0
3617

Когато Климт става Клинт…

Музеят Гугенхайм представя ретроспектива на Хилма аф Клинт

Рядко се случва в историята на изкуството една изложба да наложи пренаписване на учебниците, но вероятно това ще e последствието от обширната ретроспектива на шведската художничка Хилма аф Клинт в Ню Йорк, открита през октомври 2018 г. и продължаваща до 23 април.

Ако художникът Климт и неговата фeeрична целувка са широко известни, малцина досега бяха чували за Клинт. Внезапното внимание към нея се дължи на факта, че една от централните институции в света на изкуството – музеят Гугенхайм, я призна за еднa от основоположниците на абстрактното изкуство. Прието е, че това изкуство води началото си от 1911 г. и е свързвано основно с три имена – Василий Кандински, Пийт Мондриан и Казимир Малевич. В последните години се засилиха и гласовете в подкрепа на приноса на Франтишек Купка към утвърждаването на абстрактния художествен език. Последното развитие в тази сага е внезапното появяване на Хилма аф Клинт (1862–1944) в предверието на „пантеона на славата“. Ефектът е сравним с поставянето на гола женска фигура в мъжка компания в „Закуска на тревата“ на Мане; а именно разчупване на утвърдени художествени схеми по отношение както на ролята на жените в изкуството, така и на естеството на творческия процес.

Изложбата в Гугенхайм не оставя никакво съмнение във факта, че Хилма аф Клинт е пионер на абстракцията и дори поставя въпроса за това дали тя може да бъде считана за най-ранния абстрактен художник, тъй като нейни картини с разнообразни геометрични форми датират от 1906 г., което е с 5 години по-рано от първите абстрактни композиции на Кандински. Но това, което впечатлява повече от датата, са обемът на творчество и енергията, с която са изпълнени представените творби от периода 1906–1920 г. Картините са съставени от множество елементи, някои от които напомнят цветя или планети, но в по-голямата си част не могат да бъдат съпоставени с конкретен обект. Тези елементи са свързани в конфигурации от ярки и понякога резки цветове, които придават усещане за стаена кинетична енергия, която всеки момент може да доведе до разчупване на свързващите елементи или до експлозия от цвят. В картините се крие мистерия и желание да се свържат множество светове в един конкретен образ. Това се подразбира и от биографията на Аф Клинт, която разкрива силен интерес към мистицизма и окултизма, както и разбиране за изкуството като инструмент на одухотворяване и проводник на космическа енергия.

Хилма аф Клинт, 1910 г.

Художничката е родена през 1862 г. в състоятелно семейство в Стокхолм. Тя е една от първите жени, които постъпват в Кралската художествена академия, a след завършването си заема ателие в центъра на артистичния квартал на Стокхолм. Има свидетелства, че Хилма познава добре развитието на модерното изкуство, но картините ѝ остават традиционни по форма, съставени главно от реалистични портрети и живописни платна. Голямата промяна настъпва в първите години на ХХ век и е предизвиканата от засилващия се неин интерес към окултизма и мистичните учения на Елена Блаватска или Рудолф Штайнер. Заедно с четири други свои сподвижнички тя създава своеобразна работна група или кръжок по мистицизъм. През 1906 един от космическите гласове подтиква Хилма да започне да рисува стенописи към бъдещ храм на духовността. Това води до създаването на 193 платна, разделени на категории, големи по размер и заредени с мистична енергия и колорит.

Изложбата се нарича „Картини за бъдещето“, подчертавайки факта, че самата художничка счита картините си за неподходящи за съвремието си. В своето завещание тя уточнява, че те не бива да бъдат излагани поне 20 години след смъртта ѝ. В действителност те са показани за пръв път чак през 1986 г., когато за приети с учудване, граничещо с безразличие. Реакцията на сегашната изложба е много по-положителна, както сред посетителите, така и сред критиците. Светът се е променил значително, отдава се все по-голямо внимание нa художествените постижения на жените, но дори по-важно е засилващото се признание за постиженията извън центъра на изкуството в Ню Йорк, Париж, Лондон или Берлин.

Вниманието към Хилма аф Клинт е показателно за все по-налагащото се разбиране за иновацията като процес, който е изначално децентрализиран и в който има активен обмен между центъра и периферията, а не просто пренос на идеи от центъра към периферията. Периферията не е просто статист в театрална постановка, а пълноправен участник със собствена роля. Историята на Хилма аф Клинт не е епизодична или изключителна в същността си, а е показателна за една устойчива зависимост в историята на изкуството, където идеи, зараждащи се в центъра, например в Париж, Рим или Берлин, се отправят към периферията чрез мобилността на худoжниците или чрез стилистични заемки, а в процеса на движението си претърпяват метаморфоза, която може да доведе не просто до възпроизвеждането на идеите на местна почва, а до тяхното ескалиране, така че периферията да стане източник на оригиналност. Класически пример за това е друг художник от Севера, норвежецът Едвард Мунк, който ескалира или драматизира художествения език на символизма, произхождащ от Париж и Берлин, създавайки новаторски, запомнящи се образи на тревожност и психическа болка.

Всичко това подсказва, че маргиналноста само по себе си не само не е пречка, но може да е и катализатор на оригиналност. Хилма аф Клинт е въплъщение на това, което на социологически език може да бъде наречено тройна маргиналост – една отдръпната, самоизолираща се жена-творец в страна, разположена на периферията на художествения свят. Когато модерността стига до сравнително консервативни държави като Швеция и Норвегия в ранния ХХ век, тя разчупва традиционни модели на поведение, особено за жените, пренасочвайки енергия към алтернативни източници на смисъл, каквито са мистичните движения по това време, но и създава предпоставки за конфликти и за ескалиране на противопоставянето между авангардни търсения и консервативна реакция, които могат да бъдат усетени в картините на Мунк или пиесите на Ибсен и Стриндберг. 

Изложбата в Гугенхайм подчертава, че историята на изкуството окончателно е спряла да бъде линейна и се разкрива във все по-голяма степен като конфигурация от паралелни светове и възможни траектории. Пътеката, по която шведската художничка стига до геометричните фигури в платната си, е различна от тази на Мондриан и Малевич, разкрива повече сходства с търсенията на Кандински. Това е творчески поток, който не извира от собствено естетически първоизточници, и в този смисъл някои критици са прави да определят изкуството ѝ по-скоро като илюстрации, отколкото като художествени творби. Нейният път е различен, но безспорният факт е, че формата, в която се излива космическата енергия през четката, е сравнима с тази на другите основоположници на абстрактността. Aф Клинт ни изглежда по-близка с отдалечаването си във времето, тъй като нейният език е постмодерно двойствен: в него има мистицизъм и наука, изкуство и декоративност, фигуративност и абстракция, познаване на каноните, но и съзнателното им незачитане…

Когато напишете Клинт на компютъра си, той ще ви подскаже, че сте сгрешили и че трябва да промените думата на Климт… но грешка няма, необходима е добавка в речника. По всичко изглежда, че добавката си заслужава, защото речникът ни става по-колоритен и одухотворен, в прекия и преносния смисъл.

Стоян Сгурев завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски“, има докторат по социология от Станфордския университет, специализира в бизнесучилището на Масачузетския технологичен институт. От 12 години преподава артмениджмънт във Висшето училище по търговски и икономически науки в Париж.