Американският филм „Ментол”, включен в международния конкурс на София Филм Фест, показва лутането на едно поколение, израснало с интернет и откъснато от реалността. С режисьора разговаря Яна ПУНКИНА.
Четирима приятели на по около двайсет се събират за кратко, след като са завършили училище и всеки е поел по своя път. Правят щуротия след щуротия, злоупотребяват, с каквото намерят, носят се безцелно из малкия град, който изглежда напълно способен да изтърпи всички техни безчинства. В привидно защитената среда на родното си място четиримата предизвикват фатален инцидент. Това е сюжетът на „Ментол”, дебютния филм на американския режисьор Майка ван Хоув, който участва в международния конкурс на София Филм Фест. И този сюжет по нищо не се различава от позната схема на „Знам какво направи миналото лято”. Но това е само на пръв поглед, защото „Ментол” оставя зрителя да се загуби в безсмислените действия на героите, в изтърканите диалози за халюциногени и световни конспирации, в невъзможността им да получат удоволствие от придобитата свобода. И точно това лутане превръща филма в реалистична картина на това как едно поколение отказва да порасне.
Има ли историята на четиримата герои, които застиват в юношеството, корени в реалността?
Сюжетът е построен върху много реални събития. Ако филмът казва нещо за цялото поколение, аз бих се радвал. Може би става дума за интернет. Когато си израснал с мрежата, това може да те откъсне от реалността, особено ако живееш в Калифорния, сравнително привилегирован си и не се тревожиш за прехраната си. Забелязах, че много бели момчета се държат разрушително, защото никога не са се сблъсквали с последствията от собствените си действия. Объркваща ситуация. Аз самият съм участвал в подобни безчинства, но и същевременно много са ме притеснявали. Може би това е филм за поколението на интернет и пълното му откъсване от реалността, от необходимостта да взимаш решения и да търпиш последиците.
Мисля че трагичната случка във филма е като шамар за тях. Това, което се случва на екрана, може да даде началото на тяхното порастване. Докато не изпитат нещо осезаемо и мощно, докато не се сблъскат с последствията от начина си на живот, не мисля, че могат да започнат да съзряват. Израстването настъпва след финалните надписи. А може и да не пораснат никога… Но в моята собствена представа те съзряват именно след този шамар.
Филмът носи усещане за безнадежност и липса на посока. Дали това не е заболяването на поколението?
Структурата на филма е основната причина да искам да го заснема, да искам да разкажа тази история. И, да, безцелно е. В живота на тези момчета няма посока и те не знаят накъде са тръгнали. Не знам дали това е характеристика на цялото поколение. Ако е така, би било страшно. Като цяло ми се иска хората да имат по-ясни намерения за действията си. Самият аз не съм много добър в това и често изпадам в безцелност, поведението ми не винаги е целенасочено, не винаги се опитвам да се усъвършенствам или да успея в нещо. Като че ли искаме да се унищожаваме. Защото това е приятно. Утехата, че можем да се унищожим, ни помага да живеем.
Опитах се да предам това усещане. Не исках филмът да става дидактичен. Не исках да казвам кое как е. По същия начин, по който и героите не знаят кое е важно. Всеки от нас трябва да реши какво е важно в тези сцени и кое изпъква. Старал съм се камерата да не показва всичко.
Филмът ви е финансиран чрез кампания в Интернет. Как работи това?
Краудфъндингът (crowdfunding) е нов инструмент, с който организираш кампания за набиране на средства. Това си е работа на пълен работен ден. Не е достатъчно просто да публикуваш проекта си онлайн. Наистина трябва да планираш кампанията, да имаш реалистични цели, да пресметнеш колко би могъл да събереш и да вярваш силно в проекта си. Ние се опитахме да подготвим хората за едномесечната си кампания. Преди да я открием, се постарахме всички да разберат за нея. Искахме да съберем най-много дарения в първия ден от кампанията, защото ако имаш голяма подкрепа веднага, това засилва доверието към проекта. Ако филмът успее да събере половината или дори една четвърт от парите в първия ден, добиваш усещането, че хората искат да го видят завършен. Така че нашият план беше да имаме силно начало и той проработи. Беше чудесно да наблюдаваш как на платформата ни хора от къде ли не, Москва, Бразилия и всякакви други места даряваха пари за проекта. Мисля, че това е чудесен инструмент и определено ще го използвам пак. За независимите режисьори финансирането винаги е трудност и винаги има смисъл да използваш този метод за да продължиш да правиш филми. Това е обратното на ситуацията, в която казваш: „нямаме парите и затова не можем”. Вместо това ние си казахме, че имаме идея, която хората харесват, и ще я заснемем така или иначе. Ще оставим хората да решат дали искат да видят идеята ни реализирана или не.
Мислите ли, че краудфъндингът може да подкопае киноиндустрията?
Не, това е просто още един способ. По-скоро това, че звездите също започнаха да го използват, намалява шансовете на независимото кино.
Забелязвам че в „Ментол” няма почти никаква музика.
Това е най-вече защото мразя филмовите теми. Карат ме да се чувствам глупак, защото манипулират зрителя, казват му какви трябва да са емоциите му. Филмът е възможно най-реалистичен. Филмовата музика би разрушила това. Наистина в една от сцените тръгва подобна тема, но тя веднага е спряна от един от героите. С това ми се искаше да унищожа идеята за филмова музика изобщо. Освен това не ми се щеше да поставям героите си в определена субкултура, а музиката неизбежно води натам. Ще ми се възможно най-малко да манипулирам зрителя си. Като режисьор бих искал да съм просто една муха на стената. Другото за мен е лошо отношение към зрителя: третираш го като глупак. А аз се старая да снимам за най-умния човек в салона.
Следващият ви проект също изследва темата за младостта и израстването.
Защото самият аз още не съм разрешил за себе си проблеми на младостта. Това е много силен период от живота ни, а аз още не съм успял да подредя моя пъзел. Освен това младостта е важна, защото това е времето, когато още не сме изгубили любопитството си и сме готови да експериментираме.
Майка ван Хоув e режисьор, оператор, барабанист и запален покерджия, режисирал е музикални клипове, реклами и късометражни филми. По-известните му заглавия са Sleepwalking (2010) и Coma Cinema: Business as Usual (2011). Menthol (2013) е пълнометражният му дебют.
