0
2089

Книга за Влюбения и Възлюбения

Откъс от произведението на Рамон Лул, преведено от Владимир Градев (изд. „Семантика“).

Рамон Лул (1232–1316 г.) е роден в Палма, столицата на Майорка. Баща му, Рамон Амат Лул, благородник от Барселона, участва в осъществената от Хайме I Арагонски reconquista на Майорка от сарацините (1229 г.) и за заслугите си е дарен от краля с голямо имение, което синът му наследява. Още юноша, Рамон е приет в свитата на престолонаследника Хайме II. Преподава граматика на принца, пише стихове в стила на трубадурите. През 1263 г. решава вместо да бъде роб на света, да служи единствено на Бог. Води отшелнически живот и в продължение на 9 години изучава арабски и ислям, сам се образова във философията, теологията, логиката, естествознанието. В края на годините на учене, докато се моли и медитира на планината Ранда (на около 20 км от Палма), получава „божествено озарение“, което му дава „формата и метода“ (forma et modus) на Изкуство (Аrs), чрез което с точни разсъждения и основания да намери истината и убеди всеки човек в правотата на християнската вяра. Легендата разказва, че на листата на мастиковите храсти около него се появили буквите на това Изкуство, и то на различните азбуки, на които да го преведе. Това основно събитие в неговия живот му носи званието „Озарения учител“. Негова апостолска цел става обръщането на мюсюлманите и единството на християните. Макар да утвърждава превъзходството на съзерцателния живот, става неуморен мисионер и взема участие в политическите, религиозните и интелектуалните процеси и борби на своето време.

Запазени са повече от 250 съчинения на Рамон Лул, писани на латински и каталански. Произведенията му на арабски са изгубени. Лул пръв пише научни съчинения на простонароден език и е почитан като баща на каталанския литературен език. Огромното му творчество обхваща областите на теологията, мистиката, философията, логиката, естествознанието, педагогиката, реториката и пр. Оставя два романа и значима поезия. Най-иновативното дело на Лул е изобретяването на Ars Magna, което въз основата на ограничен брой принципи изгражда цялостна система от валидни за всяка област на битието и знанието решения. Лул има славата на велик маг и алхимик, постигнал философския камък. В периода 1283–1286 Лул пише романа Книга за Бланкерна. Героят минава, воден от стремежа към духовно съвършенство, през всички състояния на живота: детство в благочестиво семейство, отказ от брак, странстване из света, влизане в манастир, изкачване по стъпалата на църковната йерархия: монах, абат, епископ, накрая папа. След като реформира успешно Църквата и обръща цялото човечество в християнството, Бланкерна слиза от папския престол, за да посвети на размишление и съзерцание. Всяка от петте книги на романа разказва за един от основните етапи по пътя на съвършенството, като числото 5 символизира петте рани на Христос на кръста. Последната книга е посветена на отшелническото състояние. Тя съдържа написаната като наръчник за другите отшелници Книга за Влюбения и Възлюбения, последвана от малък трактат за Изкуството на съзерцанието

„Книга за Влюбения и Възлюбения“, Рамон Лул, превод от каталански Владимир Градев, изд. „Семантика“, 2019 г.

Раната на любовта

Владимир Градев

„…Рамон Лул дълго ухажвал една красавица, докато един ден се озовал насаме с нея; тръпнещ от страст, той изтръпнал от ужас, когато тя, разтваряйки корсажа си, му показала разядената си от рака гърда. От този миг, сякаш видял ада, той се обърнал,напуснал двора на краля на Майорка и се оттеглил в пустинята, за да се покае.“[1] Така Шопенхауер, когото въобще не можем да заподозрем в сантименталност, разказва бруталното събитие, с което завършва възпитанието на чувствата на Рамон, като откриване на истината и преобразуване на битието. От неговата скрита рана – извор на нов живот – се раждат строфите на Книга за Влюбения и Възлюбения, най-своеобразната и удивителна книга за любовта, която познавам.

Книга в книгата, тя е част от романа Бланкерна. Съчинена е като бревиарий за съзерцателния живот на отшелниците. Състои се от 366 кратки поеми в проза, по една за дните от годината, всичките посветени на отношенията между Влюбения и Възлюбения. Поемите са любовни, ала не са емоционални излияния, а просветляващи размишления. Лул препоръчва всекидневното рецитиране и осмисляне на една от своите 366 „морални метафори“ (metàfores мorals), тъй като всяка от тях отразява като диамант целия мистичен път на Книгата. И действително, четейки ги, някои откриват, че измеренията на духа за тях се променят. Рамон Лул е сред големите автори на християнската мистика и еl Libre най-силно свидетелства за това.

Тайнственият опит на Божията любов е в средоточието на Книгата за Влюбения и Възлюбения. Намирам, че със своята чиста и изящна архитектура тя улавя и предава по-добре от големите суми на времето неизречимото. Поемите, образни и пластични, разкриват дълбочината на мистичното преживяване, защото не са казуси или алегории, а са самото това преживяване. Наситени не само с копнежи и спомени, призовавания и възклицания, но и с взети от Ars magna твърдения и съчетания, с парадокси и оксиморони, с питания и апории, те съдържат множество разнородни и дори противоположни значения, които успяват да удържат, без да премахват. Близостта и далечността на Бог, догмата и емоцията, противоречието и непротиворечието, риданието и мълчанието, търсенето на истината и преобразяването на личността, постоянно се преплитат и преобразуват в любовната битка.

Медитативната плътност и богословската дързост на поемите привличат тогава вниманието на Инквизицията, но и днес тя е все така „камък на препъване“ за искащото да разбере от prima vista четене: „Попитаха Влюбения коя е по-голяма: възможността или невъзможността. Той отвърна, че възможността е по-голяма в тварта, а невъзможността в неговия Възлюбен; защото сила и възможност се съгласуват тъй, както действителност и невъзможност“ (§ 289).

Как така? Нима възможността е в тварта, а невъзможността в Бог, в Този, за Когото няма нищо невъзможно? Не стига това, а авторът още по-стряскащо твърди, че силата и възможността са в тварта, а действителността и невъзможността – в Бог. Да, главозамайващо е, защото разбирането изисква смяна на равнището на четенето и тълкуването. Възможността е само в тварта, защото е определеност и като всяка определеност включва граница. Определеността и ограничеността на Бог, собствено казано, е невъзможност – невъзможност, която принадлежи единствено на Бог. А в тварта силата се съгласува с възможността, която, както вече бе казано, е ограниченост в крайността и се осъществява според свободната Божия воля.

Знанието на Лул не е тъмно, а питащо и проясняващо. „Чистата мисъл има своята поезия“, казва някъде Валери. Много от поемите завършват с „оттук и въпросът“ и той винаги се отнася към две противоположности, за да намери бавно четящият ум, дълго мислещото сърце отговора, благодарение на струящата през тях чиста светлина: „интелектуална светлина, пълна с Любов“.[2]

Изходната точка на мистиката на Рамон е, разбира се, основното твърдение на християнството, че „Бог е любов“, и щом това е така, в Него е произходът и на човешката любов. Нашата любов е не друго, а Божия благодат. Когато Светият Дух слезе в човека, Той прави възможно човек да обича Бог със същата любов, с която Бог обича Себе си в тайнството на Троицата. Истинската любов е amor amoris: щом Бог е любов, любовта към Него не може да е друго освен любов към любовта.[3] Слизането на духа в човека поражда в него както любовта, така и възможно най-висшето – превъзхождащо това на разума и вярата – знание и разбиране на Бог: intellectus amoris. И тъй като всяко познание се основава на принципа, че само подобното познава подобното, то ratio никога не може да постигне адекватно познание на Бог. Единствено чрез любовта човек може да възстанови своето подобие с Бог, Който е Любов, и да познае и разбере Бог. С една дума само intellectus amoris може да запълни бездната между човешкия разум и Божията трансценденция. Рамон Лул, не бива да се забравя това, е самоук, не е обвързан с никоя манастирска или университетска школа. В основата на Книга за Влюбения и Възлюбения е както религиозното му обръщане, така и собственото му, оригинално подемане чрез средствата на неговата Ars на Песен на песните и Псалмите, на Цветчетата на свети Франциск от Асизи и трубадурската поезия. Нещо повече, в предисловието той не се бои да заяви, свидетелство за нечувано за времето свободомислие, че е черпил и от съзерцателните техники на мюсюлманите суфии…

[1] Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, § 68, София, УИ „Св. Климент Охридски“, т. I, с. 537.
[2] …pura luce: luce intellettual piena d’Amore, Dante, Paradiso, XXX, 39-40.
[3] Свети Аврелий Августин, Изповеди, 11, I, 1.

Книга за Влюбения и Възлюбения

Книгата за Влюбения и Възлюбения съдържа
по една морална метафора за всеки ден от годината
и тя според Рамон Лул е достатъчна за цял ден
размишление върху Божиите чудеса. Затова отиди
на днешната дата, прочети съответната метафора
и започни добре деня!

Започват Моралните Метафори

1
Влюбеният попита своя Възлюбен дали е останало в него нещо за обичане и Възлюбеният отговори, че това, което може да умножи любовта на Влюбения, то е за обичане.

2
Пътищата, по които Влюбеният търси своя Възлюбен, са дълги, опасни, осеяни с тревоги, въздишки, сълзи и озарени от любов.

3
Много Влюбени се сбраха, за да обичат Възлюбения, който ги даряваше обилно с любов. И за всеки съкровището му бе неговият Възлюбен и мислите за него бяха приятни, а мъките от тях – усладни.

4
Влюбеният плачеше и думаше:
— Кога ще дойде краят на тъмните времена в света и с тях на пътищата адови? И кога ще дойде часът, когато обичайно падащата надолу вода да тече по природа нагоре? И кога невинните ще станат повече от виновните?

5
— Ах! Кога Влюбеният ще се радва, че умира за Възлюбения? И кога Възлюбеният ще види Влюбеният в него да се томи от любов?

6
Влюбеният каза на Възлюбения:
— Ти, който изпълваш слънцето с блясък, изпълни сърцето ми с любов.
Възлюбеният отговори:
— Без пълнотата на любовта нито очите ти щяха да са облени в сълзи, нито ти щеше да дойдеш до това място, за да видиш твоя любим.

7
Възлюбеният изкуси Влюбения, за да види дали обича съвършено и го попита каква разлика има между присъствието и отсъствието на Възлюбения. Влюбеният отговори:
— Каквато има между невежеството и забравянето, между знанието и помненето.

8
Възлюбеният попита Влюбения:
— Спомняш ли си с едно нещо да съм те възнаградил, че желаеш да ме обичаш?
Той отвърна:
— Да, защото не правя разлика между мъките и насладите, с които ме даряваш.

9
— Кажи ми, Влюбени — рече Възлюбеният, — ще бъдеш ли търпелив, ако удвоя томлението ти?
— Да, отвърна Влюбеният, ако удвоиш и любовта ми.

10
Възлюбеният каза на Влюбения:
— Знаеш ли още що е любов?
Влюбеният отвърна:
— Ако не знаех що е любов, щях ли да знам що са болка, мъка и тъга?

11
Попитаха Влюбения:
— Защо не отговаряш на Възлюбения, който те зове?
Той отвърна:
— Впускам се в опасни приключения, за да стигна до него, и му говоря, желаейки да го почета.

12
— Защо ти, лудо Влюбеният, съсипваш тялото си, пилееш парите си, оставяш насладите на тоя свят и се мотаеш презрян сред людете?
Той отвърна:
— За да почета почестите на моя Възлюбен, който е по-необичан и по-непочитан от людете, отколкото почитан и обичан от тях.