Начало Идеи Гледна точка Катастрофата на Путин
Гледна точка

Катастрофата на Путин

Ако проявим малко повече хладнокръвие – а то е базисна добродетел за разумния човек – ще трябва да си дадем сметка, че новата „ескалация на войната в Украйна“ и новата порция апокалиптични заплахи от страна на Путин всъщност са истерично следствие от всичко, което кремълският диктатор успя да „постигне“ от края на февруари до днес. А то е не нещо друго, а безпрецедентна катастрофа на довчера „великата страна“ и дори на всичко руско. Катастрофа, която бих сумирал за нагледност в следните точки, които – интересно ми е – кой ще се реши да оспори. Ето, изреждам ги:

1. Онази Украйна, която маниакалният диктатор бе намислил за максимум седмица-две да съкруши, а неговите идеолози вече бяха започнали да определят като Ново- или Мало-Русия, чертаейки стратегии и тактики за нейното тотално „де-украинизиране“ (защото феноменът Украйна въобще бил историческа девиация), за седем месеца се превърна в безпрецедентно за най-новото време консолидирана нация, в (ако си послужа с понятие от първоначалното евразийство) „пасионарна“, намираща се в духовен възход, самостоятелна нация. От родствен („братски“) народ, за седем месеца Путин превърна украинците в народ, за който довчерашните „братя“ за поколения наред ще бъдат врагът с главна буква. 

2. За седем месеца, от края на февруари насетне, Путин обаче консолидира и Запада, който само до началото на тази година бе общо взето разделен по отношение на Русия. Превърна – той превърна – целокупния цивилизован свят в антагонистичен на Русия единен „полюс“, много по-ярко противостоящ ѝ днес, отколкото в десетилетията на Студената война. Още повече, че днес, за разлика от епохата на Студената война, Русия не се ръководи от „глобална идея“, каквато бе комунистическата и – както стана ясно в тези седем месеца – практически не разполага със съюзници; тя е тотално изолиран от света негов противник.

3. За седем месеца агресията на Путин стовари върху Русия икономически санкции, несравними по мащаб с каквито и да било от предишните десетилетия, чиито последици ще бъдат катастрофални за неговата страна вероятно също за десетилетия напред.

4. Най-каверзното „постижение“ на Путин обаче е, че Русия, която в началото на нейната агресия почти всички смятаха за несравнима по военна мощ както с нападнатата Украйна, така и с всички останали страни от постсъветското пространство, след като изгуби за тези седем месеца около 60 хиляди души свои войници, огромно количество бойна техника и продоволствия, след като показа на целия свят колко разнебитена, неподдържана и старомодна е военната ѝ сила, разкри претенциите на тази държава да е „велика световна сила“ като катастрофално разминаващи се с реалността. А това нанесе непоправим символен удар върху нея; инсталира я като жалко копие на мощната (поне в началото на Втората световна война) Германия на Хитлер.

5. След седем месеца бомбардировки над украинските градове, мащабно документирани военни престъпления и геноцид на цивилно население, Русия започна масово отстъпление по почти целия фронт в Украйна. След седем месеца войната на „великата“ Русия се обръща, при това трайно в полза на нападнатите украинци и това въобще не може да се скрие от света.

6. От началото на своята агресия Путин с ускорени темпове превърна Русия в тоталитарна държава – по-тоталитарна дори от времената на след-сталинския комунизъм и сравнима днес комай единствено със Северна Корея. Най-базисни за съвременното човечество права и свободи бяха практически ликвидирани през последните седем месеца в Русия. А това е нещо – да се изразя така – глобално позорно за нея.

7. Прерастването на авторитаризма и олигархизма на Русия от началото на ХХІ в. в тоталитаризъм, за изминалите седем месеца от началото на войната, остави тази страна практически без интелигенция. Емигрирането на водещи фигури от нейния културен елит е сравнимо по мащаби единствено с емигрирането и прогонването на дореволюционната руска интелигенция след 1917 г.

8. Накрая, само за една седмица от обявяването на паническата „частична мобилизация“ Путин разкри на света (дали не го разкри и на самия себе си) на колко катастрофално ниско равнище е днес духът на „несломимата“ му нация. Разкри колко кухо и празно е всъщност зад пищните декори на разигравания довчера „великоруски патриотичен ентусиазъм“. Само за една седмица всички видяха, че въпреки заклинанията на разни „Дугиновци“, „Прохановци“, „Соловьовци“ и т.н. руснаците въобще, въобще нямат желание да се впускат в „свещена“ и апокалиптична война с „глобалния либерализъм“, с „нападналия Светата Русь целокупен Запад“, че жертвоготовните руски „мамаши“, които довчера с възторг пъчеха бюстове по площадите на Москва и Петербург и записваха синовете и дъщерите си в бутафорни „юнармии“, започнаха да надават истерични крясъци от момента, в който на тия последните започнаха да връчват повиквателните за боя. Че вместо тържественото „Вставай страна огромная“, от всички предели на „безпределната“ страна, от 21 септември насам се носи – както се изрази мой приятел – хорът на „Бегай страна огромная“. Само за седмица след 21.09. от Русия в съседните Финландия, Грузия, Казахстан, Монголия панически избягаха (и продължават да се тълпят по границите им) около 260 хиляди млади мъже, т.е. почти толкова, колкото Шойгу обяви в началото, че ще мобилизира за изпращане в Украйна.[1]

Summa summarum: изреденото по-горе няма как иначе да се нарече, освен катастрофа. След тези седем месеца Русия за десетилетия (ако не и за повече) вече няма да бъде нито „великата сила на Изток“, нито страната на „великата духовност“, обхождана „от край до край“ от босоногия Христос (по Александър Блок), нито страната-страдалец и „катехон“, задържащ идването на антихриста. Тя за всички в света е вече маниакалният, тъпо упорит и – както се вижда – безсилен агресор, истерично зъбещ се на света, прелял довчерашният си варварски болшевизъм в още по-варварски неонацизъм, самозабравено хвърлящ пушечно месо в месомелачката на безумния си диктатор и същевременно панически бягащ от самия себе си.

Още по-катастрофично е онова, което чака Путин в непосредственото бъдеще. А то е:

1. Заставане на ръба на глобална война след безумно организираните „референдуми“ в окупираните земи на Украйна и обявяването им за „неделима част от Русия“. Отсега е ясно, че никой (дори „близката“ Сърбия и лелеяният Китай) няма да признае нито тези „референдуми“, нито анексиите, които ги последваха. Няма да се съобразят с тяхното присъединяване към Русия и намиращите се в настъпление украински въоръжени сили. А това ще постави „хвърлилия жребия“ си Путин пред неизбежното задължение да им отвърне с нещо преминаващо всички поносими предели, а с това и предизвикващо също безпрецедентен отговор от страна на цивилизования свят. С две думи, Путин го очаква възможна глобална война. С нея той искаше да уплаши света, но сега сам е заплашен от нея много повече отколкото вчера.

2. Именно довеждането на света до този фундаментален риск ще нанесе още по-дълбок и всеобхватен удар на все още останалата тук-там русофилия. Пред лицето на предизвиканата от Путин глобална заплаха, виждаме го още днес, никой няма да е в състояние да защитава „руската кауза“. Русофилите са в депресия и без да го показват (виждам го и у нас) са искрено „разсърдени“ на Путин, че им отне „опорките“.

3. Сприхавата „мобилизация“ на демотивирано и неподготвено население ще доведе до още по-голямо увеличаване на руските жертви в Украйна, до същинско „производство на пушечно месо“.

4. А както това неминуемо увеличаване на жертвите, така и разкрилото ни се вече масово нежелание на руснаците да воюват за маниите на Путин, ще изправят режима пред риска от бунтове (които вече са факт дори в региони, които доскоро се смятаха за най-„послушни“ – всеки може да види в мрежата какво става в Дагестан, в Якутия[2] и т. н.).

5. Оттук насетне Путин ще се намери още по-плътно между два катастрофични за него риска. От една страна – поради почти сигурния неуспех в опита му да „обърне войната в Украйна“ – той още по-силно ще радикализира срещу себе си крайните евразийски фашисти. Всъщност именно за да неутрализира тяхното – видимо през последния месец надигане – той разпореди безумните „референдуми“ и „мобилизацията“. От друга страна обаче същият този почти сигурен неуспех в „обръщането на войната“ би могъл да радикализира срещу него и сили „отдолу“. След седем месеца неуспешна война и панически разпоредена „мобилизация“ Путин вече е много по-близо било до преврат от евразийско-фашистката страна, било до преврат (гражданска война) „отдолу“. Да, при тази ситуация рискът достигналият „висока степен на безумство“ Путин да се реши да „изпревари“ тези заплашващи го възможности ще нарасне и това неминуемо ще го „самоубие“ – ще го самоубие заедно с, както е убеден, целия свят. Само че с „последните неща“ – знам това именно като християнин – се разпорежда все пак Всевишният, а не някое си кремълско джудже, което днес е тук, а утре „и мястото му няма вече да го познава“ (вж. Пс. 102: 16).
________________________________

[1] https://www.mediapool.bg/punkt-na-voenniya-komisariat-na-rusko-gruzinskata-granitsa-shte-spira-podlezhashtite-na-mobilizatsiya-news340230.html; https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/09/27/4395389_v_kazahstan_sa_vlezli_pochti_100_hil_rusnaci_na/; https://in.tiktok.com/@_ukrain_dn/video/7146871169499614469?is_from_webapp=v1&item_id=7146871169499614469; https://arigus.tv/news/society/123094-v-buryatii-mashiny-vystroilis-v-bolshuyu-ochered-na-granitse-s-mongoliey/

[2] https://offnews.bg/sviat/novi-valnenia-v-mahachkala-kremal-se-gotvi-da-smazhe-sas-sila-protest-785821.html
https://www.dw.com/ru/v-akutske-zensiny-vysli-na-protest-protiv-mobilizacii/a-63231254

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора