0
1615

Когато великани ходеха по земята

илюстрация Теодора Николова

Излезе от печат сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ на Мартин Касабов. Книгата съдържа 42 разказа на границата между съня и реалното, вдъхновени от творчеството на Дино Будзати, Франц Кафка, Габриел Гарсия Маркес и Джеръм Селинджър. Абсурдните, приказни и фантазни истории отвеждат там, където вълшебното и битовото се преплитат. В тях ще срещнете охлюви, моряци, джуджета, естествоизпитатели, тайнствени градове, любовни тунели и какво ли още не. Освен великолепната корица на Кирил Златков, разказите са украсени и с десет чудесни илюстрации от Теодора Николова.

Книгата ще бъде представена в Пловдив на 21 ноември в клуб „Фарго“ и на 23 ноември в София в „Кино Култура“. Ето какво казва за сборника редакторът ѝ Борис Минков:

Сборникът „Когато великани ходеха по земята“ въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. Така ярките цветове на фантазията, стремително пробягващи понякога към поетическите внушения, понякога към абсурдното, а понякога към притчата, се поместват във внушителен по своята подредба просторен дом, в който всяка причудливост си има стая и отчетливо присъствие. С тази книга Мартин Касабов навлиза в литературата като нов майстор на разказването – убедителен и увлекателен.

Мартин Касабов работи като книжар, а името му е познато на читателите покрай ревютата му за кино за „Операция кино“, а негови текстове за книги са публикувани в Портал Култура и списание Култура. Книгата е дебютна за Мартин, който се надява да успее да изненада и развесели с написаните истории. „Когато великани ходеха по земята“ вече се разпространява по книжните вериги, благодарение на ИК Жанет 45. Книгата е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“.

„Стана му тежко, спря и погледна към луната, изгряла преди хиляди години в застоя на човешката цивилизация, когато децата не са играли на жмичка, а са тичали с бързоноги кентаври, докато тя е насочвала с ветровете си мислите им и е нашепвала, че всичко е преходно; и движението на ремъците, и движението на пламъците, и движението на голите бедра под кожите няма да прекратят магията, покрила земята като воала на вълшебник. И единствено в любовта ще останат незасегнати вселената и обгърнатата в нея коруба на смисъла.“