0
7066

Катастрофата

Президентите на Швейцария и Франция, канцлерът на Германия и премиерът на Италия откриха най-дългия железопътен тунел в света под Швейцарските Алпи. В денонощие по 57-километровото съоръжение ще се движат 260 товарни и 65 пътнически влака със скорост 240 км/ч. В Европа железопътният транспорт се развива с фантастични темпове и мащаби. Става дума за Европа, която е залята от мигранти, Европа, която в българските медии и социални мрежи е обругавана с ирония, неприязън и злост, окачествявана като разкапваща се, лидерите й са обект на подигравки, присмех и злъч.

По зла ирония на съдбата откриването на тунела „Готард” стана на следващия ден след ужасяващата катастрофа в Хитрино. Разбира се, катастрофи се случват навсякъде по света. Всяка катастрофа е трагедия. Но и в катастрофите има разлика и тя е не само количествена. Когато у нас дерайлира влак, имаме усещането, че е дерайлирала държавата. Кое е това, което прави катастрофите у нас толкова различни от света, толкова болезнени? У нас влаковете и железопътната мрежа са трагични дори без да е станала катастрофа. Дори в начина, по който се разчиства след катастрофа, съществува огромна разлика между България и Европа.

Пътуването с влак у нас през последните години стана изпитание и поради това все по-малко хора се решават на това геройство. Все пак повечето от нас сигурно знаят в какво окаяно, почти умъртвено състояние е пътническият транспорт. Колко унило и потиснато се чувстваш, когато се качиш на влак. Не защото локомотивите и вагоните са стари, а защото са неподържани, мръсни, защото именно в купетата е незачитането, неуважението, гаврата с пътника.

Няма пари за модерни влакове! А защо в цяла Европа има пари за супермодерни влакове? Нали нейните управници са лоши, нали Европа се скапва.

У нас пътниците са поставени в състояние дори да не искат модерни, луксозни и бързи влакове, защото знаят, че това няма да се случи никога. Пътниците искат поне нормални влакове. Нормални. Като че ли думата нормалност става думата, към която се насочват най-много стремежи в България. Тя е нашата мечта, но и тя е недостижима.

Нормално е в един влак стъклата на прозорците да се затварят и да са чисти. Нормално е тоалетната да не е мръсна, да не вони и да не предизвиква погнуса. Нормално е от тапицерията на седалките да не стърчи дунапрен. Нормално е парното да работи през зимата, а през лятото да е спряно. Последното го пиша специално, защото през един август пътувах с работещо парно.

За тези неща са нужни много пари ли? И няма пари, за да се измият прозорците и да се изчистят тоалетните ли? Нима струва скъпо парното да се спира през лятото?

Всички знаем къде е причината. Безотговорността, безхаберието и непукизмът, които започват от тоалетните и стъклата на прозорците на вагоните, водят закономерно до дерайлирането на влаковете и катастрофите, и бедствията. Именно това е българската катастрофа.

И именно това е различното между нас и нормалните държави. Че тук хората умират поради мързела, мърлявщината, безхаберието, непукизма, липсата на професионализъм, липсата на отговорност и всичко това обрасло в корупция. Тук хората умират, защото ценността на човешкия живот и човешкото достойнство са сринати. Ценностната система е срината, човешкият живот и човешкото достойнство нямат значение. Тук само се крещят атиевропейски лозунги, защото сме големи патриоти. Тук омразата вече започва да изкривява лицата на хората.

Усещането за проказа, миризмата на гангрена е отвсякъде, политическият ни елит е поразен и заразата се просмуква все повече и все по-надълбоко в обществото ни. Не зная как може да бъде спряно. Не зная дали може.

Медиите ни информират, че ужасяващата катастрофа в Хитрино е четвъртото дерайлиране на влак за годината. Никъде не се спомена дали е установена вината и дали са наказани виновниците за предишните. У нас по принцип виновни няма. Всеки може да се досети за десетки трагични инциденти, при които няма виновни и наказани. Постепенно България се превърна в рая на безнаказаността.

Дори не е най-важното наказанието и съвсем не е нужно то да бъде свирепо. Това, което е важно, е да се създаде усещане за справедливост. Не е справедливо да загинат толкова невинни хора, а виновник да липсва. Но нашето общество е толкова дълбоко поразено от безнравственост, че аплодира един доказан виновник, когато той му изнася шоу в зала „Армеец”.

Нравствените норми не идват наготово, те се изграждат. Тяхното изграждане е дълъг процес. Но когато се изградят, те дават плод от поколение на поколение. Гледам красивата церемония при откриването на тунела „Готард”, възхищавам се от изумителното съоръжение и за контраст идват ужасяващите кадри от Хитрино. Теренът на катастрофата ще бъде разчистен, мъртвите ще бъдат погребани, ранените ще бъдат излекувани. Но ще остане унинието, което се е просмукало в нашето съзнание, липсата на перспектива. Развлекателните риалити формати, които се леят от телевизионните екрани, няма да ни дадат перспектива. Патриотизмът на свинските опашки няма да ни даде перспектива. А и ние вече сякаш не сме способни да вдигнем глава и да видим истинската перспектива. Ние вече до такава степен сме свикнали с мръсните тоалетни и непрозрачните прозорци, че сме ги приели като съдба, като участ и, уви, като норма.

Наскоро гледах един смешно-трагичен клип с автомобилни катастрофи в Русия. Там в автомобилите има камери, които заснемат пътните инциденти. Мнозина по чудо се избавят на косъм от смъртта при шеметни катастрофи. И някой е сложил надпис на клипа, че който го гледа, ще повярва в Бога. А под него имаше десетки коментари от хора, които не са повярвали. Нелепа и неумела религиозна пропаганда. Не Бог причинява катастрофите. А ние, когато се молим да бъдем избавени, трябва да съзнаваме колко много зависи от самите нас. Всички ние сме и шофьори, и пешеходци, и машинисти и пътници, и стрелочници – и потърпевши от катастрофи, но и причинители на катастрофи.

Да се помолим за невинните жертви от Хитрино. Да благодарим на стотиците хора с добри сърца, които дариха кръв за пострадалите.

Но по-важно от всичко е да не приемаме ненормалното за нормално. Най-тъжното е, че вече сме се примирили, че у нас никога няма да има тунел като този под Алпите. Причината за всичко е в самите нас. Започва от мръсните прозорци, през които не можем да видим света такъв, какъвто е.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЗащо ни се дава страданието?
Следваща статияНационалната музикална академия на 95 години