Начало Идеи Гледна точка Кастинг за Дядо Коледа
Гледна точка

Кастинг за Дядо Коледа

2528

В репетиционната зала на бившето читалище „Светлик“, сега резиденция на една кабелна телевизия, на частен и много скъпарски фитнесклуб и на още няколко фирми с не толкова явно, да не кажем направо скришно поле на дейност, се провеждаше кастинг за участници в пиар-кампанията на българския клон на водеща световна фирма за газирани напитки под надслов: „Нашата лимонада е шампанското на Дядо Коледа!“, за избор на Дядо Коледа. Пиар-кампанията се движеше от българския клон на световната рекламна агенция „Дъ дуорфс“ – „Джуджетата“. Главни действащи лица в конкурса като жури бяха криейтив директорът на „Дъ дуорфс“ г-ца Снежанка Бембелянова и отговорникът по творческите проекти на компанията за газирани напитки г-н Елен Лютичев, и двамата млади, ухаещи, проспериращи, нахъсени – с големи претенции, големи заплати и големи възможности. Срещу тях в празното помещение с почернял паркет и олюпени огледала се бяха наредили петима кандидат-дядоколедовци – безработни мъже, спазили предварителното изискване да са над 50 г., да излъчват живо добродушие и да са бръснати, за да им бъдат залепени лесно при евентуална победа белите памучни дядоколедовски бради.

– Според мен най-важен е артистичният талант на нашите кандидати – палеше се Лютичев, докато гледаше с овлажнял поглед право в облите като мидички коленца на г-ца Бембелянова.

– А според мен – външният вид и на второ място опитът, стажът като Дядо Коледа – не падаше по гръб госпожицата, докато си мислеше каква прекрасна синя „смучка“ би направила върху здравата мускулеста шия на явно здраво спортуващия Лютичев.

– Аз настоявам всеки да изиграе етюд за раздаване на въображаеми подаръци от въображаем чувал на въображаеми хлапета – приближи се на педя от лицето на Снежанка Елен и вдъхна с цели ноздри томителния аромат на красивата ѝ шия.

– А аз настоявам да ги точкуваме по външен вид и едва след това да разчитаме на интервюто и артистичния талант.

Петимата мъже срещу тях стояха на тръни. И петимата бяха безработни от толкова дълго време, че бяха готови на всичко, за да захлебят малко – а се бе чуло вече, че хонорарът за избраника щял да бъде трицифрено число в евро.

Единият беше здрав алкохолик, който и сега си беше джапнал здраво за кураж. Вторият май беше в такава депресия, че постоянно се пипаше по лицето. Третият навярно имаше от застояването в къщи хемороиди и ту ставаше, ту сядаше пак на стола. Четвъртият беше толкова висок, че по дефиниция отпадаше. А петият за зла беда постоянно движеше главата си на верев, като кон, който се брани от мухи и явно също беше обречен.

– Какво ще правиш довечера? – изведнъж се осмели да попита колежката си Елен Лютичев.

– Ще си легна рано, защото съм уморена – каза Снежанка, изпивайки го с очи.

– Ами тогава да приключваме по-бързо с тази дивотия, че да има време за една вечеря някъде. Какво ще кажеш?

– Ами добре.

И като стана права и плесна с ръце, Снежанка каза на кандидатите:

– Господа, свободни сте. Изчакайте отвън в коридора. След малко ще ви обявим резултата.

Двамата останаха сами в залата с огледалата.

– Ти решавай – каза Елен на Снежанка.

– Предлагам да изберем втория.

– Добре.

Извикаха щастливеца и му казаха да се готви.

А вечерта, докато лежаха в пъстрото легло на Снежанка и се наслаждаваха на настъпилата в телата им тишина, Елен изведнъж попита:

– Защо всъщност избра точно него?

– Защото беше човек с опит, тоест със стаж като Дядо Коледа.

– Как разбра? Та ние даже не проведохме разговор с кандидатите.

– Всеки, озовал се поне веднъж в кожата на Дядо Коледа, развива нещо като тик и започва често-често да пипа лицето си от страх брадата му да не се е отлепила. Но нали знаеш, че уроците не са безплатни?

– Знам.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Свързани статии

Още от автора