0
3359

Квартет за края на времето

Оливие Месиен

Мултимедиен спектакъл концерт „Оливие Месиен. Квартет за края на времето”, камерен ансамбъл „Силуети“ (Калина Митева – цигулка, Габриела Калоянова – виолончело, Лилия Жекова – пиано, Кристиян Калоянов – кларинет) и Ицках Финци, Сити Марк Арт Център, 26 ноември 2021 г.

Едва ли всеки от отправилите се на 26 ноември към Сити Марк Арт Център е знаел какво всъщност го очаква, аз във всеки случай не. Предварително беше ясно, разбира се, че става дума за изпълнение на „Квартет за края на времето“ от Оливие Месиен. Една сама по себе си силна примамка. Това сравнително рядко изпълнявано у нас произведение е един от най-възвисяващите „куриози“ в културата на ХХ век.

Роденият през 1908 г. в Авиньон Оливие Йожен Проспер Шарл Месиен е формиран още в ранна възраст от два мощни фактора: верската му причастност към Римокатолическата църква и все по-професионалното му навлизане в музиката, първи водачи в която са му произведенията на Равел и Дебюси. Получил солидно образование в Парижката консерватория, той е от 1931 г. органист в храма „Св. Троица“ (какъвто ще бъде и през следващите 60 години), където започва да развива импровизационните си техники, „опитомени“ в първите му композиции. През 1936 г. с още трима композитори създава авангардната група „Млада Франция“, от тогава датира и началото на преподавателската му дейност. През 1939 г. Месиен е обаче мобилизиран във френската армия и попада в немски плен след битката при Вердюн, озовавайки се през май 1940 г. във военнопленническия лагер Щалаг VIII-A в близост до Гьорлиц – негов постоянен адрес в продължение на следващите девет месеца.

Там именно създава „Квартет за края на времето“. Месиен свидетелства, че произведението е неговото бягство „от снега, от войната, от пленничеството и от самия себе си“. Предварително му е ясно, че сред пленниците може да разчита на цигулар, челист и кларнетист, зад пианото застава той. Благодарение на негов почитател, офицера Карл-Алберт Брюл, получава материали за работа, инструменти и репетиционно помещение – пералнята на лагера. Премиерата е в кучешки студ на 15 януари 1941 г. пред около 400 човека: лагеристи и надзиратели. „Никога не са слушали музиката ми с такова внимание и разбиране“, свидетелства Месиен. При това става дума за произведение, отбелязват музиколозите, повествуващо за „края на времената“ чрез ритъм и хармония, ползващи времето по начин, съвършено различен от установимия при неговите предшественици и съвременници. Но това не е всичко.

„Квартетът“ се основава върху първите седем стиха в десета глава от „Откровението на Йоана“. Визията там е за силен ангел, слизащ от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, който извиква силно, след което седем гръма проговарят със свои гласове. Ангелът предвещава от Бога, че не ще има вече време. А когато седмият ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога. Осемте части са озаглавени: „Литургия на кристала“, „Вокализ за ангела, обявяващ края на света“, „Бездната на птиците“, „Интермедия“, „Възхвала на вечността на Иисус“, „Танц на гнева, за седемте тромпета“, „Вихър на дъгите, за ангела, прогласяващ края на времето“, „Възхвала на Иисусовото безсмъртие“.

Музиката на Месиен, въплъщаваща това тежко богословие, е всякаква друга, освен обичайна. Неслучайно управата на Парижката консерватория, в която той преподава от 1941 г. хармония, а от 1943 г. и анализ, се осмелява да му повери композиторски клас едва през 1966 г., притеснявайки се от „скандальозния му модернизъм“. Месиен се импулсира колкото от музиката на Дебюси и Стравински, толкова и от числовата мистика, индийските ритми, грегорианските песнопения, но и от птичите трели (твърди, че различава над 700 вида), всичко това организирано от духовната енергия на дълбоката му религиозна вяра. Той обявява себе си за „синестетик“, синтезиращ звуци, слова и цветове. Изповядва, че когато слуша или чете музика, вижда с окото на ума си цветовете, които се движат в нея и я мотивират. Заявява, че стремежът му към съвършена хармония го тласка към „тези огнени мечове, тези бушуващи звезди, тези синьо-оранжеви потоци лава, тези планети от тюркоаз, тези виолетови тонове, тези избухващи разклонения на гранатово червеното, този вихър от тонове и цветове в една вихрушка от дъги“.

Всичко това имаше мястото си на сцената на Сити Марк Арт Център. Главният виновник е Венцеслав Николов. Най-напред той е ръководителят на ансамбъл „Силуети“, кръг от негови ученици (Калина Митева, Габриела Калоянова, Лилия Жекова, Кристиян Калоянов), отличаващ се не само с талант и безкомпромисен стремеж към прецизност, но и с работохолизъм, способен да отчае всяка посредственост. Резултатът ще коментирам така: В залата можеха да бъдат разпознати както достолепни музикални корифеи, така и дечурлига (точно зад мен седеше момиче, най-много тригодишно). Всички слушаха респектиращо концентрирано, дишаха заедно с музикантите, живееха заедно с тях. Слушаха с разбиране музика, съвсем не лесно смилаема от слуха.

За разбирането съдействаха още два сегмента на спектакъла. От идеята е съблазнен и големият Ицках Финци. Уж дистанцирано, неговият глас дълбоко премислено и затова внушително изнася пред слушателя смисловата дълбочина на заложените пред частите бележки на Месиен, неотделима част от творбата. Премерено-мощно е и въздействието на „мултимедията“, изображения, които не просто асоциират с темите на Месиен, а пряко следват принципите и компонентите на неговата „синестетика“, динамичния синтез на звук, образ, цвят.

За „слушаемостта“ на музиката най-голяма заслуга имаха, разбира се, младите музиканти от „Силуети“. Още в първата пиеса пролича пълното им единство – не случайно събрали се добри музиканти за еднократно изпълнение, а истински Квартет от единомишленици. Потънали в многообразния свят на Месиен, с удивителна инструментална сигурност те създадоха усещането за събитие, рядко срещано в последните години. Трудно е да се отдели някоя от частите, съвсем не краткото произведение на Месиен прозвуча като на един дъх.

Трябва да се даде право на домакините от Арт центъра: Месиеновият „Квартет за края на времето“, осъществен на неговата сцена, е тотален мултимедиен спектакъл концерт, извисяващ духа.

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано” (2020), на множество студии и статии. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Съставител и съавтор на частта за Византия в тома „Византия. Йудаизъм“ на Юбервеговия очерк на историята на философията (Базел, 2019). Години наред театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.
Предишна статияКръгове
Следваща статияСкривалището на осъдения на смърт