0
449

Компютрите са безполезни…

GDineva4
Снимка Гергана Динева

Боряна Тодорова е ученичка от 11-и клас в Националната Априловска гимназия в Габрово. Последните две години участва успешно в националния конкурс на „1000 стипендии”.

В рубриката „Красив ум” публикуваме есета на ученици, отличени в националния конкурс „1000 стипендии” на Фондация Комунитас. В конкурса кандидатите представят под формата на есе знанията и разсъжденията си по предмета, в който се чувстват най-уверени.

Повече за проекта „1000 стипендии” прочетете тук.

Боряна Тодорова – ученичка от 11-и клас в Националната Априловска гимназия в Габрово. Последните две години печели специална и изключителна стипендия в област литература. Ето какво разказва за себе си: „Интересувам се от литература, чужди езици и от две години се занимавам с ораторско майсторство на английски език. Сред любимите ми писатели са Стайнбек, Камю, Хемингуей и Буковски. Писането за мен е не хоби, а начин на живот, начин за справяне и противопоставяне на трудностите. Благодарение на него оценявам всяко преживяване и впечатление и ги запазвам в себе си с надеждата да ги превърна в есе, разказ, а отскоро – и в поезия. Най-голямата ми мечта е някой ден моите думи да доведат до положителна промяна у мой читател, у мен самата, а защо не и в света. Но когато успея да заглуша досадното гласче на егото си, осъзнавам, че най-важна е самата промяна.”

 

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори

 

Аз не съм скъпа. Можеш да ме наречеш и евтина. Продават ме, подаряват ме, губят ме и ме намират. Но съм толкова различна. В ръцете на един мога да бъда дълбока, безкрайна, болезнена, красива и просветляваща. Мога сама да предизвикам сълзите по страниците си, да ги попия и да бъда изпълнена от тях. В други ръце не знача много и се затварям в оковите на буквалността.

Много съм стара. Разпадам се на късове и вече пожълтявам. Не съм годна за изложба, мръсна съм и разкъсана. Не привличам минувачите с бляскавост и красота, дори вече не ставам за продаване. Казват, че отдавна ми е минало времето и трябва да се скрия в стария скрин, вместо да търся нови и нови ръце, да искам нови сълзи по себе си, да напирам да разкажа историята си.

Имало ме вече в електронен вариант. Било същото, дори много по-лесно. Не трябва да ме изучиш цялата, да ме докосваш с пръстите си, да ме познаваш, та дори и това да е отегчително на моменти. Сега трябвало всичко да бъде бързо, за да се вмести в графика на безкрайния кръговрат.

Стоя на прашния рафт. Изоставена съм заедно с любовта и с дългите разговори, със свидните целувки и дълбоките погледи, със скромността и нежността. Стоим и си говорим, не ни търсят и не ни притесняват, а ние не бързаме, защото границата на нашето съществуване е вечността, а все някога някой ще ни изтръска от праха.

Бавна съм. Може би наистина затова не ме обичат. Кой избира девицата със склонения поглед и белите ръце, щом може да удовлетвори желанието си много по-лесно? Нима бавно падащите дрехи, приглушената светлина и потайността на неразкритата красота са останали в естетиката на новото време и новите хора? Затова и аз линея, прекалено много загадки са втъкани в мен, не давам тайните си лесно, а често вината не е моя.

Не обичам отговорите, те затварят човешкото съзнание. И въпреки че съм евтина, мръсна, стара, бавна… аз обичам хората. Създадена съм от буден и търсещ ум и единственото, което мога да дам, е следа сред безкрайността на човешкото незнание, мога да дам насока, че там някъде, в далечината, стои неоткрита истина.

Не съм информативна, енциклопедична, подредена и съм объркваща. Ако търсиш в мен собствените си изкривени представи и вярвания, ако гледаш единствено през своите очи и издирваш онова, което ти трябва, и нищо друго, ще ме оставиш. Или поне, ако имаш малко здрав разум, няма да се занимаваш с метафоричната ми същност, безкрайните картини от илюзии и спомени, и ще намериш отговорите си бързо. Ще ги получиш, без дори да знаеш каква е причината да се нуждаеш от тях, ще натъпчеш в съзнанието си статистики и чужди думи и ще продължиш да се въртиш.

Защото, щом наистина държиш да не изпаднеш от въртележката в лунапарка на Вселената, на която си се качил и стискаш здраво с побеляващи кокалчета, би трябвало да не се занимаваш с моите въпроси и загадки. Нищо чудно някой ден те да те накарат да се замислиш защо изобщо се въртиш толкова години сред нарисувани картини и слушаш изтърканата музика на всекидневието си. А аз, въпреки че съм стара и много неща съм видяла, все още нося млад дух и мога да загнездя в съзнанието ти страшни въпроси, и ти да се огледаш. И не щеш ли, може да слезеш от тази въртележка и светът да се завърти под краката ти.

С мен рискуваш да видиш по-далеч, отколкото е лесно да понесеш, рискуваш да паднеш и да се удариш, да избягаш от сигурността на кръговото движение, в което не можеш да се изгубиш. Впрочем едва ли ще се и намериш.

Толкова ми е самотно. Мисля, че полудявам. Исках само да ти помогна малко, но не съм желана. Знам, че няма да избереш мен, а и кой би ме избрал. Казват, че съм част от миналото. Отдавна компютрите са ме изместили и са побрали цялото човешко знание в себе си.

Само ако можех да ти кажа, че ти нямаш нужда от отговори. Уникалността на твоето съзнание е неуморимата жажда за израстване, непрестанното взиране в звездите, изгубеният поглед в морето. Ти си благословен, защото виждаш себе си и търсиш спасението си, поглеждаш природата и й се прекланяш, изправяш се срещу невъзможното и цялото ти същество трепери пред възможността да го направи възможно.

Имаш нужда от нова перспектива, а не от нова информация. Трябва да отвориш себе си, а не да се запълниш. Използвай онова, което ти дава кутията, затворила човешките познания и гениалност в себе си, но не забравяй, че тя те ограничава единствено и само до възможностите на създателите си.

Страниците ми са протъркани, защото много хора като теб са ги разгръщали. Кориците ми се късат, но така ме правят no-истинска. Аз, точно като човешката душа, придобивам цената си в пътуването и ставам съкровище. Ако бъда пожелана, се отдавам напълно, безгранично, безкористно.

Аз не си казах името, а ти имаш нужда от него. Заобиколих темата, но пък казах повече, отколкото търсеше. Накарах те да се замислиш и разклатих стабилната основа, която имаше преди мен. Но все пак ти доставих удоволствие.

А ако все още не знаеш коя съм, не търси отговори на края и не се опитвай да ме намериш в интернет. Най-много да се наложи да поровиш малко в себе си и там да се окаже по-прашно, отколкото на моя стар рафт. Ако пък все още не ме разпознаваш, препрочети ме.