Имам да кажа пак няколко думи за занимателните намествания и нагласяния в жалоните на публичното говорене у нас напоследък. Наскоро написах за свежата струя на все по-буйно разцъфващите есета с фразеологизмите и на избуялите мощно метафори, които превземат подобно на увивни растения парламентарните дебати и езика на политическите лидери. И тази седмица не ни спести упражненията по стил в Народното събрание. Но донесе и нещо истински оригинално, което дойде от друга посока. Преди няколко дни един от най-големите и лесно забележими български банкери и предприемачи даде интервю за „Дойче веле“. В това свое снизхождане този успял и уважаван човек постави акцент върху темата за значението и важността на автентично националния капитал, както и върху параметрите на национално отговорния капитализъм в условията на нашето време.
В разговора си с журналиста от реномираната информационна агенция крупният банкер и инвеститор отдели релефно една от друга две основни форми на икономическа активност в съвременността – тази на национално осъзнатия и отговорен бизнес от тази на „компрадорския“ тип дейности. За себе си интервюираният Цветан Василев скромно каза, че е представител на „националното предприемачество“.
Неочаквано свежото и поглъщащо вниманието дойде оттам, че господин Василев си послужи смело и убедено с понятието „компрадор“, изразявайки с него вижданията си за част от порочното в бизнеса и бизнес-активността. Забележително е, когато лексика и терминология със завидна марксистка биография се затъркалят и завъргалят (извинявам се на всички, които предпочитат източната форма „завърдалят“) в устата на един национално отговорен едър капиталист от ранга на Цветан Василев.
Португалският по произход термин „компрадор“, възникнал при събирането на конкретни исторически и географски трасета, първоначално не носи по-късно присъединилия се смисъл на „продажник“. Сиреч на посредник, който продава род и родина на чужденци. Както казах, маркс-ленинската експлоатация на думата е тази, която засилва с времето тежестта на негативните елементи в смисловото поле на израза. Затова не е чудно, че „компрадор“ се среща така често днес в рускоезичен контекст. Това са си силни традиции: десетилетия на политикономически анализи и пропагандни шаблони са се ползвали и все още се ползват от модел, в който „компрадорството“ е противопоставено на интересите на „родното“ стопанство, на патриотично оцветения капитал и на „здравата“ връзка между предприемачите и националната икономика.
Не ще тръгна да споря с никого за това, има ли изобщо основание говоренето за компрадорски стил на поведение пред лицето на доброволно отворената новобългарска икономика и на фона на баналната истина за глобалната същност на стопанското взаимодействие във века, в който живеем. По-интересно ми е друго. Това, че естествено позалинелите и позаглъхнали вече в европейска България приказки за „компрадори“ се подновяват не от друг, а от един банкер. Разбирам, че митологизираният образ на Буров е магнетичен и удобен, но също така съм наясно, че световната банкова система, за която господин Цветан Василев със сигурност знае не малко, сключва особено интересен ъгъл с компрадорството. Както съм наясно и с това, че рефлексите, култивирани в партийните и милиционерски школи са трайни и жизнени като здрави, родни, нашенски селски плевели.
В някакъв неподправен синхрон с прозренията на Цветан Василев за вредите от компрадорския вид дейности депутатът Делян Пеевски внесе (в съавторство с Йордан Цонев) законопроект, насочен срещу офшорния бизнес в двайсет различни стопански сфери. Ако човек се замисли, няма как бързо да не съобрази, че еманацията на компрадорството в днешно време са точно офшорките! Една от целите на законодателната инициатива е изваждането на светло на собствеността върху медиите в страната ни, декларираха вносителите на предложението. Похвално начинание безспорно, което удивително съвпада по своята насоченост със словесния поход срещу компрадорите от интервюто на Цветан Василев за „Дойче веле“. Тъй като в същото това интервю банкерът диагностицира едно заболяване, което със сигурност можем да разглеждаме като резултат от офшорно – компрадорската същност на някои от българските медии. Природа, срещу която именно е насочен и законът „Пеевски – Цонев“. В България, казва Цветан Василев, се наблюдава „прекалена свобода“ на словото. Наблюдава се „слободия“!
От историята знаем, че това е явление, които обикновено е типично за слабите и развиващи се национални икономики, завладени от компрадори. Ето тази е вътрешната връзка между каузите, за които се борят (всеки на своя фронт) депутатът от една страна и банкерът-предприемач, от друга.
Време е да осъзнаем, че едничката ни надежда продължава да е в бизнесмени като господата Василев и Пеевски, които представляват продуктивния и социално ангажиран национален капитал, а не в компрадорската прослойка в най-новата българска буржоазия. Време е да се оставим в ръцете на хора като тези двамата, способни да ни освободят от хаоса и компрадорството. Хора, осъзнаващи важността на това свободата на словото да бъде държана в разумни граници, за да не се изроди в слободия. Защото прекалено свободното изразяване поразително напомня безотговорността на компрадора, нали така? Докато национално осъзнатият журналист и публицист знае какво трябва и какво не трябва да се казва, така както истинският „национален предприемачески капитал“ (изразът е на Цветан Василив ) знае какво трябва и какво не трябва да се показва (декларира ). Нека да оставим хората като Василев и Пеевски да работят за всички нас на спокойствие. И Бог да ни е на помощ!
