0
2571

Кой се занася с Дядо Коледа?

„Дебелакът“

С напредване на възрастта Робърт де Ниро се преквалифицира в комедиен актьор, което му осигурява достатъчно главни роли и някои интересни попадения. Тринайсет години по-младият Мел Гибсън предпочита да се придържа към екшъна, в резултат на което във филмографията му се множат образите на полицаи, пенсионирани полицаи и други мрачни типове с бойни умения. В това число и Дядо Коледа. Да, без майтап.

Идеята да предположим как би изглеждал белобрадият старец в реалния свят от началото на XXI век може да предизвика достатъчно любопитство за филм, а представата за мъж на възраст, уморен от света и изтощен от десетилетията работа, огорчен от съвременните деца и получаващ годишна издръжка от някое правителство, е правдоподобна по своему. Въпросът е какво друго би могло да има в този кинопроект, що се отнася до персонажи, сюжет и жанрови правила, а отговорът, който дава „Дебелакът“ на братята Нелмс, не е достатъчно убедителен.

Във филма се преплитат съдбите на трима персонажи: Крис Крингъл (както е известен Дядо Коледа в САЩ), стар мърморко, който живее със съпругата си Рут някъде сред снеговете на Аляска и има фабрика, в която елфи произвеждат играчки за послушните деца; богатият и самотен тийнейджър Били Уенън, разглезено момче, свикнало да командва и да печели на всяка цена и Кльощавия – някога разочаровано от Дядо Коледа хлапе, а сега освободен от емоции наемен убиец. Срещата между тези тримата би могла да предостави материал за предвидима американска комедия, но случаят не е такъв.

„Дебелакът“

Противно на очакванията „Дебелакът“ не е семейно забавление, „комедия“ в жанровото му определение е чисто недоразумение, а „фентъзи“ се дължи единствено на легендарния произход на главния герой и на елфите, разбира се. „Екшън“ общо взето му подхожда, защото убийствата са съвсем истински, а му липсва малко старомодна „драма“, която би реализирала потенциала на изходната идея. Основният проблем на филма са два от образите в триъгълника, които остават просто „маркирани“, и това води до банализиране на интригата.

В лагера на „лошите“ самодоволният Били, оставен без родителски контрол, се разпорежда с прислугата в голямата къща и с парите, които отмъква от болната си баба. Без задълбочаване в корените на неговото високомерие и желанието му да е пръв във всичко и да получава публично одобрение, персонажът остава като карикатура на непослушното момче не без асоциации със „Сам вкъщи“. Кльощавия е лишен от емпатия, хладнокръвен професионалист, който живее сам с хамстера си и колекция от играчки, получени за Коледа от други деца. След като не става дума за комедия, в която той би бил просто версия на порасналия Били, огорчението му от живота и омразата срещу Дядо Коледа заслужават много повече от отделеното им тук внимание. В лагера на „добрите“ старият (но неостаряващ и безсмъртен) Крис е сърдит и му е останало „само отвращението от един пропаднал свят“. Той е на заплата при американското правителство – всяка година получава субсидия за произвеждането на играчки, но тъй като броят на непослушните деца постоянно расте, количеството необходими подаръци намалява (защото лошите деца получават въглен в коледния си чорап) и следователно бюджетът е орязан.

Това е единствената част от сюжетната конструкция, на която братята Нелмс отделят подобаващо внимание, макар и да пренебрегват потенциала за сатира: Крис трудно свързва двата края и е изгубил празничния дух, всички печелят от образа и добрите му дела, а той не може дори да си плати електричеството, поради което приема необичаен следсезонен договор – във фабриката елфите вместо играчки започват да произвеждат модули за изтребители и смайват военните с присъщата си работоспособност… Това своеобразно приземяване на приказката в реалността, заедно с образа на грубоватия начумерен Дядо Коледа (брадатият Мел Гибсън изглежда подходящ за подобно пречупване на легендата), който се разтоварва от стреса, като стреля по консервни кутии, и все пак остава загрижен за неблагодарните хора, е най-доброто, което може да ни предложи „Дебелакът“.

„Дебелакът“

А сега си представете, че имаше нещо повече от първоначалната хитра хрумка и към униформените, обядващи с елфи в трапезарията на фабриката за играчки, и Дядо Коледа, който се прибира от разнасянето на подаръци с рана от въздушна пушка и скрива пистолета си в тайна кутия под леглото, можеше да се прибави пълнокръвна паралелна линия на убиец, излязъл от сюжет на братя Коен, който изследва легендата за белобрадия старец, за да открие къде точно би могъл да живее той, и друга, за преждевременно пораснало хлапе, което има наемен убиец на бързо избиране и добра мотивация за бруталното си поведение… Ех, какъв филм можеше да се получи само! Уви, някои коледни проекти си остават само фантазии, а „Дебелакът“ е киноистория, пропуснала възможността да ни изненада и раздруса предпразнично.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПо дирите Христови
Следваща статияКоледа на село