Президентите на Швейцария и Франция, канцлерът на Германия и премиерът на Италия откриха най-дългия железопътен тунел в света под Швейцарските Алпи. В денонощие по 57-километровото съоръжение ще се движат 260 товарни и 65 пътнически влака със скорост 240 км/ч. В Европа железопътният транспорт се развива с фантастични темпове и мащаби. Става дума за Европа, която е залята от мигранти, Европа, която в българските медии и социални мрежи е обругавана с ирония, неприязън и злост, окачествявана като разкапваща се, лидерите й са обект на подигравки, присмех и злъч.
По зла ирония на съдбата откриването на тунела „Готард” стана на следващия ден след ужасяващата катастрофа в Хитрино. Разбира се, катастрофи се случват навсякъде по света. Всяка катастрофа е трагедия. Но и в катастрофите има разлика и тя е не само количествена. Когато у нас дерайлира влак, имаме усещането, че е дерайлирала държавата. Кое е това, което прави катастрофите у нас толкова различни от света, толкова болезнени? У нас влаковете и железопътната мрежа са трагични дори без да е станала катастрофа. Дори в начина, по който се разчиства след катастрофа, съществува огромна разлика между България и Европа.
Пътуването с влак у нас през последните години стана изпитание и поради това все по-малко хора се решават на това геройство. Все пак повечето от нас сигурно знаят в какво окаяно, почти умъртвено състояние е пътническият транспорт. Колко унило и потиснато се чувстваш, когато се качиш на влак. Не защото локомотивите и вагоните са стари, а защото са неподържани, мръсни, защото именно в купетата е незачитането, неуважението, гаврата с пътника.
Няма пари за модерни влакове! А защо в цяла Европа има пари за супермодерни влакове? Нали нейните управници са лоши, нали Европа се скапва.
У нас пътниците са поставени в състояние дори да не искат модерни, луксозни и бързи влакове, защото знаят, че това няма да се случи никога. Пътниците искат поне нормални влакове. Нормални. Като че ли думата нормалност става думата, към която се насочват най-много стремежи в България. Тя е нашата мечта, но и тя е недостижима.
Нормално е в един влак стъклата на прозорците да се затварят и да са чисти. Нормално е тоалетната да не е мръсна, да не вони и да не предизвиква погнуса. Нормално е от тапицерията на седалките да не стърчи дунапрен. Нормално е парното да работи през зимата, а през лятото да е спряно. Последното го пиша специално, защото през един август пътувах с работещо парно.
За тези неща са нужни много пари ли? И няма пари, за да се измият прозорците и да се изчистят тоалетните ли? Нима струва скъпо парното да се спира през лятото?
Всички знаем къде е причината. Безотговорността, безхаберието и непукизмът, които започват от тоалетните и стъклата на прозорците на вагоните, водят закономерно до дерайлирането на влаковете и катастрофите, и бедствията. Именно това е българската катастрофа.
И именно това е различното между нас и нормалните държави. Че тук хората умират поради мързела, мърлявщината, безхаберието, непукизма, липсата на професионализъм, липсата на отговорност и всичко това обрасло в корупция. Тук хората умират, защото ценността на човешкия живот и човешкото достойнство са сринати. Ценностната система е срината, човешкият живот и човешкото достойнство нямат значение. Тук само се крещят атиевропейски лозунги, защото сме големи патриоти. Тук омразата вече започва да изкривява лицата на хората.
Усещането за проказа, миризмата на гангрена е отвсякъде, политическият ни елит е поразен и заразата се просмуква все повече и все по-надълбоко в обществото ни. Не зная как може да бъде спряно. Не зная дали може.
Медиите ни информират, че ужасяващата катастрофа в Хитрино е четвъртото дерайлиране на влак за годината. Никъде не се спомена дали е установена вината и дали са наказани виновниците за предишните. У нас по принцип виновни няма. Всеки може да се досети за десетки трагични инциденти, при които няма виновни и наказани. Постепенно България се превърна в рая на безнаказаността.
Дори не е най-важното наказанието и съвсем не е нужно то да бъде свирепо. Това, което е важно, е да се създаде усещане за справедливост. Не е справедливо да загинат толкова невинни хора, а виновник да липсва. Но нашето общество е толкова дълбоко поразено от безнравственост, че аплодира един доказан виновник, когато той му изнася шоу в зала „Армеец”.
Нравствените норми не идват наготово, те се изграждат. Тяхното изграждане е дълъг процес. Но когато се изградят, те дават плод от поколение на поколение. Гледам красивата церемония при откриването на тунела „Готард”, възхищавам се от изумителното съоръжение и за контраст идват ужасяващите кадри от Хитрино. Теренът на катастрофата ще бъде разчистен, мъртвите ще бъдат погребани, ранените ще бъдат излекувани. Но ще остане унинието, което се е просмукало в нашето съзнание, липсата на перспектива. Развлекателните риалити формати, които се леят от телевизионните екрани, няма да ни дадат перспектива. Патриотизмът на свинските опашки няма да ни даде перспектива. А и ние вече сякаш не сме способни да вдигнем глава и да видим истинската перспектива. Ние вече до такава степен сме свикнали с мръсните тоалетни и непрозрачните прозорци, че сме ги приели като съдба, като участ и, уви, като норма.
Наскоро гледах един смешно-трагичен клип с автомобилни катастрофи в Русия. Там в автомобилите има камери, които заснемат пътните инциденти. Мнозина по чудо се избавят на косъм от смъртта при шеметни катастрофи. И някой е сложил надпис на клипа, че който го гледа, ще повярва в Бога. А под него имаше десетки коментари от хора, които не са повярвали. Нелепа и неумела религиозна пропаганда. Не Бог причинява катастрофите. А ние, когато се молим да бъдем избавени, трябва да съзнаваме колко много зависи от самите нас. Всички ние сме и шофьори, и пешеходци, и машинисти и пътници, и стрелочници – и потърпевши от катастрофи, но и причинители на катастрофи.
Да се помолим за невинните жертви от Хитрино. Да благодарим на стотиците хора с добри сърца, които дариха кръв за пострадалите.
Но по-важно от всичко е да не приемаме ненормалното за нормално. Най-тъжното е, че вече сме се примирили, че у нас никога няма да има тунел като този под Алпите. Причината за всичко е в самите нас. Започва от мръсните прозорци, през които не можем да видим света такъв, какъвто е.
