3
4911

Кожодерите

DEnev

Те са тук, наклякали са в кръг и чакат.

Опекли са си работата.

Бъдещето им е гарантирано. И на децата им, и на внуците им.

Сега остава да направят последното. Да одерат кожата.

Ще одерат кожата, ще си свършат работата и ще отидат да се разхождат в онези зелени-и-и европейски паркове, с водоскоци, с паметници.

Кожодерите познават Европа добре. Те я обичат. В Европа те се чувстват като у дома си.

Един по един ще се изнижат.

Брюксел. Виена. Лондон. Париж.

Но сега още са тук. Наклякали са в кръг и чакат. Трябва да одерат кожата и да изнесат и нея.

Техният голям проблем сега е как всичко да изглежда хуманно. Как да не се разбере, че има дране.

Европа не обича писъците.

Затова са всички тези думи, тези обяснения, тези намерения. Тази привидност на загриженост, тази симулация на дейност.

И чак на смъртния си одър кожодерите ще се разкаят. (Това няма как да се прескочи!) И ще поискат всичко да се върне  – лястовичките да населят пак гнездата под стрехите, внуците да населят пак къщите на бабите и на дядовците си и по мушамата на масата в двора да капе сок от диня, а не змийско мляко, в порутените училища да не пасат кози…

Защото смъртният одър е най-сигурното банково гише. Там винаги получаваш цялата сметка. С лихвите.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияСъщите, малко по-различни неща
Следваща статияМалък сезон 2014: шум в лятна нощ

3 КОМЕНТАРИ

  1. оф, оригене, еми няма и там да се разкаят, затова е и ада. И аман от „новия“ ви прочит, вие, дето за пореден път се мислите за по-съвременни от отците…
    Останалото е напълно вярно и хубаво написано

  2. Що за име е да се казваш: STOKN ??? Какви са тия родители да те нарекат STOKN ! Явно капризни, модерни и недоволни , както и САМИЯТ ПРИТЕЖАТЕЛ НА ТОВА ИМЕ!
    Драги ОРИГЕНЕ не ми стана ясно ТОВА ЕСЕ НА ДЕЯН ДАЛИ ВИ ХАРЕСВА ИЛИ НЕ!
    ОЧАКВАМ Ви г-н да ми Обясните просто иясно дали харесвате писането по-горе или НЕ!

  3. Що за име е да се казваш: STOKN ??? Какви са тия родители да те нарекат STOKN ! Явно капризни, модерни и недоволни , както и САМИЯТ ПРИТЕЖАТЕЛ НА ТОВА ИМЕ!
    Драги ОРИГЕНЕ не ми стана ясно ТОВА ЕСЕ НА ДЕЯН ДАЛИ ВИ ХАРЕСВА ИЛИ НЕ!
    ОЧАКВАМ Ви г-н STOKN да ми обясните просто иясно дали харесвате писането по-горе или НЕ!