0
1658

Колко е важно да се колекционира съвременно изкуство?

„Да колекционираш съвременно изкуство“, 2021 г. Нина Ковачева, от серията Smiles Giving, 2008, частно притежание

Горещите летни дни като че ли нямат край и само все по-прохладните вечери загатват за постепенно отиващото си лято. Докато то наистина си отиде обаче, все пак остава малко време, през което човек ще продължи да си задава два въпроса: как най-успешно да избяга от всекидневната рутина и къде да се скрие от парещото слънце. За щастие софийските галерии имат решение и за двата проблема. Макар някои от тях да са излезли във ваканция и да са затворени за посещение, повечето са на разположение за търсещите разнообразие и прохлада столичани. И не просто са на разположение, а са по-активни от всякога, поемайки си глътка въздух след дългите месеци на изолация през зимата и пролетта. 

Списъкът с изложби, които си струва да бъдат посетени през летните месеци, би могъл да стане доста дълъг, но искам да се фокусирам върху една конкретна изложба – Да колекционираш съвременно изкуство, която може да бъде посетена до края на август в Националната галерия – Двореца. Там са изложени произведения на българското съвременно изкуство, които са част от колекцията на Владимир Илиев[1]. В колекцията присъстват известни български художници като Петер Цанев, Сашо Стоицов, Красимир Терзиев, Нина Ковачева, Боряна Петкова и др. Изложбата е добре курирана, а към нея са прибавени и няколко инсталации, които не са част от колекцията, но пък за сметка на това със сигурност грабват окото на зрителя и правят посещението в галерията още по-интригуващо.

Представената в Двореца колекция включва творби от последните няколко десетилетия и единствената „връзка“ с историята на изкуството, макар и само метафорична, е серията Art Stars на Борис Колев, която представя портрети на вече утвърдени художници като Гоя, Сезан, Мане и пр. Тук веднага изниква въпросът как колекционерът, в случая Владимир Илиев, може да прецени кои произведения на съвременното изкуство си струва да бъдат притежавани, т.е. кои от тях ще се превърнат в образци за епохата и ще имат значение за бъдещото развитие на художествения свят. Съвременното изкуство е вероятно най-трудното за колекциониране изкуство – то е все още не съвсем разбрано, на моменти е дори конфликтно и поради тази причина публиката не винаги проявява интерес към него. Именно колекционирането на произведения обаче е ключово за тяхното „разбиране“ и устояване във времето; колекциите са основен елемент в процеса на съхранение на културните ценности.

„Да колекционираш съвременно изкуство“, 2021 г. Борис Колев B.A.i.L.A, Гоя, от серията Art Stars, 2015, частно притежание

Едни от най-големите световни колекции са публичните – тези на музеите, а частните колекции са в повечето случаи свързани с публичните институции. В повечето държави има предвидени бюджети за откупки, а регулатор за това кои произведения „си струва“ да бъдат откупени са комисии от професионалисти, които имат богат опит (и образование) в областта на изкуството. Следователно музеите и галериите допринасят много за оцеляването и развитието на съвременното изкуство. Участието на държавата в откупките стимулира развитието на пазара, а откупуването на съвременно изкуство, от своя страна, стимулира самите художници. Културната политика като цяло би трябвало да осмисля важността на отношенията между художниците, институциите, частните галерии и индивидуалните потребители на изкуство (които са и потенциални колекционери), като по този начин създава цялостна инфраструктура, изградена от добри практики. Казвам би трябвало, тъй като у нас (а и в доста други източноевропейски държави) системите за подкрепа далеч не са така добре разработени, както на Запад. В България специалистите в областта на изкуството са изключително малко, а бюджети за изкуство почти няма (Софийската градска художествена галерия е може би единствената в страната, която успява да си осигури ежегодно средства за откупки). Миналата година Министерство на културата беше предвидило програма за откупки на произведения на съвременното изкуство като антикризисна мярка за борба с пандемията, но тази програма така и не се осъществи. Оказва се, че оцеляването на съвременното изкуство у нас и неговото „разбиране“ и приемане от страна на публиката е още по-затруднено. Притиснато от липсата на финансови възможности в държавата, както и от политическата ни система, то може да съществува пълноценно само благодарение на отделния потребител, който влиза в галерията, за да го „освободи“ със своя личен поглед и индивидуален вкус. За да оцелее, съвременното изкуство у нас може да разчита единствено на личните средства на колекционера и неговата рискована, но и изключително отговорна преценка. Но кой всъщност е колекционерът?

Най-общо казано, колекционерът е любител. Той не е институционално обвързан, често дори не е професионалист в сферата на изкуството. В повечето случаи колекционери са големи корпорации или банки, но има и частни лица с афинитет към изкуството (или определена епоха от него). Връзката между колекционера и изкуството е свободна, т.е. обикновено е плод на лични предпочитания, но е и изключително отговорна, тъй като тя стимулира пазара на изкуството и от нея зависи в каква посока ще се развива той. За да бъде пълноценна тази връзка обаче и за да може погледът на колекционера да отсява онези творби, които наистина си струва да бъдат притежавани, са необходими определени познания, които все пак отиват отвъд личните предпочитания и служат за разграничаване между колекционера и купувача. За да се превърне купувачът в колекционер, той трябва да бъде достатъчно образован, да познава поне частично историята на изкуството и да следи отблизо развитието на художествените практики. У нас колекционерите в пълния смисъл на думата се броят на пръстите на едната ръка, макар покупките от частни галерии да са често срещана практика.

Превръщането на купувача в колекционер е от критично значение за създаването на добри практики у нас. Колекционерът трябва да си изгради навик как да създава наратив от отделните творби, или иначе казано как да създаде цялостна колекция от единичните покупки. За да се изгради този навик обаче, е необходимо присъствието на професионалисти в областта на изкуството, които да съветват и напътстват новите колекционери, както и да подкрепят вече утвърдените. Тоест преди да може да се говори за откупки, колекционери и частни колекции, трябва да се осигури критичен минимум от хора на изкуството, които да действат като регулатор на процесите. И тъй като, както вече беше споменато, участието на държавата в стимулирането на добрите практики в България почти отсъства, се оказва, че образователният процес у нас е изцяло моделиран отдолу-нагоре, т.е. частните галерии и изкуствоведите са тези, от които зависи стимулирането на потенциалните колекционери, както и развитието на пазара за съвременно изкуство.

Затова представената колекция на Владимир Илиев в Двореца може да се разглежда като част от образователния процес, тъй като тя има за цел да достигне до по-широката публика и евентуално да засили нейния интерес към съвременното изкуство. Подобна изложба беше организирана през месец май тази година в Little Bird Place, където бяха представени произведения на съвременното изкуство от колекцията на Николай Неделчев. Тазгодишното издание на „Форум Колекционери“, организирано от пловдивската галерия Сариев заедно с Фондация „Отворени изкуства“, беше фокусирано около колекционирането на съвременно изкуство. По време на форума бяха проведени няколко онлайн срещи (една между галеристи и една между български колекционери), на които се обсъдиха основните проблеми в колекционирането на съвременно изкуство у нас, както и възможните решения на тези проблеми.

По време на разговорите част от галеристите отбелязаха, че през изминалата година на пандемия покупките на произведения от частни купувачи са нараснали. Това вероятно се дължи на повечето време, с което всички разполагахме през месеците на изолация – пандемията е дала възможност за едно „по-бавно“ разглеждане и по-дълбоко вникване в самите произведения. Промяната във всекидневието (невъзможността за пътуване, липсата на развлекателни и културни мероприятия и т.н.) също е възможна причина, която би могла да изостри нуждата на отделния потребител да притежава дадена творба. С тази цел е създадена и инициативата Art at home на галерия Little Bird Place, която позволява на любителя на изкуството да поръча онлайн от сайта на галерията три произведения. Те могат да бъдат доставени в дома му, където да останат три дни, за да прецени той дали желае да притежава (някое от) трите произведения, като няма предварително ангажиране с покупка (т.е. в края на трите дни може да върне и трите творби обратно на галерията).

Разбира се, увеличилият се брой купувачи през изминалата година далеч не означава поява на много нови колекционери. Напротив, докато отделните дребни покупки са се увеличили, големият пазар на изкуството се е свил значително. Независимо дали тези единични покупки на частни купувачи са плод на само временно появила се нужда от духовна храна, или пък става дума просто за пренасочени финанси поради липса на други възможности, на купувачите трябва да се гледа като на потенциални колекционери и техните възможности не бива да се подценяват.

„Да колекционираш съвременно изкуство“, 2021 г. Георги Ружев, Джими Хендрикс, 2020, частно притежание

Именно тук се намесват галеристите и изкуствоведите, чиято мисия е да влязат в контакт с купувачите, да ги съветват и насочват и изобщо да изградят у потенциалните колекционери усещане за сигурност и спокойствие, което да ги насърчи да купуват произведения. Един от основните проблеми за култивирането на добри колекционерски практики, изтъкнат от галеристите в един от разговорите по време на „Форум Колекционери“, е именно липсата на образованост от страна на купувачите – неориентирани и несигурни в себе си, те отказват да купуват по-често творби на съвременни художници, тъй като смятат, че нямат нужния инструментариум за „разбиране“ на съвременното изкуство. Следователно, за да се увеличат продажбите, е необходимо на първо време да се разшири публиката на съвременното изкуство и повече хора да знаят изобщо за съществуването на галериите и случващото се в тях. Да се разшири публиката обаче не е лесна задача и за целта е необходимо обединение и сътрудничество от страна на всички присъстващи на арт сцената – нещо, което у нас по традиция не е възприето. Метафорично казано, изкуството е колективен спорт, което ще рече, че е необходимо галеристи, изкуствоведи и художници да работят заедно в името на собствения си интерес, колкото и романтично да звучи това.

По време на един от разговорите в колекционерския форум бяха направени няколко предложения за сътрудничество между галеристите с цел разширяване на интереса към съвременното изкуство у нас. Идеята е да се създаде асоциация на българските галерии, с чиято помощ да се насърчат добрите практики, както и да се реализират съвместни проекти от типа Нощ на галериите, които да привлекат по-широка публика и утвърдени колекционери. По този начин ще се създаде диалог между различните страни, което ще даде възможност да се говори на по-достъпен език за изкуството изобщо или за някой конкретен автор. Това, от своя страна, би помогнало на повече любители да се запознаят с актуалните тенденции в арт света.

Дали такава асоциация наистина ще бъде създадена и какви ще бъдат резултатите от това, предстои да видим, но е важно усилията в тази посока да бъдат насърчавани, за да може изкуството у нас да се развива. Когато добрите практики не могат да бъдат стимулирани от държавните политики и стратегии, моделът по необходимост протича отдолу-нагоре. Нужно е изкуствоведи, куратори и галеристи да работят съвместно за развитието на екосистемата, от която всички в арт средите са част. А търсещият скривалище от парещото августовско слънце е винаги добре дошъл в някоя галерия, където освен прохлада би могъл да открие и изложби, които със сигурност си струва да бъдат разгледани.

[1] Владимир Илиев е български арт мениджър и колекционер, съосновател на Асоциацията на търговците на произведения на изкуството (АТПИ), както и основател на галерия +359.