0
868

Кой плаща за Рошия Монтана?

rum-kluzh 15
Клуж, 15 септември 2013 г. Снимка: Флореа Емил

Вълната от протести, която тръгна от Букурещ, а след това бързо се разпространи и в големите румънски градове, изглежда успя да блокира проекта Рошия Монтана (в Трансилвания) поне засега. Уплашени, политиците дават заден ход.

Да влезем в логиката на предходните години: безотговорност, липса на прозрачност, закъсняла и лицемерна реакция под натиска на обществото. Да навлезем и в подробностите на класическия конфликт между икономика и екология, в който социалната възможност да се реализират проекти, които водят до увеличаване на доходите, е съпоставена с евентуални отрицателни въздействия върху околната среда. Една игра между печалбата и риска, между скритите интереси и липсата на доверие в управляващите. Игра, чиито съдии са хората от улицата, но за която, в крайна сметка, отговорност носят политиците.

Един мъгляв бизнес

Сделката е станала възможна благодарение на непрозрачността на системата, която криеше от своите граждани важни въпроси, свързани с бъдещето на страната, класифицирайки ги като държавна тайна. Именно от тази непрозрачност се е възползвал Франк Тимиш, един авантюрист, който знаел как да се докопа до секретни документи, успял е да убеди управляващите на деня да му разрешат да започне бизнес, свързан с добив на злато, a след това успява да го продаде на хора, които имат пари, за да го развиват. Но тази сделка показва и нещо друго: клопките в партньорството между държавата и частния бизнес. Защото в случая с Рошия Монтана говорим за един от първите опити за партньорство между държавна компания Regia Autonomă a Cuprului– гр. Дева (по-късно преименувала се на MINVEST) и Gabriel Resources, набързо създадената фирма на Франк Тимиш. Стартът на партньорството е даден през септември 1995 г., в последните месеци на правителството на Вакарою. В това партньорство държавната компания отговаря за придобиване на разрешителните, а фирмичката на Тимиш търси пари. Създаването на компанията, която по-късно ще се появи на канадските фондови пазари във Ванкувър и Торонто, тъне в мъгла, има неясни факти, които трудно могат да бъдат обяснени без намесата на съдебната система. Това наследство днес хвърля сянка върху почтеността на цялото предприятие.

Отрицателно въздействие върху околната среда

Истински невралгичната точка в тази епопея обаче е бъдещето на зоната от гледна точка на отрицателното въздействие върху околната среда. Имаме притеснения, свързани както  с наличието на цианид в процеса на получаване на чисто злато, така и с осакатяването на природата и разрушаването на територията – планините ще бъдат обезлесени, взривени и накрая пренесени на други места. Ако хвърлим поглед към последиците от някогашното комунистическо предприятие, занимаващо се с добив на злато тук, ще се ужасим: водите на река Ариеш имат червен оттенък заради тежките метали, бившите стопански постройки на мините са в руини, огромните плата със пясъчен стерил (нерудна скална маса) наподобяват лунен пейзаж. Изправени пред тези реалности, не можем да не се запитаме какви са гаранциите, че бедствието няма да се повтори, този път в по-голям мащаб. По същество, казват минните експерти, технологията е напреднала и ако се инвестират много пари и се спазват екологичните стандарти, няма да има инциденти, които биха застрашили здравето на хората в района. Такъв е случаят в Швеция, където има добив на злато. Обаче шведите имат много строги закони за защита на околната среда и освен това имат, о, какъв късмет,сериозни инспектори, на които може да се има доверие. Ние имаме ли ги? Нашето законодателство често е беззъбо, непоследователно, поддава се на тълкуване, а пък нашите инспектори, със заплата, равняваща се на 500-700 евро на месец, лесно могат да бъдат заподозрени в некоректност. Всъщност цялото това улично брожение през последните дни е израз на недоверието в политиците и администрацията. В тези, които ни управляват.

Политиците направиха объркващи съобщения. Премиерът Виктор Понта първо даде зелена светлина на проекта, изгради му законов пакет, според който експлоатацията става обект на обществен интерес. След това същият Понта обясни на страната, че в качеството си на депутат в парламента няма да гласува това, което е одобрил като премиер! Всяко обяснение на тази двойственост, колкото и умело да е, е безполезно: улицата усеща слабостта, политиците контраатакуват.

Икономически разчети

Икономическите разчети, представени от правителството като аргумент в полза на законодателния пакет, който дава зелена светлина на добива на злато в Рошия Монтана, до голяма степен са израз на една илюзия. Държавата няма да получава пари от данък върху приходите от стопанска дейност около четири години – период, през който ще се възстанови инвестицията от 1,5 милиарда долара, според финансовите разчети на Gold Corporation. Когато дойде тя, печалбата, MINVEST ще трябва да си плати дълга от 39 милиона долара, взети назаем от Gabriel Resources с цел увеличение на капитала, за да поддържа своя 20% дял от бизнеса. Възможно е дългът да е по-голям заради натрупани лихви и ще засегне ръста нa приходите.

От друга страна, има критици, които предупреждават, че данъците, определени за добиване на злато, са ниски. Има страни, където данъкът е между 3-10%, като се добавя и друга такса между 20 и 30%, а в някои случаи съществува и допълнителен данък в размер на 10%, който се прилага върху печалбата от злато, според сравнителните данни, представени в доклад на Pricewaterhouse Coopers. Ние нямаме такова фискално мислене и не се опитваме да извлечем максимална печалба от един златен бизнес. Доволни сме от една малка такса и от илюзията, че сме партньори.

На други места в Европа, държавата няма амбицията да бъде партньор, а само дава на концесия участъци. Една от причините да се прави това е фактът, че ако искаш да си участник в печалбата, трябва да извадиш пари и за инвестиции. Откъде вадим ние пари, та да почиваме върху илюзията, че не си продаваме държавата? Ето защо не ни възторгват преговорите за капиталово участие на MINVEST. Но MINVEST рискува да наследи задълженията към околната среда, надхвърлящи настоящите й сметки, ако изобщо има такива.

Сп. „Revista 22“, 10 септември 2013 г.

Превод от румънски: Аглика Олтеан

 

Ето част от информацията, която се разпространява сред протестиращите румънци: 

Rosia Montana Gold Corporation е един от най големите проекти за златодобив в света и най-голямата златна мина в Европа.

В цялата златодобивна индустрия на Европа се използват приблизително 1 000 тона цианид, а в Рошия Монтана искат да използват 13 000 тона цианид годишно.

Проектът ще доведе до изкопаването на 500 милиона тона нерудна скална маса (стерил) след употребата на цианиди.

Интервенцията ще се извърши на периметър от 1258 хектара, реално ще бъдат сринати 4 планини и ще се копае на дълбочина 400 метра, създава се гигантски кратер, видим дори от луната, с диаметър около 8 км.

Завинаги ще останат езерото от цианид – 215 милиона куб. м, и баражът, който трябва да издържи за вечността. За поддръжката и операциите по надзор на този бараж Рошия Монтана Голд Корпорейшън предлага 150 милиона евро, при положение че Агенцията по околна среда на САЩ е оценила поддръжката на 2.6 милиарда долара.

Експлоатацията ще се извършва на открито, а не в галерии, както се е правило досега в Румъния. Така се нанасят огромни щети на средата и населението. Използва се технология, базираща се на цианид, защото е по-евтина.

Какво предлага Рошия Монтана Голд Корпорейшън? Няколкостотин работни места за определен период от време, много малко от тях са за местните жители. Печалба от 6% за румънската държава.

Протестиращите имат сайт: http://www.rosiamontana.org/.

На главната страница: Протест в Букурещ, снимка Влад Петри