0
696

Кой кого пише, кой кого убива и какво умира

„Лондонски поля“, Мартин Еймис, ИК „Колибри“, превод Надя Баева

Мартин Еймис няма нужда от представяне. Това, което трябва просто да напомним е, че неговите романи са нестандартни, иронични, разрушаващи класическите представи за писане. Умни, предвиждащи, сложни.

В статия във вестник Еймис прочита, че убитите хора са предразположени да бъдат убивани. Запомня това и то се вплита в идеята за „Лондонски поля“(1989), неговия роман за века, върху който писателят работи дълго – между 1983 и 1989 г., и който се смята за най-силният от неговата лондонска трилогия, включваща още Money, 1984, и Information, 1995.

Контекстът е сложен. Това е времето на екологични бедствия, падането на Берлинската стена,  промяната на световния ред. В този смисъл определенията за романа като апокалиптичен и прогнозиращ се оказват съществени.

Сюжетът започва с една замяна. Неуспешният американски писател Самсон Йънг се разменя с модерния си и значително по-известен британски колега Марк Аспри, който живее в Нотинг Хил. Пристигайки в Европа след десетгодишно отсъствие, Йънг търси вдъхновение за роман. Срещата му с трима души, сприятеляването с тях, е подтик да „развие“ тези отношения – Кийт Талънт, определен още в началото като „много лош човек“, мошеник и играч на дартс, Гай Клинч, богат, успял, със стандартна съпруга и дете, което прилича на малко чудовище, „много добър човек“, и Никола Сикс – жертвата, която винаги е знаела, че ще умре на 35-я си рожден ден или на 5.11.1999 г. Всички имат своя мотив за убийството на Никола.

Изключително важно е мястото на действието – Лондон. Разбира се, Лондон е герой и на други по-ранни романи (Майкъл Муркок, Салман Рушди, Алън Мур). В този смисъл Еймис продължава една писателска линия на изграждане на символиката на този град.

Лондонски поля е името на железопътна гара на Кембридж, а районът, който изцяло се намира в Нотинг Хил, ни е представен с топографска точност и прецизност чрез движението на главните герои. В едно ограничено пространство Еймис успява да предаде в сгъстен вид характерната атмосфера на града, както и срещата на абсолютните крайности в него.

Интересен е статутът на автора в романа „Лондонски поля“. Чрез неговия образ се осмисля статутът на писателя въобще, но и природата на творчеството. „Ако Лондон е паяжина, къде е моето място в нея? Може би аз съм мухата. Мухата съм.“ Това е и едно важно въвеждащо предчувствие още преди началото на разгръщане на сюжетното действие.

Структурата на романа не е сложна. Двайсет и четири глави, които могат да се обособят в две части. Първата, в която разказът се води от един невидим, всезнаещ разказвач. Можем да видим и разказ от трето лице – съвсем конвенционален и неизненадващ. Във втората част разказвачът Йънг се намесва по-активно, регулира фокуса, преразглежда и разсъждава, различни нишки от историята се разглеждат от различни гледни точки. Това придава своеобразна отвореност на романа, усложнява структурата, усилва изненадата и закономерно води до резките обрати в ролите на героите.

Сложността идва и от разслояването на основната сюжетна линия, която разказва историята за едно убийство. Паралелната линия, която разгръща образа на всеки от тримата мъже, е избегната при Никола Сикс. Тя трябва да бъде герой и двигател само на една – тази на убийството, защото това е нейната съдба.

Никола ще ни се стори едноизмерна и ясна. Но тя е истинският разказвач на историята. Тя създава собственото си убийство.

„Лондонски поля“ е голяма книга. Представя символичен образ на една глобална катастрофа. Но вътре в тази мащабна символична картина съществуват „малки истории“, лични съдби, които дават плътност на този общ фон на разрушение. И още една тема, много съществена за този роман – смъртта на любовта. И въпреки това – някъде из тези страници има едно, макар и малко, светло място. Едно дете, свързано с бъдещето. Дали ще остане тази светлина? Не знаем. Дано.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияАз, актьорът
Следваща статияХумор и сатира