете, тъжни пияндури с тъжни сребърни бради, в своите къщи от картон, в своите графства от кашони. Но преди това с канап зашийте спомените. И колета изпратете на адрес – когато бяхме млади, до поискване, Европа, Брюксел.
Да живее ГЕРБ!
Спете, мънички гаврошовци там, в чакалнята на гарата, там, в чакалнята България. Луничави Мечо Пуховци без бележници и чанти. И Алиси босоноги с панделки от глад и бой. Влаковете тук не спират. Но полицията – да.
Да живее ГЕРБ!
Спете, перловски гвардейци, спете, сини наркомани по градинки и мазета, по „Дондуков” и „Царя”, с вени като лунен лъч. Музика, лъчи и тръни.
Да живее ГЕРБ!
Спете, луди и невинни, спете, бедни и сакати. В пунктовете за хартия вчера на „Доспат”, „Шишман” и „Тунджа” Достоевски го приемаха за осем стинки на кило.
Да живее ГЕРБ!
Спете, бледи пеперуди с разтворени крака, с карамфилови обятия, с богородички на шията. И грехът заспа – до утре.
Да живее ГЕРБ!
Спете, старци и старици с омагьосани зеници, ближещи с език смъртта, както сол овцата ближе. Данъците си платихте –
да живее ГЕРБ!
Спете, майчици добри – в Перник, Карнобат и Видин. Сериалът вече свърши. И авансът свърши.
Да живее ГЕРБ!
Спете, татковци, брадясали от грижи. Алкохолът тук е евтин, в нашата добра страна. Де е, де е Караджата?
Караджата е в Курило.
Да живее ГЕРБ!
Спете, спете, спете, спете.
Лека нощ, деца.
