0
1842

Комедия

Вчера гледах епизод от един американски комедиен сериал, в който имаше и такава сценка: възрастен мъж, на около 75 години, разговаря с млади хора, а единият от тях изрича между другото и думата „hashtag“. В този момент възрастният мъж го поглежда озадачен, оглежда после видимо раздразнен и останалите, след което възкликва с възмущение: „Ей, бих се във Виетнам, за да можете вие сега да говорите на английски!“ На това място се чува бурният смях на публиката зад кадър.

Аз също се разсмях на тази реплика, защото нейната абсурдност, както на фона на конкретната ситуация в комедията, така и защото препраща към сами по себе си абсурдни пропагандни клишета от времето на Студената война, предизвиква смях. 

Та първоначално се засмях и аз, но не след дълго се замислих върху това, наистина ли думите на възрастния господин са толкова абсурдни, че да са така смешни. Замислих се не е ли малко пресилен бурният смях зад кадър, пуснат от сценаристите, за да бъде маркирано мястото на смеха, за да сигнализира, че е било казано нещо смешно. Замислих се съвсем сериозно и пак ме се видя, че смехът си е бил съвсем уместен, но тук някъде се сепнах. Защото, подлагайки на бърза критика идеята, че сценката с думите на ветерана от Виетнамската война няма как да не е смешна, се сепнах от внезапно осенила ме асоциация. „Чакай малко“, казах си, „на какво и защо се смееш?” При положение, че съвсем наскоро изрично ти беше обърнато внимание на това каква здрава причинно-следствена връзка съществува между победите на Червената армия при Сталинград и Курск, от една страна, и съдбата на българските евреи по време на Втората световна война, от друга. Та нали ти беше посочено как в случая с пресечната точка между военните успехи на съветската армия и спасяването на българските евреи дори не става дума за нещо, което може да се определи като елемент от контекстуална зависимост или като силно опосредена и значи индиректна връзка, а за почти пряка и очевидна обвързаност на едни факти и събития с други факти и събития.

И като си спомних тези скорошни исторически рефлексии, като взех предвид какви връзки между нещата могат да съществуват в политиката и историята, друга ми се видя изведнъж работата с комедията, на която се бях безразсъдно разсмял, по друг начин започнах да гледам на приказката за връзката между участието на Съединените щати във Виетнамската война и това, че днешните американци се радват на свободата да говорят на английски. Защото последваме ли не повърхностната, близката до ума, така да се каже, логика, а по-дълбокомислените и алтернативни логики по московски, то смешното в думите на героя от комедията, за която говоря, се изпарява. Тъй като  ненамесата на Съединените щати във войната във Виетнам можеше да доведе до стратегическо предимство от такъв мащаб за Съветския съюз в Югоизточна Азия, че то  да доведе до лавинообразна поредица от комунистически метежи в целия регион, подпомагани от руснаците, които на свой ред да доведат до установяването на просъветски политически режими в целия Индокитай и в Малайзия. А оттам пътят към Индонезия и Филипините щеше да е открит. Китай на свой ред щеше да се види принуден в една такава обстановка да бъде далеч по-сговорчив и отстъпчив в отношенията си с Москва и щеше не след дълго да се примири със зависимостта си от Кремъл.

Като резултат от тези геополитически процеси към началото на осемдесетте години в Манила вече щеше да е на власт просъветски държавен ръководител, наложил в страната някакъв социалистически модел на политическо и икономическо развитие. По този начин Филипините щяха да са станали плацдарм на Съветския съюз съвсем под носа на американците, на един хвърлей място от Хаваите. Тези огромни стратегически успехи на Съветите щяха да окажат огромно и неудържимо влияние върху революционните движения в Африка и Латинска Америка и като следствие от това – възход на социализма в тези континенти.

Ето как става ясно – стига да се замисли по-задълбочено човек в стила на руските държавни институти за изследване на глобалните процеси на историческата необходимост, цивилизационните конфликти, енергията и паранормалното, астралните тела и разпространението на енергията в етера, еманациите на Единното като диалектически процес, разузнавателните технологии и техниките на сугестия при морските свинчета – че ако героят от комедията, която гледах, не беше се бил за Америка във Виетнамската война, днес американците със сигурност щяха да говорят на английски само вкъщи. Или, в най-добрия случай, щяха да са автономна република в състава на Съветския съюз, в която английският е втори официален език.

Затова, не бива човек да се смее прибързано на привидно абсурдни приказки, заредени с политическа критика. Аз лично, като се поразмислих и си дадох сметка за всичко това, дори се упрекнах, че още в деня след изказването на Мария Захарова относно заслугите на съветските воини за спасяването на българските евреи се пошегувах с него, като веднага предсказах, че обяснението от руска страна ще бъде за наличието на индиректна, комплексна, но несъмнена причинно-следствена връзка между едното и другото. Впоследствие изкуството на комедията ми помогна да разбера, че не е трябвало да бързам с оценката си.