1
1390

КвартетЪТ и мобилизацията да си млад

Младежката лига

IMG_4104_js

„Младежката лига”. Излъчват такова серийно анимационно филмче по Cartoon Network, в което наследници на известни супергерои поемат в свои ръце грижите и отговорностите в борбата със злите сили и злодеи за спасяването на планетата от пагубните им кроежи. Мотивацията на младите във филмчето не се обяснява, те сякаш са предопределени да бъдат добри. В живота обаче, знаем отлично това, няма подобно нещо, ама хич – нито добрите са добри по аксиома, нито пък злите, просто и едните, и другите стават такива. Да не говорим, че изобщо е трудно да кажем за който и да е: Той/Тя е много добър, а Той/Тя – много зъл. Но има в сферата на човешката общност една дейност, в която трябва да си добър, за да й бъдеш съответен. Добър обаче не в смисъл етически, а в смисъл естетически: добър да правиш изкуство, култура, ученост, ако щете. Да ги правиш добре въпреки всичките неуредици, царящи в сферата на българската културна политика; въпреки всички несгоди, на които си подложен в един комерсиализиран и консуматорски пазар като българския; въпреки всичките безперспективности, на които си обречен, след като твориш на един език, мъничък и непознат. Иска се някаква самоотреченост, за да се върши това, някаква саможертва, та дори и усещане за мисия. Впрочем, струва ми се, че самото оставане на тези млади хора тук, в България, при цялата масирана кампания да бъдат изгонени, да се махнат, да ги пропъдят в „пустата чужбина”, че да не пречат на мерзките планове на олигархичните български обръчи и на техните още по-гадни и отвратителни блюдолизци и несъзнателни (или напълно съзнателни) помагачи, заливащи ги с отровната си злост от всяка медия, от всеки билборд, от всяка улица, е само по себе си подвиг, само по себе си чудо, само по себе си мисия. С тази рубрика в Портал „Култура” ще се опитаме да разберем защо въпреки всичката тая мръсна и лоша енергия, излъчвана от мястото, наречено България, те продължават да настояват, че ще останат в него и ще направят всичко възможно тази негова лоша енергия да я претрансформират в добра, в оптимистична, в светла и в позитивна. Да превърнат страната си не в бърлога на мутри и „успели” негодяи, а в храм на просветлени, чисти и ведри, свестни и добри хора. Които ще поздравяват с усмивка, които ще ги поздравяват с усмивка. Срещайки ви с тях, вярваме, че и вие ще се усмихнете. Младостта е радост, нека да се радваме с младите!…

Митко Новков

отляво надясно Йоанна-Мария Колева Венета Гудева Михаела Павлова Яна Зеленогорска
От ляво надясно: Йоанна-Мария Колева, Венета Гудева, Михаела Павлова, Яна Зеленогорска

КвартетЪТ или Яна Зеленогорска (цигулка), Венета Гудева (цигулка), Михаела Павлова (виола), Йонна-Мария Колева (чело) огласяваше през цялото лято на 2014 г. парковете на София. Момичета свирят прекрасно и разнообразно – от класическа музика през джаз, танго, рок и филмова музика до популярни мелодии от електронни игри. Публиката ги харесва и предложенията за изяви валят, превръщайки ги в търсени и желани изпълнители на всякакви прояви – от церемонията по връчването на приза „Спортист на годината до Българската Коледа. Натоварването е огромно, но четирите се справят по превъзходен начин. Тъкмо поради това – заради хъса им и липсата на униние, Митко Новков реши да проведе разговор с КвартетЪТ. Той се състоя в дните между Коледа и Нова година с две от момичетата – цигуларката Яна Зеленогорска и челистката Йоанна-Мария Колева. Като първият въпрос беше, естествено, за последната им изява на „Спортист на годината”.

Как премина представянето ви на „Спортист на годината? Имаше ли овации?

Йоанна-Мария Колева: Мина страхотно, всички бяха много доволни.

А вие доволни ли сте?

Йоанна-Мария Колева: Аз лично да, но има какво да се желае. Репетициите ще продължат усилено (смее се). Няма да се отпускаме много.

От колко време свирите, Яна?

Яна Зеленогорска: От 5-годишна. Вече 16 години. От семейство на музиканти съм по майчина линия. Те са цигулари, но не това е причината да се занимавам с музика. Мога да кажа, че сама си я избрах тази професия, в която всеки ден има какво да се прави. Винаги има върху какво да работиш – няма делник, няма празник. Занаят е.

Йоанна-Мария Колева: Аз също свиря от 5-годишна. Завършила съм Музикалното училище. Тази година завърших Музикалната академия и в момента работя в Музикалния театър. Дори идвам от спектакъл, „Кибритопродавачката”. Така че, както каза Яна, при нас няма делник, няма празник, всеки ден се свири.

А защо точно чело? Как човек избира за свой инструмент челото? Хайде, цигулката и пианото са някак по-традиционни, но челото?

Йоанна-Мария Колева: Аз бях единственото дете, което имаше възможността да си избере на кой инструмент да свири, защото ме приеха с най-висок бал. И ми дадоха опция. А и мой приятел свиреше на чело и много ми беше харесало – как звучи, как изглежда и реших, че и аз ще се занимавам с чело.

Няма делник, няма празник, казвате, но идват празници – много ли сте ангажирани?

(Яна и Йонна-Мария в един глас) Да!

Йоанна-Мария Колева: Работим включително на Коледа, тогава ще свирим на Българската Коледа. Имахме ангажимент и за Нова година, но отказахме.

Имате ли си импресарио?

Йоанна-Мария Колева: Не, ние сами сме си импресарио.

Яна Зеленогроска: Справяме се към момента.

По-лесно ли ви е така или някак по-независимо?

Йоанна-Мария Колева: По-независими сме, съобразяваме се само с нас, с това къде искаме да свирим. Свободни сме от разни други изисквания.

Но всъщност някой трябва да върши тази работа. Кой се е нагърбил?

Яна Зеленогорска: Аз съм човекът.

Ти ли си най-добрият организатор?

Яна Зеленогорска: Е-е-е, не знам дали съм най-добрият, но се стремя да има някакво равновесие.

Равновесие в какъв смисъл?

Яна Зеленогорска: Равновесие между приятелски и професионални отношения. Организационните задачи, които трябва да бъдат свършени. Трябва да се опиташ да бъдеш по някакъв начин лидер, малко или много.

Строг?

Йоанна-Мария Колева: Но справедлив (смее се).

Яна Зеленогорска: Понякога и строг (смее се). Трябва, да.

Разбрах, че строгостта ти се удава. А справедливостта?

Яна Зеленогорска: Те ще кажат, ето, Йоанна-Мария…

Йоанна-Мария Колева: Удава ѝ се… И строгостта, и справедливостта. Да ни стяга! Че сме се отпуснали нещо.

IMG_1387

Идеята за вашия квартет да не би да се роди по аналогия с Bond, където също четири момичета свирят на струнни инструменти – по вид същите като вас?

(Йоанна Мария и Яна в един глас) В никаква степен не сме повлияни от Bond. Изобщо не!

Аз не говоря за влияние, а за идеята да се съберете в КвартетЪТ.

Яна Зеленогорска: Не, не. Като състав съществуваме от края на май 2014 г., през юни осъществихме проект със Столичната община – „Музикалните паркове на София”, и това беше причината да се съберем. Имахме 30 концерта в период от 4 месеца…

Йоанна-Мария Колева: Във всички паркове, градини в София, около София, квартали… С деца, с тийнейджъри…

Яна Зеленогорска: С всякаква възраст хора. Последният ни концерт беше в началото на октомври.

Не ви ли идват много 30 концерта? По седем, че и половинка отгоре всеки месец…

Яна Зеленогорска: Доста е, но не е невъзможно.

Йоанна-Мария Колева: За мен лично беше голямо преживяване и бих го повторила и догодина с голямо удоволствие. Нямах проблем с броя на концертите, просто човек трябва да се мобилизира, трябва да си нареди хубаво програмата и също така трябва да е ОК с хората, с които работи.

Как се открихте?

Йоанна-Мария Колева: В Музикалното училище…

Е, ама там има и други, не сте само вие…

Яна Зеленогорска: Аз и виолистката работим заедно, но реално четирите се познаваме от Музикалното училище. Там сме свирили в различни формации на различни фестивали. Близки приятелки сме. И смея да твърдя, добри инструменталистки. И пробвахме. Изисква се много работа, разбирателство, докато си паснем в един механизъм и той започне да работи, както трябва.

Къде най-много скърцаше механизмът в началото? 

Яна Зеленогорска: При мен беше най-трудна организационната част. Защото като музикант тия административни дейности ти идват – уау! – в повече. Това беше предизвикателството. Но иначе като музика, като репетиции – всичко минава ОК.

Йоанна-Мария Колева: За мен не е имало някакъв съществен проблем, тъй като Яна ни караше…

Тя ли е двигателят?

Йоанна-Мария Колева: Тя е наистина ядрото, което движи всичко.

А коя от останалите три е трансмисията, дето предава движението.

Йоанна-Мария Колева: Ами-и-и, аз…

Яна Зеленогорска: Целият състав спомага в това да има движение.

Това е интересно: как се задвижва един екип от четирима млади хора…

Яна Зеленогорска: Аз съм шофьорът. Всеки един концерт от поредицата „Музикалните паркове на София” бе свързан с четири стола, четири пулта, един банер, това се товари в багажника, разпъваме цирка…

Йоанна-Мария Колева: Да, ние се шегувахме помежду си, че сме трупата, цирковата… То, като видиш четири момичета…

Яна Зеленогорска: Нарамили по един стол…

Йоанна-Мария Колева: Една папка огромна с ноти, банер, който е разпънат, разбира се, и не се вижда човек, само едни крачета и едно голямо пано и… И отстрани е смях. Забавлявахме се.

Яна Зеленогорска: Затова, като сме отворили прозорците – две момичета отпред, две момичета отзад и едно чело стърчи (смеят се)… Забавно е.

Имате ли достатъчно ангажименти вече?

Яна Зеленогорска: Да.

Йоанна-Мария Колева: Не можем да се оплачем.

На какво го отдавате?

Йоанна-Мария Колева: Защото хората остават доволни след нашите изпълнения. Навсякъде, където сме свирили, искат да работят пак с нас. Оттам идват и други контакти. И по този начин се намират участия.

Ще рече ли това, че за млади хора в България, които са музиканти, по-лесно може да се намери поле за реализация, отколкото за работещите в други изкуства, пък и изобщо в други сфери?

Яна Зеленогорска: Не знам. В случая аз залагам повече на това, че всеки един трябва да бъде коректен с другия. От едната страна сме ние като изпълнители, от другата – те като поръчители. Но не знам как е в другите сфери, защото цял живот се занимавам с това. Но не сме почнали още от началото всеки месец да имаме 10 или 15 участия, стартирали сме с по едно-две. Тук връзка, там разговор, тук свирене… Доста често е имало случаи без хонорари, с благотворителна цел. Не само за популяризиране, но и да представиш това, което правиш, да дадат оценка за труда ти, да видят дали те харесват. Една съвкупност, един пакет е цялата работа.

Имате ли се за известни? Защото, честно казано, доста сте нашумели?

Йоанна-Мария Колева: Не. Не мога да кажа.

Яна Зеленогорска: Тук, в нашата китна държава…

Йоанна-Мария Колева: Тук всички се спрягат за известни (смее се). Но всъщност много малко са стойностните хора.

Кои например?

Йоанна-Мария Колева: Не искам сега да правя някаква реклама…

Защо реклама?! В крайна сметка това е споделяне на информация, човек не може да познава всичко и всички, които правят стойностни неща в България.

Йоанна-Мария Колева: Защото е човек от семейството, затова не искам да говоря.

Няма значение. Макар че аз ще позная – за баща ти става дума, който е скулптор?

Йоанна-Мария Колева: За баща ми, да. Той е много талантлив, артист, но е недооценен в държавата си. И точно поради това в момента е в Лондон, има изложба и аз много се гордея с него! Колкото и нескромно да изглежда.

И при теб ли, Яна, има такива хора, които смяташ за недооценени?

Яна Зеленогорска: Не, в семейството не. Но смятам, че има в България много музиканти, които остават отхвърлени от системата. И малко хора оценяват това, което са направили. Големи музиканти! Само ще дам един пример с Емил Димитров – след толкова признания, награди, концерти, а той си отива в пълна, мога да кажа, мизерия. Това не е приемливо! Не е ОК държавата да не оценява това, което има. И не говоря само за хора на изкуството…

Добре де, но вие от КвартетЪТ не сте чакали държавата да направи нещо за вас, сами сте поели нещата в ръцете си, за вашето израстване и развитие?

Яна Зеленогорска: Но това е и доза късмет, ние не знаем колко време ще бъдем така. Сега сме млади, но няма гаранция какво ще бъде след една, две, три години, дори и след месец. Това е частен сектор, нямаш нищо сигурно. Този месец може да имаш нула, другия – десет. Да не говорим, че държавните оркестри също са оставени доста на…

Почти на границата на мизерията, така ли да го кажем?

Йоанна-Мария Колева: Да! Несправедливо е.

Яна Зеленогорска: Все повече съкращения се случват и дори не само в границите на България, а в цяла Европа. И сякаш класическата музика се превръща в музейно изкуство. Може би след години така ще се възприема всичко, което е жалко.

А как вие се насочихте към нея?

Яна Зеленогорска: Към класическата музика ли? Тя е част от живота ми, с нея съм израснала. Няма как да избягаш от това, с което си закърмен от най-ранна възраст.

Кой е любимият ви композитор?

Яна Зеленогорска: Всеки композитор и всяка епоха носят своето богатство. В момента аз много се занимавам с Бетовен и Вивалди.

Йоанна-Мария Колева: А! И аз не знаех!… (смеят се)

Яна Зеленогорска: Скоро имахме концерт в зала „България” с един мой колега, дирижира моят професор Ангел Станков, свирихме като солисти двойния концерт на Вивалди. Много е вдъхновяващо, много красиво… Все повече интересни неща, които разкриваме всеки ден.

Йоанна-Мария Колева: На мен ми харесва оперната музика. Един от любимите ми композитори е Пучини. Напоследък преоткривам и някои оперетни заглавия от Калман, който също много ми харесва. Моцарт, Бетовен, Хайдн – всички сме ги свирили, харесват ми и техните творби. Не мога под общ знаменател да ги сложа, всички са ми любими, от всеки съм свирила нещо, което ми е допаднало. Но сега да кажа кой ми е най-любимият… Малко е…

Изредихте обаче творци, които са все от XIX век, а вече сме XXI…

Яна Зеленогорска: Е, не сме старомодни, харесваме и съвременна музика. Наскоро свирих австрийска съвременна соната, но понякога трудно се възприема. Не на всички им харесва и не всички успяват да асимилират цялата тази работа. Имам предвид като публика, не изпълнителите.

Бях преди време на един концерт с творби на Георги Арнаудов, съвременния български композитор…

Яна Зеленогорска: Да, и аз бях наскоро на негов концерт в Музикалната академия, за две пиана и чембало…

Имаше съвсем скоро и там, да. Не ми направи впечатление, музиката му да е толкова недостъпна и некомуникативна за публиката…

Яна Зеленогорска: Има много хубави изключения и Георги Арнаудов е един от тях.

А другите момичета? Тяхната роля в КвартетЪТ? Яна е организаторът, Йоанна-Мария помага в тази дейност, техните роли какви са?

Йоанна-Мария Колева: Аз съм помощник-организатор, аз съм ти дясната ръка, Яна (смеят се).

Яна Зеленогорска: Другата цигуларка, Вени (Венета Гудева), отговаря най-много за ноти  разпространение, печат, намиране на нов материал… Виолистката (Михаела Павлова) ни помага в разработката на всяко едно произведение, във всякакви детайли. Тя има по-особена гледна точка, по-остър слух.

Йоанна-Мария Колева: Допълваме се и четирите прекрасно, според мен. Много добре се намерихме.

Добре, това са съгласията. А несъгласията? Къде не се допълвате?

Яна Зеленогорска: Към момента нямаме такива огромни различия.

Йоанна-Мария Колева: Не е свързано, даже в повечето случаи не е свързано с музиката. Това са си наши лични неща, разговори… Може би не трябва да гледаме толкова дълбоко, да дълбаем. По-отгоре да виждаме нещата. Не трябва да се караме за глупости, това ми е мисълта. Защото хората лесно се обиждат, а не трябва. Тъй като ние сме много добри приятелки. Освен че сме и колежки, сме и много близки една с друга, което доказва, че трябва да има разбирателство помежду ни.

От колко време сте приятелки всъщност?

Йоанна-Мария Колева: Аз и Михаела сме от пети клас.

Яна Зеленогорска: Общо взето всички от 5-6 клас сме заедно.

Ти с другата цигуларка, така ли?

Яна Зеленогорска: Да.

И всъщност се съединихте по двойки, така да се каже?

(Яна и Йоанна-Мария в един глас) Да, да, точно така. В музикалното училище. Там сме завършили и четирите.

Там свирили ли сте като квартет?

Яна Зеленогорска: Точно като квартет в този състав не сме се събирали, но сме свирили доста заедно в Младежка филхармония-София, тя още си функционира. Пътувахме много…

Йоанна-Мария Колева: Имахме турнета…

Яна Зеленогорска: В Италия, във Франция направихме доста успешни концерти. И оттогава сме започнали да работим заедно като голям състав, после в камерен оркестър, сега камерна музика, струнен квартет… И така.

Знам, че репертоарът ви е изключително разнообразен, но кое най обичате да свирите от всичко, което свирите?

Йоанна-Мария Колева: Аз лично  обичам  да свиря класика, докато втората цигулка, Вени, и виолата, Михаела, искат да свирят по-съвременна музика, като под съвременна имам предвид  филмова музика,музика от популярни игри и танга от Пиацола. Искат да не са чак толкова класици, а по-разчупено.

IMG_8340

Как всъщност съставяте репертоара си?

Яна Зеленогорска: Гледаме да има за всекиго по нещо. Класика, минаваме през познати джаз мелодии, евъргрийни, танга, филмова музика, напоследък добавяме и български произведения. Трябва за всяко ухо да има нещо, което да го грабне, защото не всеки примерно иска да слуша Чайковски, Моцарт, някой иска друго – рок, нещо пò така.

Това ли е рецептата за пробив в днешното време – еклектиката?

Яна Зеленогорска: Според мен не трябва да си кон с капаци. В смисъл, че трябва да си по-отворен към всичко, което се случва около теб. Да си в крак с времето, а не да сложиш рамките пред себе си и да гледаш само в черно и бяло. Има много цветове, много разцветки, които заслужават да бъдат опитани, вкусени и така…

Много ли коне с капаци срещате?

Яна Зеленогорска: Има много хора, които всъщност не знаят защо се занимават с музика. Доста объркани души, при които може би родителите са изиграли ключова роля да се занимават с музика и да свирят на някакъв инструмент. Нищо не правят. Просто се оставя по течението…

Как обаче да съвместим това тяхно пускане по течението, след като се знае колко труд и усилия са нужни, за да работиш с един музикален инструмент?

Яна Зеленогорска: Говоря за образованието в момента в училищата и университетите, че влизаш, правиш един напън за приемен изпит и след това…

Йоанна-Мария Колева: Шапка на тояга…

Яна Зеленогорска: Да, отпускаш се…

Йоанна-Мария Колева: Мисленето е такова: мен ме приеха и щом съм вътре, то вече мога да не правя нищо. И се сещаш чак в края на годината за изпитите. И се активизираш може би последната седмица, ще започнеш повече да свириш. Лошото е, че такива хора са много търсени.

Е, ще ги викат веднъж, два пъти и после ще престанат.

Йоанна-Мария Колева: Е, да, ама по този начин ти излагаш всички. Всички музиканти.

Няма отговорност към съсловието, така ли?

Йоанна-Мария Колева: Точно така, разбира се! Ти като се изложиш няколко пъти и хората започват да си мислят: „Това ли е нивото в България?” Създават си грешни впечатления.

Яна Зеленогорска: Започват да се правят изводи, че щом си тук, всъщност не ставаш. Щом не си навън, щом не учиш и работиш в чужбина, ти си избрал просто да си тук, да вегетираш и нищо да не се случва. Но ако искаш, ако имаш желание и наистина имаш цел в живота, смятам, че дори да те изпратят на някой самотен остров, ти ще направиш всичко възможно да се реализираш точно там. Така че да казваш, че в България нищо не се случва с класическата музика и не можеш да успееш, според мен това е несериозно.

Йоанна-Мария Колева: Да! Или си се предал, или те мързи – едно от двете. Или чакаш всичко наготово. Никой няма да ти помогне, да ти подаде ръка. Или с връзки, или сам се трудиш. Това е! Труд, труд трябва!…

 

По колко часа свирите на ден?

Яна Зеленогорска: Зависи, защото всеки ден имаме различна програма, но аз гледам поне два -три часа да отделям само за себе си: чисто технически упражнения, да поддържаш ръцете си във форма, да няма някакви свръхнатоварвания. Примерно не си свирил една седмица и след това тръгнеш да свириш 6-7 часа – това никак не е добре.

Йоанна-Мария Колева: Може да си направиш травма по този начин, когато се впуснеш изведнъж…

Е, Шуман нали така си е направил…

Йоанна-Мария Колева: Да, не е шега работата.

Яна Зеленогорска: Тендовагинити, разни други болки, травми – трябва да се внимава.

А при теб, Йоанна-Мария, как стои времето със свиренето?

Йоанна-Мария Колева: В Музикалния театър имаме почти всеки ден двойни репетиции – сутрин и вечер, или пък сутринта репетиция, вечерта концерт – това са си 6 часа свирене. Отделно, ако имам някакво участие, си преглеждам пасажите. Това може да ми отнеме около час . Но тъй като аз завърших вече, нямам солови изпълнения и програмата ми е по-спокойна.

И ти ли, Яна, си завършила?

Яна Зеленогорска: Не, аз съм III курс, още съм студентка.

А другите момичета?

Йоанна-Мария Колева: Михаела, виолистката, в момента кара магистратура, а втората ни цигулка, Вени, също е трети курс, в Нов български университет.

Работещи момичета и учещи момичета сте май…

(Смеят се.) Да.

А какво ви държи тук? Да упорствате да правите тук неща?

Йоанна-Мария Колева: Мен лично ме държат семейството, приятелите ми и може би това ме спира. На мен ми е приятно, виждам, че тук наистина се получават нещата, просто човек трябва да бъде упорит, да се бори и да знае какво иска. Защото не знам хората как си го мислят, че като отидат в някоя друга държава, там ще опънат червения килим и ще ги коронясат. Напротив! Отиваш в чужда държава все пак, почти никого не познаваш – освен ако нямаш късмета да имаш близки или роднини там, и започваш наново. Докато тук ние вече сме, смея да твърдя, здраво стъпили на земята, хората знаят за нас, търсени сме…

Яна Зеленогорска: Наистина семейството е важна част, то ме държи тук. Знаете ли – това да си тук и да се опиташ да промениш нещата, не е, защото нямаш смелост да опиташ навън. Аз си мисля в един момент да направя магистратура в чужбина, да си сверя часовника, но тук гледаш да можеш да се реализираш в свои води, да успееш, да движиш нещата. Защото нали ние сме новото поколение, което идва – ако цялото наше поколение си вземе шапката и поеме нанякъде…

Трябва да затворим държавата…

Яна Зеленогорска: Да (смее се), макар че държавата сега е на много критично ниво, стават разни сакатлъци, на ръба е. Така че трябва да я подкрепим във всяка една насока, във всяка една сфера. Както Йоанна-Мария каза, младите хора да се активизират, да си подредят мислите, да си направят един план и да го следват. А не да се живее ден за ден. В момента дори ние, студенти на по 20 години, не можем да си позволим да живеем ден за ден. Трябва да имаш една цел и да си я следваш ден по ден, стъпка по стъпка да се развиваш.

Да питам ли за целите ви или ще бъде твърде нахално?

Яна Зеленогорска: Аз не гледам много надалеч. Сега например, днес, имам план да отида до НОИ и да си оправя там нещата (смее се). После да се прибера, да си изсвиря две-три гами, да порепетирам малко цигулковия концерт от Бетовен, че трябва да го изсвиря с един оркестър. Та, значи, следващата ми цел е след един месец Бетовен, концертът.

Е-е-е, това вече си е истинска цел, другото с НОИ са просто задачи…

Яна Зеленогорска: Да, да, задачи са, да, но трябва да се свършат.

А при теб, Йоанна-Мария?

Йоанна-Мария Колева: В момента си мисля за репетицията довечера в Музикалния театър, тъй като ще ни е последна и излизаме в коледна ваканция. Също и това в момента си мисля – как трябва да купя подаръци, защото още не съм я свършила тази работа, дали ще ми стигне времето и… това е. В момента такива неща ми се въртят в главата, пак задачи. Какво да направя (смее се)?!

На Коледа ще свирите, на Нова година не?

Да, отказахме новогодишното участие, за да си бъдем с близките и с приятелите.

Как ви откриват, за да ви канят? Летните концерти ли бяха вашият, така да се каже, пусков механизъм.

Яна Зеленогорска: Да.

Йоанна-Мария Колева: Да, определено да. Откакто приключихме с този проект, много повече се  засили интересът към нас. Може би защото имаме страница във фейсбук, имаме познати, които са ни препоръчали, имаме си и визитни картички, които оставяме при всяко едно наше участие…

Колко време го виждате като траене КвартетЪТ?

Яна Зеленогорска: Зависи от много неща…

Йоанна-Мария Колева: Това си зависи изцяло от нас, според мен. Ние, четирите, сме хората, които са този квартет и… (обръща се към Яна)… Помогни ми, моля ти се, трудно е това…

Яна Зеленогорска: (Смее се.) Помагам ти, помагам ти!… Един квартет има нужда не само от близки отношения, но и много доверие помежду ни, за да успеем да се задържим заедно по-дълго време. Сплотени, доверие, отговорност, да успеем да запазим това, което правим в момента, да продължим да правим качествена музика… Надяваме се пред нас да се отворят още повече врати, ние работим за това, искаме да се развиваме, имаме идеи за следващи проекти, сега даже сме кандидатствали за един, дай, Боже, да станат нещата… Времето ще покаже. Но към момента преминахме през доста изпитания за един млад състав…

Какви?

Яна Зеленогорска: Ами толкова много отговорности в един момент – представяш себе си, представяш екипа през ден, през два, свириш пред публика, имаш отговорности пред нея, защото всъщност тя оценява – всичко това си е сериозно…

Стряскаща ли е българската публика?

Йоанна-Мария Колева: Не, напротив. Хората толкова добре ни приемат, толкова усмивки. Яна каза, имаше деца, които постоянно танцуваха, ръкопляскаха… Много им беше интересно челото, защото то е доста по-голямо, идваха при мен, искаха да го пипат, да дърпат струните (смее се)… Аз не им давам: „Не може! Не е играчка!” Весело беше.

А за самостоятелни кариери мислите ли си?

Яна Зеленогорска: Гледаме да ги съчетаваме и самостоятелните изяви, и общите. Всеки си движи неговите неща паралелно, отделно от всичко това, което се случва с КвартетЪТ. Има моменти, в които излизаш сам на сцената, после и четирите… Всъщност на сцена като излезеш, ти си гол! Нямаш нищо на сцената, излизаш, хващаш инструмента и все едно отваряш цялото си съзнание, цялата си душа и всичко се вижда. Няма как да скриеш от публиката каквото и да било. Там си сам.

Йоанна-Мария Колева: Аз не гоня солова кариера. Ако е трябвало нещо такова да се случи, то е щяло да бъде в детските ми години. Това, което правя и където работя, ми е напълно достатъчно и даже на моменти ми е трудно да съчетая квартета и работата.

Сам на сцената казваш, Яна. А когато сте четирите?

Яна Зеленогорска: Е, чувстваш тогава някаква подкрепа, но пак сам отговаряш за себе си.

Йоанна-Мария Колева: Всеки си има своя партия, която е важна и всичко се чува. Ти не можеш да разчиташ другите да те покрият, ако се объркаш. Затова правим толкова репетиции, независимо от репертоара. Много е важно човек да не се оставя по течението.

В българското изпълнителско изкуство има много квартети. Той ли е успешната формула?

Йоанна-Мария Колева: Май да.

Яна Зеленогорска: Наистина има много качествени квартети, ние се опитваме да догоним едно високо ниво, опитваме се да задържим това, което постигаме. Но успешната формула е много труд, преди всичко. Много труд, много съсредоточеност и без много странични погледи: „Този пък сега какво ще направи, тези пък сега какво ще направят?” Гледаш си своята паница и си движиш твоята работа. Гледаш си своя квартет (смее се).

Йоанна-Мария Колева: Да, да!

Подкрепа усещате или по-скоро съпротиви?

Яна Зеленогорска: Не, няма съпротиви.

Йоанна-Мария Колева: Всичко е 6.

6?! Това да го чуе някой, ще си каже: „На тия морето им е до колене, всичко, което хвърчи, се яде – все неща от този род…

Йоанна-Мария Колева: Стига сме се оплаквали пък! Трябва да сме малко по-позитивни. Най-лесно е да тръгна да се оплаквам – еди какво си е станало, нещо сме се скарали с някого или пък не ми е излязъл някакъв пасаж… Това са абсолютни глупости! Затова казвам, че трябва да има по-позитивно мислене, а и сега, покрай празниците, да станем и по-добри.

Яна Зеленогорска: По-добри и най-вече да имаме здраве. Да сме здрави, оттам-нататък всичко ще се случи. Здравето е нещо, което трябва да ценим най-много. Защото като легнеш на легло и те хване една настинка, започваш да гледаш по-странно на всичко, което се случва около теб. Затова не трябва да забравяме кое е най-важно. А след него всичко си идва…

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
Предишна статияСвещеният олтар
Следваща статияЕвропа има проблем с религията