Начало Сцена Когато Лео срещна Ана
Сцена

Когато Лео срещна Ана

12331
„Ана Каренина“, Пловдивска опера, фотография Александър Богдан Томпсън

За гостуването на балета на Пловдивска опера със спектакъла „Ана Каренина“ при откриването на Новогодишния музикален фестивал в НДК

На 14-ти декември НДК откри своя Новогодишен музикален фестивал с балетния спектакъл „Ана Каренина“ на Пловдивската опера. Хореограф е Лео Муич (Хърватия), който идва у нас не за първи път – преди години той проведе кратък интензивен семинар с танцьорите на Балет Арабеск.

Лео Муич е танцьор и хореограф с динамична биография и богат сценичен опит. Ученик е на Бежар в школата „Мудра“, след което работи с Уилям Форсайт, Иржи Килиан, Матц Ек и други хореографи от световна величина. Лео Муич е свръхекспресивен танцьор и хореограф, екзалтиращ се от класическите форми на танца и от тяхното преекспониране, такова каквото се постига чрез метода на Уилям Форсайт. Високата техничност и пиететът му към класическия танц определят основните характеристики на неговия хореографски стил. Към тях можем да прибавим прецизна музикалност, усет за възможностите на изпълнителите, финес, елегантност и висок вкус в използването на хореографския език. Всички тези качества се изявяват с пълна сила в работата му с балета на Пловдивска опера, който блесва в нова, звездна светлина в неговите хореографски инвенции. Танцьорите са видимо вдъхновени, оптимално изявени, движат се с лекота и демонстрират бравурна техника. Имайки предвид условията, в които се намират извънстоличните ни балетни трупи, случилото се с пловдивската трупа е едно малко чудо и голямо постижение за балетната ни сцена изобщо.

„Ана Каренина“, Пловдивска опера, фотография Александър Богдан Томпсън

Според думите на директора на пловдивския балет Мариана Крънчева идеята за избора на тази драматургия е на Операта в Загреб, откъдето поръчват на Лео Муич спектакъл по романа на Толстой. Подходът му към романа е галантен и уважителен, но същевременно предлага лична интерпретация на сюжета и героите. Той е не толкова разказвателен, колкото акцентиращ върху определени моменти и събития, които са провокирали хореографското въображение.

Хореографията е интензивна и силно експресивна, сцените са композирани със свободен майсторски замах, съчетаващ класически и съвременни пространствени решения. Визията, за която имат принос стилната сценография на Цвийета Щуйн и изисканите костюми на Айен Ларс, създава една обща неоромантична картина, която е в унисон с музиката на Чайковски. Респектиращо е умението на Муич да създаде музикална партитура за спектакъла си от различни произведения на гениалния руски симфоник и да изгради от тях действена музикална драматургия. Концерт за цигулка, великолепно изпълнен от Лия Петрова, както и известни симфонични творби и отделни инструментални пиеси стават основа, върху която стъпва танцовото действие.

Как бихме могли да определим една толкова солидно предпоставена хореографска творба? Срещата на Лео Муич с „Ана Каренина“ е произвела консервативна като базисна настройка, постмодерна като мисъл и неоромантична като внушение творба, в която съвременното хореографско майсторство хваща учтиво класиката под ръка. Висок комерс? Да, тя е такава, защото успява да събуди интереса и емоциите на широк кръг публика, без да снижава естетическите си стандарти, и стои над експеримента, без да влиза в зоната на баналното.

Голямо достойнство на спектакъла е, че в него е съхранен нежният порив на предреволюционния руски аристократизъм, който Лео Муич като продължител на „стар хърватски аристократичен род“ е доловил и изразил като естествена своя същност. Макар че самият хореограф отхвърля с пренебрежение термина „постмодерно“, неговата „Ана Каренина“ е точно такава, най-малкото защото хвърля грациозен мост между класиката и съвременността, по който зрителят преоткрива вечните теми в изкуството. Като се изключат някои моментни прекалявания с виртуозността на движенията и акробатичността на поддръжките, „Ана Каренина“ на Муич е еманципирана от традиционните стандарти и е лишена от всякаква външна претенциозност, което я прави лесно достъпна и силно харесваща се на непредубедения зрител. При това неговата „Ана Каренина“ далеч не е толкова радикална и ексцентрична колкото „Лебедово езеро“ на Александър Екман със Шведския кралски балет например или „Жизел“ на Акрам Кхан с Английския кралски балет. Към всеки личен прочит на класически творби могат да се отправят различни въпроси и претенции – колкото по-смел и неординерен е спектакълът, толкова по-противоречиви са мненията за него.

„Ана Каренина“, Пловдивска опера, фотография Александър Богдан Томпсън

Опитвах се да открия какво е привлякло вниманието на хореографа към романа на Толстой. Не намерих еднозначен отговор, но може би това е детският поглед, детето, което се появява постоянно като лайтмотив, детето, което наблюдава въртележката от сцени и събития с погледа на невинността… Този детски поглед като че ли стои в съзнанието на автора и му дава свободата да играе с образите и времената без всякаква обремененост.

Говорейки за спектакъла и представянето му на софийска сцена, не може да не се отбележи невероятното качество на музикалното изпълнение на живо от оркестъра на Пловдивската опера под палката на маестро Диан Чобанов. Както и великолепното изпълнение на солистите Марта Петкова, Никола Хаджитанев и Гилерме Алвеш, в които кулминира виртуозността на хореографията.

Към творбата на Лео Муич могат да се отправят всякакви претенции, но това, което никой не може да ѝ отрече, е високият стандарт и пълната зала 1 на НДК.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display