„Трубадур“ на Варненската опера, представен на 24 юли в рамките на Опера в Летния театър 2021 и ММФ „Варненско лято“, добави още едно впечатление от оригинална интерпретация на безсмъртната творба на Верди. Режисурата бе на Кузман Попов, а диригент – Лоренцо Бизари от Парма, когото варненската публика познава от предишни издания на Опера в Летния театър. Маестрото ръководи оркестъра с ясен и прецизен жест, като показа интересен прочит на нотния текст. Отчетливи бяха неговите указания в най-драматичните сцени, в които оркестърът поддържа напрежението и не се ограничава в чисто съпровождащата роля. Елементи на симфонична трактовка от страна на композитора все повече се открояват в това заглавие, а оркестърът се налага като важна част от сценичното действие.
Очакваният дебют на варненска сцена на утвърденото италианско сопрано Сузана Бранкини в ролята на Леонора допринесе за високата певческа класа на спектакъла. Певицата е позната на оперните почитатели в Италия, Русия, Белгия, Бразилия, Франция и др. Нейният спинтов лиричен сопран е с характерен заоблен тембър, изравнени регистри и гъвкава нюансировка. Добрата вокална техника ѝ позволява лекота и мекота в извайването на високите тонове, кристална дикция, темброва нюансировка и специфично звукоизвличане в зависимост от характера на музиката, сменящите се настроения и драматургичните превъплъщения на образа. Обиграно сценично присъствие, премерени жестове, но със силно внушение, са част от майсторството, придобито от италианската школа и практиката на сцената. Родена в Рим от италиански баща и майка от Карибите, Сузана Бранкини завършва с пълно отличие Консерваторията Perugia F. Morlacchi. В началото на кариерата си изпълнява лиричен репертоар – Лиу, Микаела, Мими, Неда, Леонора, по-късно преминава към по-драматични роли като Флория Тоска, Аида, Елизабет Валоа, Леонора ди Варгас, Чо Чо-сан, Сантуца, за да добави със съзряването на гласа си и силно драматичните партии на Одабела, Лейди Макбет и Абигайл. Сузанна Бранкини усъвършенства вокалната си техника при Райна Кабаиванска.
Присъствието на Сузана Бранкини в „Трубадур“ на Варненската опера придаде допълнителна привлекателност на спектакъла. В първо действие в арията на Леонора нейният плътен спинтов сопран покори със специфичен цвят и обемност. По-бавното темпо, дадено от диригента, бе изненадващо, но Бранкини се справи с предизвикателството. В пълен блясък тя се представи в дуетите с Манрико (Валерий Георгиев) и Граф ди Луна (Пламен Димитров) в последното действие, особено във финалната сцена бе неотразима.
Тенорът Валерий Георгиев в образа на трубадура Манрико се представи подобаващо в трето и четвърто действие, като изпя прочутата ария с впечатляващи ярки кулминации и страст, както и дуета с Леонора в последното действие. В неговото изпълнение на лиричната песен на Манрико от първо действие се забеляза известно подценяване на тихите динамики и специфичното звукоизвличане в тях, изискващи по-изработени динамични нюанси и запазване на изравнен гласов диапазан в цялостната амплитуда на вокалната партия. Така биха се очертали по-ясно лиричните характеристики на персонажа за сметка на предимно героичните в интерпретацията на Валерий Георгиев, както и би се засилило въздействието на образа, вече по-многопланов: освен герой в битките, влюбен мъж и предан син. Повече нежност, лирика и топли нотки в прекрасния теноров тембър на Георгиев биха го издигнали на още по-високо ниво в ролята на Манрико.
В „Трубадур“ Верди откроява колоритни масови сцени – на войници, цигани, монахини, като създава неповторими с мелодичното си богатство хорови сцени, превърнали се в любими на поколения слушатели. Статичната режисура, близка до концертно изпълнение (вероятно подходяща в пандемия от КОВИД), не създава никакви препятствия пред певците да изпълнят добре вокалните си задачи. Хоровете присъстваха някак встрани, неучастващи активно в драмата, без съпричастност и въвлеченост в музикалния поток. Това създава още по-голямо фрагментиране на отделните номера – хорове, арии, дуети, ансамбли, които и без това са ясно откроени в духа на традиционната италианската опера – факт, който не изключва стремежа към непрекъснат музикален поток и сценична действеност, разчетени ясно в партитурата на Верди от диригента Лоренцо Бизари.
Пламен Димитров като Граф ди Луна представи безспорен образ на ревнив и отмъстителен мъж. Неговият баритонов тембър показа тъмните нотки на гняв, решителност, настъпателност, силен драматизъм, както и неочаквана сърдечност и искреност в голямата ария във второ действие, която разкрива по-меки черти в образа на този отрицателен герой. Актьорското и вокалното изпълнение на Димитров завладя публиката. Повече нюансировка в звука и динамични амплитуди биха подсилили релефа на кантиленните епизоди в партията.
Даниела Дякова в една от коронните си роли представи драматично наситен образ на Азучена, разкъсвана от страстта на отмъщението и майчината любов. Тези настроения бяха убедително показани в Разказа на Азучена във второ действие и дуетите с Манрико (Валерий Георгиев). Сполучлив бе терцетът с Граф ди Луна (Пламен Димитров) и Ферандо (Гео Чобанов), където наситената вокална картина, изградена от различните тембри на мецосопраното, баритона и баса, изрази конфликтната ситуация от драматичното действие, тласкайки го с нова сила напред. То бе допълнено от подходящо избраните темпа за оркестъра от диригента Бизари. Чудесно впечатление направи Гео Чобанов като Ферандо още в началото на първо действие с овладяна певческа техника и сценично присъствие. Прекрасен глас, изчистена дикция и чудесно звукоизвличане показа и Галина Великова като Инес. Добри бяха изявите на Владислав Владимиров като Руиц, Людмил Петров – Стар циганин, и Анатоли Романов – Вестител. Заслуга на диригента бяха изработените дуети и ансамбли, като много силен бе „Мизерере“ в четвърто действие и разбира се, финалната сцена, трагичната развръзка – кулминацията на творбата.
С „Трубадур“ на Верди за пореден път Варненската опера показа амбицията и отдадеността на целия екип за поддържане на високо ниво на своето изкуство. Изключително наситеният афиш, постоянните предизвикателства за певците, които в рамките на няколко дни изпълняват коренно различни роли, са мерило за професионализъм и достойно място на културната карта на страната ни.
