0
1596

Константин Щъркелов – (Не)Познати истории

К. Щъркелов, Пирамидите в Гиза, 19.02.1926, акварел, картон

Галерия „Лоранъ“ в София представя до 29 юли изложба на Константин Щъркелов – „(Не)Познати истории“. Опит да се допълни споменът за живота и творчеството на художника.

Изложбата в Галерия „Лоранъ“ разгръща четири разказа в картини на Константин Щъркелов (1889–1961): за стремежа към непознатия свят; преживяването на войната; вглеждането в себе си и в другия през портретите; общуването с природата – в пейзажите и натюрмортите.

За пръв път са показани творби от Париж, Лондон и Лозана, които допълват непознатата история за ранните пътувания на художника. Скоро след завръщането на Щъркелов – през есента на 1912 г., той вече е на фронта в Мустафа паша (днешен Свиленград), предстои му участие в двете балкански войни и в Първата световна война. В дневника си пише: „Влизах из окопите на първа боева линия. Пищяха куршуми над главите ни, в небесата се пръскаха шрапнели и гранати разбиваха земята. Това го видях и преживях…“. Картините му обаче не изобразяват тези сцени, те пресъздават спокойното и поетично усещане на пейзажиста. Третата част на изложбата представя Щъркелов като портретист: чрез рисунките от скицниците в Одеса (1913), образите на военни другари и близки приятели. Четвъртият разказ се фокусира върху отношението на автора към природата. Тук излизат на преден план важни детайли от биографията му – през 1944 г. Щъркелов е обвинен от Народния съд за близки отношения с царското семейство. Самият художник твърди, че отношенията им са били „като на художник към любител на изкуството“. Арестуван от новата власт, Щъркелов прекарва пет месеца в Централния затвор, отнето му е софийското жителство и е изключен от Съюза на българските художници. Живее във Варна до 1958 г.

Изложбата в Галерия „Лоранъ“ е придружена от двуезичен каталог, съставен от Лаврен Петров и Елисавета Петрова. Публикуваме откъс от него.

От Париж до Кайро

Елисавета Петрова

През октомври 1911 г. Константин Щъркелов организира първата си самостоятелна изложба в София, която преминава успешно, а със средствата от откупките, по собствените му думи, той заминава „на Запад“, за да обиколи галериите.  

Започнало в началото на 1912 г. с престой във Виена и Мюнхен, това пътуване продължава в Париж, а след това в Лондон. Впечатленията от там той документира в своя дневник: „Обикалям парковете и правя по някоя скица на памят“. За Лондон споделя, че рисува Темза и е доволен, че въпреки колебанията си все пак е дошъл. Градът го впечатлява, а от пръв поглед усещанията на художника за него са , че „Тук вее нещо много оригинално“.

Следва Женева, а скоро след това той вече рисува край Лозана и изпраща писмо до Григор Василев с „привети от езерата и Алпите“.

От Лозана Щъркелов заминава за Венеция и през Фиуме (днешна Риека), Загреб и Белград пристига в София. Според една от автобиографиите му, той се връща с 35 нарисувани картини.

Следващите пътувания на художника, извън тези, пряко свързани с участието му в Балканските и Първата световна войни, са до Германия, включително близо година престой в Бавария между 1922 и 1923 г., но истински екзотичен можем да наречем маршрута до Египет и Палестина от началото на 1926 г. За него Щъркелов разказва, че го е усетил: „Като някакъв странен сън, някаква вълшебна приказка да слушам вятъра, що носи парливия пясък по безбрежната пустиня…“ (Кайро, 12 март 1926 г.)

В Александрия той изчаква екскурзиантите от парахода „Цар Фердинанд“ на Българското търговско параходно дружество по известната „Александрийска линия“ и прави равносметка за своите планове: „Тръгнах уж за месец, а станаха вече три. Не е загубено стоенето ми тука, работих доста…“

Описанието на тази колоритна среща с един непознат свят намира изява във в. „Морски сговор“, където авторът с псевдоним Хаджи Фон споделя:

„Още два дни пътуване всред море и небо и на 9 април осъмваме през устието на Нил. Движейки се на запад, покрай пясъчния пустинен бряг, не след дълго навлизаме в Александрийското пристанище.

Моторница с грамаден български флаг иде насреща ни. На носът една черна брада се развява и една шапка отчаяно се размахва.

Щъркела! Той същият. А ето до него и царския български консул г. Милан Попов…В лодката има и друго важно лице с фес, сърмени потури и черкезка сабя добрият гавазин Ибрахим..“

В същата статия историята на това, вече общо, пътуване продължава и завършва също толкова интересно:

„В нашето консулство за голяма изненада намерихме българска художествена изложба: в една от стаите имахме удоволствието да видим работите на нашия виден художник К.Щъркелов, който от два месеци арабее в Александрия, и се завърна заедно с нас. На връщане нему като че ли се хареса много остров Кипър и не се съмняваме, че при следващата екскурзия, ще го намерим вече там, рисуващ славните Кипърски…бъчви.“

Тези срещи с останките от древния свят интересно допълват творчеството на художника, а така възникналите творби тепърва предстои да бъдат открити за публиката.