0
899

Киници

Реших се да разкажа за един modus vivendi, който се явява пред очите ни като екзистенция, около която можем и сме повикани да се питаме: къде тук започват избраното и стилизираното, за да се свържат, свършвайки, с наложилото се и даденото.

Дион Хрисостом е роден в град Пруса, провинция Витиния. Дион бил все още сравнително млад, когато станал известен и високо ценен ретор. Заниманията му на това поприще го отвели в Рим, където неговата кариера се развивала великолепно и той се сближил с някои от най-влиятелните хора в империята, сред които и Флавий Сабин, племенник на Тит. В този период от живота си Дион бил особено активен като оратор, произнасяйки речи по най-различни важни теми от политическия и социален живот в държавата. Славата му растяла и той получил прозвището Хрисостом. Но с помощта на своето изкуство се опитвал да провежда паралелно и амбициозна кампания, основана на внимателно разработена теория, според която римската държава и общество трябва да тръгнат в посока на целенасочено и програмно осъществявана елинизация. Извършването на едно такова културно инженерство ораторът от Витиния оправдавал с идеята за връщане към класическия модел в литературата и изкуствата, но и към етическите принципи и моралните практики на една въобразена от него Елада.

Разбира се, предлаганата от него политика спечелила подкрепата на хора като Флавий Сабин и с идеята огромните източни части на империята, в които несъмнено се намирали най-големите и важни градски центрове извън самия Рим, да бъдат по-плътно приобщени и интегрирани.

Нещата се развивали много добре за Дион до 82-а година след Христа, когато покровителят му Флавий Сабин бил обвинен в подготовката на заговор срещу Домециан и екзекутиран. Самият ретор бил изпратен от императора в изгнание заради близките си контакти с осъдения на смърт.

Още преди да напусне Рим, Дион започнал да говори за себе си като за киник по убеждение и дух, но дългогодишното изгнание го поставило в условия, които направили неговото съществуване действително киническо.

През всичките тези години Дион работил каква ли не работа, от най-различно естество, прехранвал се много трудно на моменти, живял като просяк на улицата заедно с избягали роби и престъпници, пропътувал огромни разстояния.

Едно от най-интересните решения в живота му било това да се отправи към земите около Дунав в днешните Румъния и България, за да стане очевидец на войната с гетите. Впечатленията си изложил в своето съчинение „Гетика“ . След няколко години Дион отново се върнал по тези места, за да наблюдава с очите си развитието на военната кампания на Траян и да види, по собствените му думи: „как едни се бият за власт, а други – за свободата на отечеството си.“

Разказвам всичко това, за да обърна внимание на факта, че ако и животът в нищета, несигурност и опасности да е бил резултат както от съзнателния избор на един киник, така и наложена от силата на обстоятелствата принуда, то авантюристичните начинания и странствания на Дион Хрисостом от този период на живота му са целенасочена реализация на киническия модел, задаващ търсенето на трудности, тоест на живот, устремен към означаваното с термина понос и съответно към подвига.

Един от най-интересните разкази на самия Дион е за това как през годините на крайно бедно съществуване той станал философ, ще рече философстващ субект по причини, дошли от вън, а не от самия него. По думите му мнозина в онзи дни го мислели просто за вагабонт и отрепка, но някои, дори сред неграмотните и напълно необразовани хора, с които споделял дните си на бездомник и скитник, често му казвали, че им прилича на философ и на мъдрец, след което започвали да го молят да им обясни „природата на доброто и злото“. И така, за да удовлетвори тези молби, той, киникът, отказал се от всякакво ненужно философстване, от излишните борби с мисълта и думите, трябвало да стане философ и в крайна сметка да теоретизира върху темите и проблемите на човешкия праксис.

Но, забележете, казва Дион, че не аз представях себе си за философ и софос, а хората, които искаха съвет от мен, ме приемаха за такъв и ме наричаха така. Тук закачката и нейните теоретично-концептуални измерения едва ли имат нужда от коментар.

Важно е да се посочи и това, че Дион изрично определя себе си като аутургос тес софиас, като самоук и направил сам себе си философ. Този жест е свързан с идеята за аутаркея и ни връща назад чак до Хипий.

В крайна сметка съдбата на Дион претърпяла пълен обрат и той станал един от най-приближените на император Траян люде. В тези свои късни години Дион Хрисостом работил активно върху най-големия си теоретичен проект. Не този за елинизацията на империята, а друг, във фокуса на който стояло решаването на проблема с мизерията и огромните маси от крайно бедни и бездомни хора, кръстосващи пределите на римската държава. Този амбициозен и свръхмащабен план включвал подробно разработена програма за снабдяване на „почтената беднота“ (изразът е на Дион) със средства за производство или с малки суми, достатъчни за започването на самостоятелна трудова дейност.

В самия край бих искал да добавя един само още мъничък щрих към историята на киническото движение, засягащ мястото му в културната, но и в социалнополитическата история на античния свят.

Поетът Лукиан е този, който отделя значително място на сатирата, насочена срещу съвременните нему киници. За да бъде разбрана острата му позиция спрямо тях, трябва да се отбележи, че по онова време киническата философия преживявала невиждан до тогава бум на популярност и атрактивност, обясняван от историците с икономическите и социално-икономически процеси на обедняване, засегнали значителна част от населението. Тенденция, извела на преден план образа на киника като удобна дегизировка, предоставяща възможността да представиш своето окаяно положение и просешкия си живот за достойния живот на философ.

Всъщност с такива думи приблизително говори за нарасналата популярност на киниците в тогавашното общество и Лукиан. Навсякъде, казва той, са се навъдили негодници и лентяи, които представят себе си за кинически философи, обикалят напред-назад и мамят хората, като изпросват от тях пари, а понякога ги и ограбват.

Едни такива шарлатани, продължава поетът, са се установили в Тракия, в града Филипополис, и се подиграват с наивността на местните, които масово ги мислят за мъдреци и са склонни да търсят съвета им срещу пари. Групата на тези измамници се състои от трима мъже – избягали роби – и една жена.

 

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияДостоевски в София
Следваща статияНова връзка със зрителя