0
753

Коледните истории на Толкин и Пратчет

„Писма от Дядо Коледа“, Дж. Р. Р. Толкин, превод Стела Джелепова, издателство „Колибри“; „Фалшивата брада на Дядо Коледа“, Тери Пратчет, превод Светлана Комогорова – Комата, издателство „Прозорец“

Знаем, че О’Хенри, Дикенс, Лиман Франк Баум и Джани Родари са били изкушени да разказват коледни истории, но сега към техния клуб можем да включим и Дж. Р. Р. Толкин, който пише писма от името на дядо Коледа, и Тери Пратчет, който очевидно също е бил изкушен да направи дядо Коледа главно действащо лице в десетина разказа. 

Толкин, авторът на „Властелинът на пръстените“ и „История на Средната Земя“ – близо 20 години пише писма от името на дядо Коледа до своите деца. И можем да го видим в различна светлина тук – хем като разказвач на фантастични истории, хем като баща, който учи децата си, че не подаръците на най-важното нещо на този свят, хем да знаем какви подаръци избира на децата си…

„Скъпи мои деца, сякаш всяка година ставате все повече и повече. А аз ставам все по-беден и по-беден. И все пак се надявам, че съм успял да донеса на всекиго от вас по нещо, което е пожелал, макар и не всичко“, пише през 1927 година дядо Коледа.

1927 трябва да е била трудна година, ако се съди по това писмо. Или просто е била трудна за Дж. Р. Р. Толкин, който по това време започна да преподава в Оксфорд и в колежа „Пемброук“, от време да време пише само по някоя научна статия за специализираните издания, но нищо повече. Вярно, в главата му се е оформила идеята, но още не се е престрашил да започне писането върху епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя. През 1927 г. Толкин е баща на трима синове – Джон Франсис на десет години, Майкъл Хилари на седем и Кристофър Джон на три години, затова независимо колко е добра или лоша годината, му се налага да избира коледни подаръци.

И към коледните подаръци той подхожда с въображение – всяка година той пише писмо до децата си от името на дядо Коледа, описва им света на Северния полюс, рисува, прилага чертежи и рисунки, разказва истории как светът се променя. Първото писмо пристига в семейство Толкин, когато най-голямото дете – Джон е вече на три години, и традицията продължава чак до 1943 г. Една чудна хроника на света на Северния полюс, населен с елфи, тюлени, полярни мечоци, гоблини и гноми… В този студен и странен свят на дядо Коледа също му се случват неприятности – често пъти се оплаква, че е беден и няма възможност за скъпи играчки или пък се налага да се мести в нов дом, а навън има ужасни виелици…

Понякога Илберт – елфът секретар на дядо Коледа, сам хваща молива и пише на децата. Друг път с тази задача се заема полярният мечок – пръв помощник на дядо Коледа, който разказва за неволите си – за това как се лекува от магарешка кашлица, как виелиците разкъсват снежните облаци на милиони парцали или как гоблините правят опити да откраднат всички играчки и затова се налага да ги обгазяват със зелен пушек и да си върнат коледните подаръци… Полярният мечок пише от време на време с правописни грешки, но това не му пречи да рисува пейзажи, да измисля нова азбука и да рецитира стихове… В книгата са включени всички тези писма – изрисувани и изписани с грижливия почерк на Толкин, със схеми на непознати азбуки, с красив калиграфски шрифт и понякога – с правописни грешки, според случая.

Въобще тези писма са като покана за игра, представляват сложен пъзел за сглобяване от истории… А през годините децата растат и разказите стават все по-сложни – не просто можем да открием зад тези описания автора на „Властелинът на пръстените“ и „История на Средната земя“, но и да видим как светът се променя – идва Втората световна война и дядо Коледа са оплаква от празните складове, разрушените къщи и бездомните хора…

Ето част от писмото на дядо Коледа, написано през 1941 г. и адресирано до Присила, най-малкото от децата на Толкин:

Моя най-скъпа Присила,
Толкова се радвам, че и тази година не пропусна да ми пишеш. Децата, които се сещат за мен, сякаш стават все по-малко – сигурно заради тази ужасна война. Надявам се, като свърши, всичко да се оправи и пак да имам много работа както преди. В момента обаче страшно много хора са изгубили домовете си или са ги напуснали: като че ли половината свят не си е на мястото.
Дори тук горе си имаме неприятности. Нямам предвид само със складовете ми, макар че, разбира се, и те са почти празни. Намаляха още миналата година и нямах възможност да ги напълня, затова сега ще трябва да изпращам каквото мога, а не каквото ме помолят. Ала има и по-лошо.
Предполагам помниш, че преди няколко години имахме главоболия с гоблините и си мислехме, че всичко е приключило. Е, тази есен пак се започна, при това по-страшно от векове насам. Водихме няколко битки и за известно време къщата ми беше обсадена. През ноември започнах да мисля, че ще я превземат заедно с всичките ми играчки и провизии, и коледните чорапчета по целия свят ще останат празни…

И така – вместо война – битка с гоблини. Вместо войници – чудни магически създания, които се борят за подаръците, вместо смърт и разрушения – свят, където доброто накрая успява да победи. Едно крехко равновесие, което обещава на децата, че по света все още съществуват места на нормалност…

Коледните истории на Тери Пратчет са по-различни – знаем, че сър Тери Пратчет държи изключително много на иронията. Тук той се шегува, търси парадоксите на времето, в което живеем, а смехът в тези истории е предназначен не само за малки, но и за големи. Пък и тук има нещо друго – Дядо Коледа не обещава равновесие на света, а само стремеж към него.

В сборника „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ са събрани някои от ранните коледни разкази на Тери Пратчет – единайсет истории, които идват като компенсация на всички онези негови почитатели, които повече няма да получат нов роман от Пратчет. Затова пък сега тук са коледните истории – едно ново начало, едно ново завъртане на колелото. Или пък на диска…

И така – предстоят ни истории, в които дядо Коледа се чуди какъв подарък да избере за един компютър, който сам му пише писмо и който му казва, че изключително много вярва в Коледа, защото без вяра един компютър не може да работи повече – особено ако се разколебае вярата му, че две плюс две прави четири…

„Аз вярвам в теб. Всъщност вярвам на всичко, дето ми го кажат. Това ми е работата на мен. Почнеш ли да не вярваш, че две и две прави четири, идва един човек, отнася те и почва да ти бърника из жиците. Не ти се ще да ти се случва втори път, от мен да го знаеш“, пише въпросният компютър.

Имаме и историята на добрия крал Венцислав Изгубени, който тръгва да спасява един непознат мъж сред студа по време на коледните празници и в крайна сметка го ръкополага за рицар сред наздравиците с пунш в едно иглу.

В друга история дядо Коледа отива в Бюрото по труда и там го гледат с известно съжаление, защото не са наясно какво може да работи горкия старец. Но пък госпожа Коледа е непреклонна – докато кърпи скъсаните му чорапи, се ядосва, че не може съпругът ѝ да работи само една вечер в годината, а тя да има толкова много задължения. Затова се налага като начало дядо Коледа се пробва като служител в зоопарка, после – да продава сладолед на децата, после като градинар, но май тази работа е безнадеждна, защото онзи, който е свикнал да подарява, никога няма да се научи да продава…

При Тери Пратчет тези два свята – на хората, и на Дядо Коледа, не се изключват взаимно. Те съжителстват заедно, само понякога между тях прехвърчат искри, когато острите им ръбове се докоснат. Но така е и при онези комични фентъзи романи за света на Диска – трябва да има ирония, парадокси и чудеса, иначе светът ще е по-скучно място. А в случая дядо Коледа ще се окаже и излишен.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияПо Рождество
Следваща статияНовогодишен оптимизъм