0
516

Код „Ямайка“

Парламентарните избори в Германия показаха еднозначно, че десният популизъм изживява възход в тази европейска страна. Евроскептицизмът, страхът от имигрантския приток и дори ксенофобията с расистки оттенък се оказаха доста примамливи за ухото на германските граждани-гласоподаватели в източната част на Федералната република. И мнозина анализатори с основание отдават успеха на „Алтернатива за Германия“ в източните провинции на съществуващата все още социалноикономически различия между онези провинции, които влизаха преди в състава на ГДР, и останалите. Разбира се, изравняването между стандарта и качеството на живот в германския Изток и германския Запад отдавна вече не е само политическа идея и обществена цел. И все пак разлики, особено в социалната сфера се откриват и усещат.

При все това по-съществен ми се вижда ролята на един друг фактор, който засяга някои социокултурни специфики на Изтока, получили се като резултат от идеологическото импрегниране на населението в ГДР през няколкото десетилетия на нейното съществуване. Става дума за това, че, както изглежда, образите на външния враг, чуждия агресор и диверсанта са оставили следа, която може да бъде забелязана и сега в защитната поза спрямо имигрантите и оказала се атрактивен политически лозунг за много хора именно в източните федерални провинции. Без да изпадам в опростяващ  редукционизъм и свеждане на днешните ксенофобски и евроскептични рефлекси в източната част на Германия до ефекти, произведени от силата на някогашната тоталитарна пропагандна машина, ще се присъединя към мнението, че връзка между уплътняването и сгъстяването на страховете за своето и справедливата му отбрана от чуждото са по-ясно изразени в германския Изток и заради наследството на насаждания по времето на социализма страх от външния свят.

Така или иначе третото място на изборите за Бундестага, което си осигури „Алтернатива за Германия“ показа, че днешното германско общество е податливо на изкушенията, предлагани от проповедниците на самозатварянето и отбранителните жестикулации. И то в чувствително по-висока степен, отколкото българското общество например, ако се съди от процентите, спечелени от националистическите формации на последните парламентарни избори в едната и в другата държава. Всъщност не трябва да се забравя, че спечелените от „Алтернатива за Германия“ 94 места в Бундестага съвсем не дойдоха само от източните предели на Федералната република – партията има свои представители в парламентите на 13 от общо 16-те германски провинции, а Баден-Вюртемберг например (голяма и много богата провинция) също даде своя значителен принос в издигането на десните популисти на федерално ниво.

Големият въпрос сега е този: ще съумее ли Ангела Меркел да състави коалиция, която да е достатъчно представителна и в същото време стабилна и проевропейски ориентирана? Най-логично, с оглед на тези параметри, изглежда коалирането на християндемократите на Меркел и съюзния им Християнсоциален съюз със Свободната демократична партия и „Зелените“. Тази коалиция обаче може и да се окаже невъзможна по няколко причини. Най-напред, трябва да се вземе предвид това, че силно либерално ориентираната в своята икономическа платформа Свободна демократична партия, от една страна и Зелените, от друга, са принципно трудно съвместими идеологически. Дори и при евентуални компромиси по отношение на по-общите политически линии, които следват, двете формации се разминават диаметрално в позициите си относно един много съществен пункт – бъдещето на Еврозоната. Докато Зелените приветстват по-плътната интеграция на страните в нея, свободните демократи са против нея. На фона на заявеното тези дни от Еманюел Макрон амбициозно намерение за реформа на Еврозоната в посока създаване на нейна парламентарна институция, общ, единен бюджет и въвеждане на длъжността финансов министър, отговарящ за тези средства, включването на свободните демократи в кабинет, който ще работи в унисон с Франция за постигането на тези цели, не изглежда особено реалистично. Към това се прибавя и съпротивата на Християнсоциалния съюз срещу промени и движение в посоката, предлагана от Макрон. Още в деня след изборите откъм Християнсоциалния съюз се чуха гласове и подхвърляния за възможността да се стигне дори до раздяла с християндемократите на Меркел.

Всичко това прави успешното сглобяване на коалицията „Ямайка“ (наричана така заради партийните цветове на Християндемократите, Свободните демократи и Зелените) много трудно. Но не невъзможно. Положителен знак затова, че общ път може да бъде намерен даде председателят на Свободната демократична партия, който междувременно декларира готовност да търси компромис с Християнсоциалния съюз в областта на имиграционната политика.

Въпреки заплетеността на ситуацията в Германия и трудностите през които ще трябва да премине Ангела Меркел, коалицията „Ямайка“ най-вероятно ще се състои. Независимо от идеологически абсурдното на пръв поглед съчетаване, което се налага да бъде извършено. А се налага, защото в противен случай се очертава обезпокоителна перспектива. Опитите за туширане на различията между Германия и Франция ще се затормозят и като резултат бъдещето не само на Еврозоната, но и на Евросъюза като цяло ще стане твърде несигурно. А той самият-нестабилен и по-уязвим. Към картината на тази неприятна възможност трябва да се прибави знаменателният факт, че на официалния сайт на „Алтернатива за Германия“ вече се появяват изказвания на нейни водещи функционери за това колко важни за Германия са приятелските отношения с Русия и как провеждането на натовски учения непосредствено до нейните граници е вредно за тези връзки. Като сигнална лампа в тези оценки проблясват и позовавания на Герхард Шрьодер като доказан авторитет!

Опасността е ясна. Ето защо аз лично се надявам скоро пред погледите ни да се очертаят бреговете на „Ямайка“.                     

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Предишна статияМъжът и жената алегорично
Следваща статияКак се издигнах