0
2563

Катедрала на индустриалната култура

Цолферайн, бившата най-голяма мина в Рурския басейн, е полезен модел за създаване на пространство за култура. Тя е един от проектите, с които областта стана Европейска столица на културата през 2010 г.

Посещението на мина не е най-вдъхновяващото занимание за хора без специални интереси към рудодобива, а още по-малко за ценители на изкуствата. Но бившата най-голяма каменовъглена мина със завод за кокс в Рурския басейн – Цолферайн, опровергава това твърдение. Днес тя е впечатляващ културен център и заслужи честта да бъде символ на главния град на района. Мощният индустриален гигант в германския град Есен, макар и приспан, отново е пълен с енергия, но вече творческа. Тук, сред декор от непонятни съоръжения и патинирана с ръжда пластика от тръби, котли, ескалатори и вагонетки, са създадени сцени за различни изкуства и се е настанил удобно необикновеният Музей на дизайна Red Dot (Червена точка).

Преображението на Цолферайн е част от цялостните промени в областта Рур и един от проектите, с които тя стана Европейска столица на културата през 2010 г. Превръщането на бившата мина в културно средище отдалечи района от клишето за тежка индустрия и призивът: „Елате в Рур”, зазвуча неочаквано съблазнително за мнозина. То стана и своеобразен знак за преподреждане в ценностната система, при което културата си извоюва подобаващото й място.

Случилото се с Цолферайн е образец за адаптиране на индустриално предприятие към нови функции – т.е. за отговорно отношение към създаденото, дори когато то вече не може да служи според първоначалното си предназначение. То е и полезен модел за създаване на пространство за културата, за която по принцип парите никога не стигат. Докато се разхождахме из огромния комплекс, затруднени кое от многобройните събития в афиша му да изберем, раздвоени между възможностите за среща с някое изкуство или просто за отдих, натрапчиво ни преследваше мисълта за десетки изоставени фабрики, които стърчат обезкостени навсякъде из България. Спомнихме си проектите за преустройства на Захарна фабрика и Прошеково пиво в столицата, които не само не бяха реализирани, но и останаха неизвестни на обществеността. Очевидно вложенията в новите „културни” дворци – моловете, се оказаха по-изгодни някому …

Те едва ли ще останат за вечни времена в историята, но мината Цолферайн е включена през 2001 г. в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, за да се запази за историята на света един внушителен епизод от битката на човека за овладяване на природните богатства. Сега в нея може да се види с помощта на гид в мащаб едно към едно как е било добивано и обработвано „черното злато” от поколения рурски миньори.

Комплексът наистина е огромен. Само Шахта № 12 има 20 сгради, построени между 1925 и 1932 г. по проект на Фриц Шуп и Мартин Кремер. Двамата са работили вдъхновени от идеята, че формата трябва да следва функцията, и създаденото от тях в Цолферайн се смята за образец на индустриално строителство. А произходът на шахти 1, 2 и 8 е още по-стар. Днес е запазено всичко, което може да помогне да се проследи пътят на въглищата. А това, което не е оцеляло, се визуализира с помощта на съвременните медии. Модерната концепция на Рурския музей, устроен тук, съчетава естествената и културната история на района, неговите митове и феномени със 150 години индустриална история.

Като са следвали традицията на това място, сега световноизвестни архитекти и студиа: сър Норман Фостър, Рем Кулхаас и ОМА, Бьол и Крабел, Кристоф Меклер и SANAA, в съществуващите сгради са свързали в неделимо цяло минало, настояще и бъдеще. Уникалната акустика на индустриалните сгради се е оказала идеална за концерти на класическа, джаз и поп музика, а в бившите миньорски бани са открили своята сцена танцови програми, пърформанси, инсталации. Сега хората идват тук, за да се любуват на изкуството на изтъкнати изпълнители, да видят как работят художници и занаятчии в техните ателиета и дори сами да се опитат да направят същото. Организират се курсове, семинари, правят се демонстрации и дегустации (защото има и немалко атрактивни заведения за хранене, разбира се). А освен това в големия парк с басейн на комплекса просто можеш да си организираш пикник и да си почиваш. Дори разстоянията не са проблем за тези, които не са запалени пешеходци – за обиколката на Цолферайн те могат да наемат велосипед.

Много са притегателните места в някогашния индустриален комплекс. Но едно от най-любопитните безспорно е Музеят на дизайна, организиран в бившето котелно на предприятието. Днес главната енергийна централа на Цолферайн заслужено е наричана „катедрала на индустриалната култура”. Тук сър Норман Фостър, известен със смелите си проекти за необикновени архитектурни обекти, демонстрира как непотребна вече сграда може да бъде събудена за ново, съвършено различно амплоа и превърната в невероятен декор за съвременния дизайн.

Този музей е уникален. В него е представена най-голямата в света, а със сигурност и най-необикновената колекция на съвременен дизайн. Върху повече от 4000 кв. м се изявяват в главни роли около 1500 продукти от целия свят, удостоени с Red Dot – наградата за продуктов и комуникационен дизайн. Експонатите са в широкия диапазон от дизайнерска класика до визионерски мечти за бъдещето, а имената на техните автори и производители оформят нещо като Who’s who в тази сфера.

Автомобил, мобилен телефон, вана, прахосмукачка, стол, лампа, чиния, прибори, завеса, умивалник, диван, гривна, телевизор, моден аксесоар или дреха… Вещи, каквито всеки от нас притежава и които са елемент от културата на живота ни, се оценяват от авторитетно жури в 15 категории и отличените остават в музея в продължение на година – като награда за своите създатели, но и за да формират вкуса на потребителите. Според статистиката над 180 000 посетители преминават през това нестандартно „обучение” годишно, защото задачата на музея е да тренира очите на зрителите, та да могат те да разпознават добрия дизайн и високото качество в предметите, които ги заобикалят във всекидневието.

Експозицията на музея започва да се събира в средата на 50-те години на миналия век, когато могъщата компания „Круп” основава асоциацията Industrieform. Дизайнерите и производителите се състезават за „червена точка”, печата за качество на изключителните дизайнерски постижения, от 1955 г. Това е една от най-реномираните награди в сферата на продуктовото проектиране в света. Включването на експонати в музейната експозиция днес е толкова престижно, че техните производители плащат, за да присъстват продуктите им в нея. А сред тях са световноизвестни марки и творци. Този необичаен музей предлага атрактивен декор за провеждане на научни и културни събития, коктейли, празненства.

Изборът за столица на културата е златна възможност за всеки град да покаже своите културно-исторически ценности и история като част от богатството на Европа. Есен блестящо се е възползвал от тази възможност, за да изтъкне своите, но и да зададе една нова и примамлива посока на развитие, която си пожелаваме да бъде последвана и у нас.