0
3933

Клоунът и кукловодът

„Те“, реж. Паоло Сорентино

Младият амбициозен Серджо Мора (в не особено забележимото изпълнение на Рикардо Скамарчо) прави всичко възможно, за да бъде забелязан от НЕГО (т.е. Берлускони), организирайки соарета срещу вилата му, докато влиятелният мъж се опитва да възстанови загубеното благоразположение на съпругата си и организира завръщането си в политиката…

Устремът на похотта – сексуална и политическа, ни залива от екрана на новия филм на Паоло Сорентино „Те“, който скицира развратния свят на бившия италиански премиер Силвио Берлускони. Il Cavaliere обича младостта и жените – едва ли някой не го е разбрал след стилизирана версия на Сорентино, съсредоточена върху скандалните пиршества на управника. Акцентът върху тяхната безполезност подчертава хаоса и лежерността, с които Берлускони възприема властта. Отвъд карикатурния щрих „Те“ е по-задълбочено произведение, отколкото изглежда, с различни нива на прочит и подтекст, а характерната за творчеството на Сорентино символика е впрегната с пълна сила още от началната сцена с овена.

Берлускони

Известен с могъществото на медийната си империя и способността да оцелява при политическите обрати и съдебни неволи, в продължение на 20 години Силвио Берлускони символизира триумфа на либералния модел на управление след краха на комунизма. Неуморен завоевател, умел оратор и нарцистичен циник, всичко е въпрос на предизвикателство за бившия премиер – от криволичещата връзка с втората му съпруга Вероника Ларио, до завръщането му на авансцената на политическия живот в Италия. Упадъчен, полемичен и всичко друго, освен изтънчен, мегаломанът Берлускони, който сам се определя като „търговец на мечти“, „взима по две стъпала наведнъж“ в италианската политика и отприщва скандал след скандал. Той няма равен, когато става дума да се разбунят духовете, а Паоло Сорентино се концентрира върху онзи момент от биографията му, когато Il Cavaliere губи контрол: съпругата му е уморена от ексцесиите, съюзниците оттеглят поддръжката си, завесата се спуска над политическата му кариера… Докъде би стигнал, за да запази статута си?

„Те“

Пристрастеност към властта, почти осезаем ужас от изтичащото време и самота – това  са скритите параметри на образа, който ни представя „Те“, а Тони Сервило – актьорът фетиш на Сорентино, постига голяма прилика с Берлускони, благодарение на маска от плътен автобронзант, разтеглена постоянно в хищна усмивка, колкото фалшива, толкова и обезпокоителна.

Сорентино

Със синтеза между съвременна вулгарност и древно величие Сорентино открива в лицето на Берлускони крещящата съставка, която липсваше до момента на творческите му комбинации: един колкото гротесков, толкова и смущаващ персонаж, едновременно ироничен и зловещ, който подхожда на киното му, склонно към крайности. Личността на субекта пасва идеално на авторския стил в един съюз на истина и измама, на естетика и палячовщина.

След „Великата красота“ – портрет на декадентски Рим, режисьорът създава портрет на италианското общество в най-аморалния и парвенюшкия му аспект и за втори път след Il Divo (2008, за премиера Джулио Андреоти) се насочва към биографичен сюжет. Освен че остава верен на цялата си филмография, тематични търсения и визуална метафоричност, в този филм Паоло Сорентино най-много се доближава до яркостта и изобилието, но също и до „отвеяността“, характерна за киното на Федерико Фелини.

„Те“

В осмия си пълнометражен филм Сорентино не заема ясна позиция „за“ или „против“ прототипа на своя персонаж и това може да се окаже проблем (основно за италианците). По-лошо би било обаче, ако Сорентино е заел позиция, но тя е потънала сред многобройните сатирични дипли на естетския разказ и улавянето ѝ се оказва озадачаващ проблем (основно за зрителя, който не е склонен безкритично да аплодира всяка следваща творба на италианския режисьор).

Те

Това е свитата на Берлускони, но също онези, които не го харесват, както и самите зрители на патетичния му възход. Или може би не. Защото всичко (поне що се отнася до този филм) е едновременно истина и лъжа. „Те“ е сложен и противоречив прочит на последните години на Силвио Берлускони на политическата сцена, преди да се окаже принуден да излезе в пенсия (въпреки че напоследък амбициите му в тази сфера отново са се раздвижили). Сложен, защото медийният лъв е колкото добър стратег, толкова и безсрамен опортюнист. Противоречив, защото не е нито обвинителен акт, нито пледоария в полза на експремиера. Според някои западни анализатори филмът е „не толкова констатация на моралната и културна поквара, колкото опит да се открият някакви позитивни черти на характера у един установено непоправим индивид“. А според самия Сорентино „Берлускони е архетипът на „италианщината“, чрез който режисьорът може да разкаже за своите сънародници.

Истината е (може би), че от фактологична гледна точка „Те“ „говори“ предимно на италианците, които са преживели изхвърлянията и „новия политически вятър“, донесен от НЕГО. А в останалата част от света, където зрителите се опитват да балансират между любопитството към личността на Берлускони и интереса към кинематографичния подход на Сорентино, фактът, че първоначалните две пълнометражни серии са сведени (с цената на фабулни загуби) до единичен филм от 150 минути, само усложнява задачата с пълноценното възприемане на този метафорично-сатиричен, скандално-бутафорен, философско-символичен кинофакт.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияЛитературата като общо поле
Следваща статияНеобяснените