0
1898

Когато сградата се превръща в скулптура

d2
Пламен Деянофф, „Основно изискване”, ИСИ-София, 2015

Пламен Деянофф представя новия си проект „Основно изискване“, един опит за преосмисляне на отношението към културната традиция, в пространството на ИСИ-София.

Пламен Деянов (Plamen Dejanoff в контекста на международната му кариера) отдавна не е непознато име в България, но досега той не беше правил самостоятелна изложба в родината си. Наистина преди две години негови произведения бяха показани в софийския офис на адвокатската кантора CMS Reich-Rohrwig Hainz, чийто собственик е негов колекционер. От седмица художникът се представя самостоятелно в Института за съвременно изкуство в София.

Пламен Деянофф е роден през 1970 г. във Велико Търново, живее във Виена. Завършил е Средното художествено училище за приложни изкуства в Трявна и дърворезба в Художествената академия в София. През 1992 г. заминава за Виена, там се дипломира в Академията за изящни изкуства. Специализира в Центъра за изкуство и архитектура МАК – Лос Анджелис, Университета по изкуствата „Мусашино” – Токио. Известен е с ранните си обекти от кристал, порцелан и керамика, със златните предмети за потребление – саркастични коментари на консуматорския свят отпреди икономическата криза. Акцентите върху материалното, върху бранда и маркетинга, преплетените отношения между изкуството и бизнеса, характерни за творчеството на Пламен Деянофф, често затрудняват специалистите – как точно да го определят: като критика, жест на отхвърляне или субверсивност.

d5

По-късно той стана известен с дългосрочния си проект Бронзовата къща, който свързва концептуалното изкуството с архитектурата. И тук отново художникът излиза от традиционната си позиция и поема функции от сферата на маркетинга, продуцентството, строителното предприемачество. През 2013 г., когато дойде в София, Пламен Деянофф беше сигурен, че този негов най-амбициозен проект ще бъде финализиран във Велико Търново. Очевидно не беше запознат докрай с националните особености на общинската администрация. И не получи разрешение за своята Бронзовата къща, която трябваше да се построи върху частен терен, собственост на фондацията на неговото име. Бронзовата къща, първата от планирани пет сгради в една необикновена колония, е отлята от материал, характерен за скулптурата. Осъществена е със средствата на близо 300 колекционери и подкрепата на медии за изкуство от цял свят. Финансирана е чрез продажби на произведения, свързани с нея, чрез изложби в музеи и галерии. За да се случи проектът, художникът изгражда една истинска социална мрежа. Днес 300 000 кг. елементи, от които трябва да се сглоби конструкцията, са складирани в ателието му.

Бронзовата къща трябваше да се изгради като част от града, но по избора на материала и начина на изпълнение да е скулптура. Не получих разрешение, щял съм да разваля стила на града.“

Пламен Деянофф не е изгубил надеждата си да види завършен 7-годишния проект, който в генезиса си е свързан с България, мислен е за Велико Търново, макар досега да е представян в големи галерии и музеи извън България. Архитектурните елементи, от които е изградена Бронзовата къща, са характерни за средновековната българската къща, открил ги е в рисунки на френския архитект Корбюзие, който през 1911 г. е посетил Велико Търново.

d10

Пламен Деянофф вече работи по нов проект, който отново се оказва изключително актуален тук и сега, когато границите между културно-историческото наследство и бутафорията се размиват безкритично. На пръв поглед суховатото заглавие „Основно изискване” (Foundation Requirement) крие респектиращ опит за преосмисляне на отношението към културната традиция. И той отново има архитектурни измерения. „Аз съм учил архитектура. Мечтата на майка ми беше да стана архитект.“, обяснява художникът.

В пространството на ИСИ той показва отделни форми и елементи от интериора на стари български сгради – врата, елементи от под, които са получили самостоятелност и декоративни функции. Лишени са от утилитарната си роля, но не и от спомена за нея. Материалите са традиционни – дърво и камък.

Макар да живее и работи извън България, Пламен Деянофф е запазил задълбоченото си внимание към културната традиция и конкретно към традиционните технологии, с които някога са се строили къщите в Арбанаси. Нещо повече: художникът поема лична отговорност за съхраняването на исторически паметници, опитва се да отговори на въпроса, над който ни се налага да мислим напоследък – как да се отнасяме към това наследство.

„Не съм реставратор – идеята ми е да създам художествено произведение. В последните години, когато започнах по-често да се връщам в България, ми направи впечатление лошото отношение към миналото, окаяното състояние на историческите паметници, начинът, по който се възстановяват и интерпретират.“ Художникът дава пример с малкото останали автентични къщи в Арбанаси: „Тук доста често не се прави разлика, когато се говори за възрожденска архитектура. В Арбанаси има къщи от по-ранно време, от XIV-XV в. Много ме болеше, че започнаха да преустройват всички къщи като възрожденски. Преди нямаше арбанашки къщи с прозорец на първия етаж – сега всички имат големи прозорци.“

Чрез фондацията, която носи неговото име, с помощта на колекционери, Пламен Деянофф започва да реставрира една от тези къщи. В завършен вид тя ще се превърне в скулптура.

„Работим по оригинални планове, с оригинални технологии, материали и размери. Не правим имитации. Тези произведения ще живеят нов живот като скулптури в музеи, галерии, ателиета, колекции.”

Осъществяването на проекта е базирано на автентични документи: „Преди години бях щастлив да наследя исторически документи и попаднах на оригинални чертежи и рисунки от XV век – свързани с построяването на една сграда в Арбанаси, както и на запазени архитектурни елементи. Имах дълъг период на купуване на книги, разговори с колекционери.”

На въпроса ми открива ли съхранено знание за старите строителни технологии – Пламен Деянофф отговаря: „Нямало е необходимост то да се развива. Очаквах, че ще има добри занаятчии. Обясниха ми, че никой не се интересува от това. Не е имало нормално развитие през последните 20-25 години, знанията не се предават“. И уточнява, че проблемът е същият навсякъде по света – използват се нови материали, прави се имитация, която да изглежда като истинска.

d13

Третият елемент в настоящата изложба на Пламен Деянофф са произведения на съвременни художници – малка извадка от неговата колекция с  произведения на съвременни автори: Джон Балдасари, Анжела Бълък, Гервалд Рокеншауб, Джеръми Делър, Силви Фльори, Лиам Гилик.

И колекцията се вписва в неосъществената му засега идея да създаде културни центрове, където произведенията да са достъпни за публика.

Не му е чужда мисълта да потърси ново място за своите сгради-скулптури, на първо време за завършената Бронзова къща. Някъде в големите центрове на изкуството, където няма да е трудно да намери език с администрацията. Но веднага допълва: „Като скулптура мога да я реализирам винаги в Берлин или на друго място, но като сграда – само в Търново”.

Чудя се кое е по-тъжно: дали това, че един проект с голям потенциал, няма да бъде осъществен тук, няма да привлича колекционери и публика към България, или другото, че пропада един добронамерен опит за промяна в мисленето и нарушаване на статуквото, толкова враждебно към съвременното изкуство.

Едновременно с изложбата в София Пламен Деянофф представя своя проект „Основно изискване” (Foundation Requirement) и в Музея за съвременно изкуство 21-er Haus/Belvedere във Виена (23 септември – 29 ноември 2015).