1
1619

Колко е важно да бъдеш сериозен (виолист)

untitled

Дни на виолата започват в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” (25-27 февруари). Подобен фестивал се прави за първи път у нас.

Чували ли сте историята за виолиста, който свирел чисто?

И аз не съм. А знаете ли разликата между виолиста и Вилхелм Тел? Вилхелм Тел знаел как да използва лъка си.

Вицовете за виолисти са хиляди. Защо е така? Не питайте виолистите! Не че няма да намерят отговор, но не търсят отмъщение. А и те обичат да се забавляват. Но знаете ли какво е общото между композиторите Монтеверди, Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Дворжак, Хиндемит? А между диригентите Бруно Валтер, Пиер Монтьо, Карло Мария Джулини, Шарл Дютоа? Точно така, свирили са на виола добре. И знаете ли още кой? Джими Хендрикс! Самочувствието на виолистите не е без история. Пък и никой не би спорил, ако кажем: в началото бе… виолата.

1
Контраалто – Вийом, 1855 г.

Австралийската изследователка Джърмейн Гриър отбелязва: Виолата може и да е най-голямата смешка в оркестъра, но някога е карала планините да танцуват. И като доказателство разглежда факта, че в някои картини от XVI и XVII век Орфей не е представян с лира, а със струнен лъков инструмент, който обаче е твърде голям, за да е цигулка. Това е виола помпоза – един от любимите инструменти на Йохан Себастиан Бах, поне според свидетелства, останали от сина му Карл Филип Емануел.

Ролята на виолата в музикалната история и историята на виолата у нас се готвят да представят в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” по време на Дните на виолата от 25 до 27 февруари 2015 г. Идеята е на Владислав Андонов – дългогодишен преподавател и член на неповторимия квартет „Еолина”, който има вече 45-годишна история. Със сигурност няма да бъдат подминати нито най-представителните произведения, нито откритията, нито вицовете за виолисти. Ще бъдат почетени и всички досегашни професори, работили за утвърждаването на специалността у нас.

2
Виола-лира Г. да Сало, ок. 1600 г.

Откриването на 25 февруари ще бъде с концерт на „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров. Ансамбълът си има своите солисти – виолисти, и с гордост ще ги представи за пореден път. Огнян Константинов и Кирил Христов ще свирят заедно в Бранденбургски концерт №6, ще прозвучат още Кадиш от Копитман, Ескуил от Робертсън и Лакриме от Бритън. Концертът е в залата на Академията от 18 часа.
Вторият ден обещава многообразие за почитателите на виолата: Един камерен концерт от 16 часа под надслов „Алесандро Ролла и неговите ученици Антонио Ролла, Еудженио Кавалини и Николо Паганини” и втори от 18 часа, наречен „Английски премиери”, с музика от автори като Уилям Флактон, Рейф Воон Уилямс, Ребека Кларк, Сесил Форсайт, Франк Бридж и Йорк Боуен.

В третия от Дните на виолата в Музикалната академия също са предвидени два концерта, но преди всичко друго, на 27 февруари от 14 часа в зала 48 ще разкажат „Всичко за виолата” – с видео- и аудиоматериали. От 16 часа публиката ще види поколения български виолисти – от малките ученици в Националното музикално училище „Любомир Пипков”, през студентите и до преподавателите в Академията. Участие ще има и проф. Огнян Станчев – доайен на виолистите у нас.

3
Тенор виола (47 см) Страдивариус, 1690 г.

Закриването на Дните на виолата ще бъде в петък вечер от 18 часа в  концертната зала с Академичния симфоничен оркестър под диригентството на Георги Патриков. Солисти ще бъдат Момчил Терзийски, гост от Германия, доц. д-р Стефан Жилков и гл. ас. Владислав Андонов, който е и организатор на събитията.

Има какво да се види и чуе по време на тези първи по рода си Дни на виолата. Със сигурност всеки от присъстващите ще може да обогати и колекцията си от вицове. Ето още един: Една вечер след дълъг празник в близка кръчма маестро Страдивари се върнал вкъщи и почувствал огромно желание за работа. Поогледал се и виждайки калъфа на една цигулка, го взел да го поправи. Опънал му струни и така се появила виолата.

Виолистите ще се постараят да докажат, че вицовете са си вицове, но реалността е по-друга. А вероятно можем да се доверим на един английски оркестрант, който заявява: Нямам нищо против вицовете за виолисти, защото … ако ги нямаше виолистите, цигуларите щяха да се шегуват с челистите. Той, разбира се, е виолончелист!

4
Модел „Пелегрина”, Дейвид Ривинус, 1990 г.