Иронични колажи с подписа на Вислава Шимборска могат да се видят до края на март в галерията на Полския институт в София. За непознатото занимание на поетесата разказва Михал Рушинек, дългогодишен секретар на Шимборска и настоящ председател на фондацията с нейното име.

Нямаше нужда от много: правоъгълен матов картон – можеше да бъде синкав или кремав, подходящо лепило за хартия, ножица, материали за изрязване, и, разбира се, Вислава Шимборска… Материали за колажите си тя намираше сама – от вестникарски заглавия, списания, репродукции на снимки, стари картички, но сякаш ги изпразваше от съдържание. Те продължаваха да притежават някакви първоначални характеристики, оставаха разпознаваеми, но, извадени от контекста, под нейната ръка започваха да изграждат нови светове, донякъде сюрреалистични, с извиращи хумор и топлота и усещане за свобода. Колажите са произведение на изкуството, това е ясно. Те са и подпис на Вислава Шимборска. Но все пак да обърнем внимание и на техния смисъл, може би най-важният – те са следи от приятелство и зов за приятелство.

Така Леонард Нойгер, преподавател от Краковския университет, обяснява изкуството, с което поетесата, удостоена с Нобелова награда, Вислава Шимборска (1923-2012) е позната на малцина. Най-вече на своите приятели с чувство за хумор, на които при повод изплащала картичките колажи. Началото на заниманието й датира от 70-те години, когато в Полша трудно се намирали красиви пощенски картички. Всъщност на гърба на изложените образци има послания към приятели. По-късно поетесата се съгласява част от тази своеобразна кореспонденция да бъде използвана за илюстриране на нейна книга.

Това, което свързва поезията на Вислава Шимборска и нейните колажи, безспорно е иронията, играта на конструиране на светове.

И една любопитна подробност: писателката Херта Мюлер, също нобелов лауреат, създава колажи, макар и доста по-различни, по-силно словесни, комбинирани с визуален мотив, – те също са родени като опит да се компенсира липсата на пощенски картички през социализма и бедната визуална среда, но прерастват в самостоятелно занимание.

Михал Рушинек (р. 1972 г.) – литературовед, преводач, писател. Завършил полонистика в Ягелонския университет, работи в катедрата по Теория на литературата в същия университет. Секретар на Вислава Шимборска от годината на получаване на Нобеловата награда до смъртта й. Автор е на книгите „Малкият Шопен”, „Лимерики”, „Провинциални криминални загадки”, „ Подръчна реторика”, „Между реториката и реторичността”.

Снимката на главната страница е на Иво Чупетловски