Божидар Янев, който ръководи отдела за инспекция на мостовете в Ню Йорк, създава новата си книга албум, мислейки я на български. Тя излезе в изд. „Стефан Добрев“. Публикуваме откъс от нея.
Божидар Янев работи като инженер-изследовател, консултант, преподавател и държавен служител от 1978 г. в Калифорния и Ню Йорк. Преди това – през 1972 и 1976–77 г. работи в Института по строителна кибернетика в София. Янев постъпва в Транспортния отдел на град Ню Йорк през 1989 г., създава и оглавява като директор Отдела по изследване и внедряване, а година по-късно основава и ръководи Отдел по инспекция и управление на мостове. Преподава устойчивост на конструкциите, проектиране и управление на мостове в Колумбийския университет, Ню Йорк, и управление на мостове в Университета на Ню Йорк.
Дипломиран е като строителен инженер във Факултета по промишлено и гражданско строителство на УАСГ в София през 1970 г. През 1973 г. получава магистърска степен, а през 1976 г. защитава докторат във Факултета по инженерна механика на Колумбийския университет, Ню Йорк.
През 2009 г. Божидар Янев направи фотографска изложба „Конструктивният поглед“ в Националната галерия в София.
Божидар Янев, „Конструктивен поглед“, изд. „Стефан Добрев“, 2018 г., фотографии и текст Божидар Янев.
Конструктивен поглед
Думи и Образи
Картината струва хиляда думи, казва поговорката. На умния една дума стига, казва друга. А е писано, че в съединението е силата. Ако човек, свикнал с формули и схеми, опита да ги съедини в думи и образи, получава се нещо като това, което следва.
Поглед и конструкция
Градът е продукт на дълга еволюция в Стария свят. Затова напук на метрополиите, американците избират за щатски столици затънтени градчета. Националната им столица е извън-щатна, а демокрацията им функционира хоризонтално и центробежно. Между двата океана се простира едноетажна Америка, а в националните паркове са на показ многоетажните праисторическите геологически периоди…
Познаването на някои градове се изчерпва със задните дворове. В Ню Йорк, както в Рим, Париж и Лондон, имат значение също катакомбите, тунелите, складовете, водопроводите и метрото, както и покривните мансарди, тераси, басейни и градини.
Вертикалното разпределение на населението е по-строго от хоризонталното. Социалната гравитация е безкомпромисна като физическата. Тя заравя най-голямата група под земята: покойните – в гробища, живите – в метро, не малка пръсва по повърхността. По-нагоре гъстотата оредява, информацията – също. Неброени бездомни номади си поделят запустели тунели по неписани закони, докато обитателите на светли пент-хаузи и манипулират писаните в сенчести трансакции.
Из четирите измерения на градския организъм – три в пространството и едно във времето – свободно се движат само конструкторите. Всеки турист днес може да разгледа останките на Колизея от подземията до трибуните. Преди 2000 г., когато той е бил център на империята, такъв достъп са имали единствено строителите. Както тогава, така и винаги, те изграждат материалните декори на социалните спектакли, познават ги под всякакъв ъгъл и знаят какво ги крепи. Ето един такъв поглед.
Колкото по-голяма е страната, толкова повече територията доминира метрополията. Над 13 % от населението на България е съсредоточено в София и концентрацията расте. Нюйоркчаните са повече от българите, но представляват под 3% от населението на САЩ и не са столичани. Тяхното малцинство е разнородно, но отбрано, може би като „малцината щастливци“ на Шекспировия Хенри V. Ако човек е един на милион, според статистиката недалеч из многоетажните канони се конкурират десетина като него.
Ограничен на своите острови, Ню Йорк дълбае все по-надолу и да се протяга все по-нагоре. Пластове от минало, настояще и бъдеще се наслагват от Калвари в Куийнс до небостъргачите на Манхатън.
Мост и мисъл
Ню Йорк е архипелаг. Кварталите Манхатън (Manhattan) и Статен Айлънд (Staten Island) са острови, Бруклин (Brooklyn) и Куийнс (Queens) са на острова Лонг Айлънд (Long Island) и само Бронкс (Bronx) е на континента. Въпреки името си, Ийст Ривър (East River) е по-скоро проток и тече в противоположни посоки при прилива и отлива на океана. Без своите мостове, градове като Ню Йорк, Лондон, Рим, Париж, Прага и Буда Пеща биха били невъзможни.
Мостовете са мисли, реализирани в пространството, както мислите са мостове в съзнанието. Идеи и мостове преодоляват умствените и социални ограничения, улесняват, а понякога и създават социалните трансакции.
Инфраструктурата е разглезила обществото със своето постоянство и то я забравя, както забравя основните принципи, които го движат. Публиката ползва мостове и мисли наготово, а те не служат, ако се забравят. Това, че днес са в сила, не е гаранция за утре. Истинските измерения на мисловните и социалните процеси проличават, когато се проникне зад фрази и фасади, в мисълта и конструкцията.
Мостове и катедрали
В мостовете и катедралите е вграден стремежът ни да покорим действието и мисълта в пространството и времето. Катедралите ни приканват да спрем, мостовете – да бързаме. Катедралите обещават вечен покой, мостовете ускоряват временния път. Катедралата формира музика, мостът излъчва шум.
Когато достигнат майсторство, противоположните цели се срещат в сродни форми. Заприличват си както по амбицията на предназначението, така и по функционалната икономия на детайлите. Приличат си и по това, че привличат най-талантливите артисти на строителното изкуство. Векове след като първоначалното им предназначение е отминало, те продължават да служат за убежища и паметници. „Дните си отиват, аз оставам“ казва Аполинер от името на моста Мирабо (Pont Mirbeau, 1896) над Сена. В Рим папата е Понтиф, защото пази вярата и мостовете.
Пол Валери (Paul Valéry, Regards sur le monde actuel, 1945) приписва на строителите на средновековните катедрали умението да мислят интегрално форма, функция и материал. Казва го и Аристотел (384–322 пр.н.е.), това е качеството на майсторите.
От непривичен ъгъл катедрали и мостове разкриват противоречия в характерите си. Проектираният ефект отстъпва пред реалните необходимости. Брилянтният безтегловен свод на катедралата се пази от прозаичен тежък покрив, който се нуждае от периодични ремонти. Заменяемото пътно платно на моста покрива постоянна конструкция, проектирана да го надживее многократно.
Проектът определя формата завинаги, но съдържанието понякога се изменя с времето. Математическият мост в Кеймбридж е проектиран от сър Исак Нютън (Sir Isaac Newton, 1643–1727), който е не само професор, но и счетоводител на университета. Правите дървени греди на моста тангират към формата на арка и постигат криволинеен ефект. Дължините им били изчислени така, че мостът е бил сглобен без нужда от пирони. Неизбежната реконструкция не постига тази точност и новият мост е скован.
Никой не е герой в очите на своя прислужник. Инспекторът не се качва на покрива на катедралата за молитва и не слиза под моста за почивка. Той търси нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното зад временната функция на съоръжението. Интимното познанство на кoнструкцията и конструктора е недостъпно за широката публика на потребителите, но някои от подробностите са анекдотични.
Кули и мостове
Според Вавилонския опит кулите са вертикални мостове, устремени безуспешно към небето. Във века на информацията кулите компенсират своята физическа недостатъчност с антени към пространството, така както някои го правят с молитви. Докато вертикалните мостове улесняват изолацията, хоризонталните ускоряват трансакцията. Те успешно носят от тук до там над препятствията на терена. Така хубавите мостове и кули се съюзяват и допълват в своя хоризонтален и вертикален път.
Хубавите рисунки изглеждат добре и обърнати на 180о. Професионална привилегия на инспектора е да вижда конструкциите под ъгъл, обратен на общоприетия. Най-съвършените представители си заприличват и заговарят на общ език. От върха на кулата най-ясно се вижда пътят по моста. Поради доминантната дължина на висящите мостове, понякога забравяме, че кулите им между другото постигат височина от порядъка на Айфеловата. Най-високата от 7-те кули на вантовия виадукт при Мийо (Viaduct de Millau) е висока 348 м.
В книгата си Кулата и Мостът (The Tower and the Bridge, 1983 г.) проф. Дейвид Билингтън (David Billington) анализира изкуството на инженерите, които проектират най-добрите представители на двата типа конструкции. Примерите му са Джон Роблинг (John Roebling, 1806–1869), Густав Айфел (Gustave Eiffel, 1832–1923) и Робер Майар (Robert Maillart, 1872–1940). Роблинг е студент на Хегел, а Айфел е завършил един (макар и престижен, но все пак само) институт по занаяти (École Centrale des Arts et Manufactures). По различни пътища те интегрират професионалното майсторство в детайлите с аматьорския ентусиазъм.
Благодарение на материалите, които носят все повече натиск и опън, кулите се извисяват, мостовете се удължават. От камък, който издържа само натиск, се стига до високоякостна стомана, ненадмината на опън и бетон с метална якост.
Амбицията на някои шампиони подчинява функцията. През 1930 г. Крайслер на 42-ра ул., на архитекта Уйлиам Ван Алън (William Van Allen), е висока 281 м, но сградата на Уол Стрийт № 40 в Манхатън я надминава с 2 м. Крайслер издига скрит метален пилон и достига 319 м. Уол Стрийт № 40 не се предава, защото има 71 обитаеми етажа, а Крайслер – 68. През 1931 г. Емпайър Стейт Билдинг, висока 381 м, ги пенсионира.
При умерени размери, развитата технология освобождава формата от дисциплината на функцията. Мостовете понасят архитектурни своеобразия по-трудно от някои средно високи кули. Киселата Краставичка (Gherkin) в Лондон и надстройката на сградата на Хърст в Ню Йорк на лорд Норман Фостър (Lord Norman Foster) са вариации върху конструктивно оправдания триъгълен елемент, който той не успя да реализира в новия Световен търговски център. Извърнатият Торс (Turning Torso) на Сантяго Калатрава (Santyago Calatrava) в Малмьо е израз на авторската привързаност към анатомични аналогии. Кулата в Нагоя комбинира елементи и от двамата. Геодезичният купол, сглобен от триъгълни елементи, е патент на Ричард Бъкминстър Фулър (Richard Buckminster Fuller, 1895–1983). В кулата му Тенсегрити (Tensegrity), изложена в галерията Хиршхорн във Вашингтон, функцията е сведена до чисто равновесие на опън и натиск. Като усмивката на Чеширския котарак от Алиса в Страната на чудесата (Alice in Wonderland) на Луис Карол (Lewis Carol), Тенсегрити има форма без тяло.
Кръгът интегрира опъна по всичките си праволинейни диаметри и натиска на непрекъснатия околовръстен пояс и така прави възможни велосипедните и „Виенските“ колела (както и висящите покриви на някои кръгли зали). Виенското колело дава името и става още по-популярно след „Третият Човек“ (1950 г.) на Греъм Грийн, но първото e построил Джордж Ферис (George Washington Gale Ferris) за Световното изложение в Чикаго (1893 г., 80.4 м). Малки и големи градове демонстрират своето превъзходство над чистата функционалност с колелата на Ферис. Надпреварата на диаметрите е ожесточена, както тези по височина и дължина (може би като квадратния корен от сумата на квадратите им). През 1999 г. Окото над Лондон има диметър от 135 м, надминават го в Нанчанг (2006 г., 160 м), Сингапур (2008 г., 165 м) и Лас Вегас (2014 г., 167.6 м). Следващото най-голямо се строи в Статен Айлънд, в явна конкуренция с отсрещния Кони Айлънд. В Париж никнат по-малки според случая на Плас де ла Конкорд и покрай Рю Риволи. За разлика от кулите, колелата минават безспирно през всички фази на изкачването и спускането, а в контраст с мостовете връщат пътниците обратно в началото. След един оборот над околното и извън реалното – пак на терена.
Всички се подчиняват на универсалната гравитация, но рекордьорите слушат различна икономика. Затова техният кръг опасва Земята. След като са пропътували от Азия към Европа и Америка, сега те се връщат обратно. Когато попитах моите домакини в Шангхай дали стоманената фасада на кулата Джин Мао не е най-скъпата възможна, те гордо отговориха:
– Разбира се! Кой строи най-висока кула за икономия?
Високите кули и дългите мостове най-добре демонстрират устрема на Китай към световно превъзходство. До Джин Мао (421 м, 1999 г.) се издигна Световният финансов център (492 м, 2008 г.), а до тях – Шанхай Тауър (632 м, 2015 г.). Строителите отбелязват, че Бурдж Халифа (828 м, 2010 г.) е по-висока, но Шанхай Тауър, както Уол Стрийт № 40, има най-високия обитаем етаж. Там 1000-тонният амортесьор е увенчан със статуя, символизираща Всевиждащото око на мъдростта. Пространството се ползва за приеми. Вероятно за да не губя чувството за мащабност, споделиха, че преди моето посещение Кобе Брайън (бивш американски баскетболист) е празнувал там рождения си ден.
През 1883 г. Бруклинският мост има най-дългия в света висящ отвор от 496 м, а двете му 83-метрови кули са най-високи в Ню Йорк. Ясновидният Роблинг казва, че те са важни не затова, а защото ще останат завинаги символ на града. През 1885 г. най-високата кула в страната е паметникът на Джордж Вашингтон в гр. Вашингтон (169 м).
Айфеловата кула е най-високата в света (301 м) през 1889 г., но може да се разглежда и като мост с хоризонтален отвор 141.42 м (по диагонала). Практичният Айфел я предлага за наблюдателница и за опити по аеродинамика. Критикувана първоначално, кулата става символ на Париж, а според Ролан Барт – символ на символите, точно защото няма по-важно предназначение. Но антената ѝ се надстроява неколкократно, а броят на туристите нараства ежегодно. Естетичното качество привлича икономическо количество. Сто и тридесет години след построяването ѝ, кулата на Айфел е все така най-висока и е най-рентабилен бизнес в Париж. В Ню Йорк мостът на Роблинг отдавна е надминат вертикално и хоризонтално. Предложението да се плаща за ползването му все още се отхвърля при гласуване. Такъв е характерът на градовете им.
Сградата Улуърт (Woolworth Building, 1913), световен шампион, висок 241 м, на арх. Кас Джилберт (Cass Gilbert), надминава по височина Бруклинския мост в неговия псевдоготически стил. Други небостъргачи в района също влизат в тон. Близнаците на Световния търговски център (1973) хвърлиха предизвикателство към моста, но след 20 г. съжителство симетриите във формите им проличаха. Заговори се за афинитет между тях, особено след като ги загубихме. Нови кули като СТЦ 1 на арх. Дейвид Чайлдс (David Childs) и жилищният небостъргач на Франк Гери (Frank Gehry) видимо се протягат да запълнят празнината оставена от Близнаците. Бруклинският мост сякаш пита новата кула СТЦ 1 къде е втората. СТЦ 1 се сработва по-добре със скромния пешеходен мост от 1990-години, който оцеля до разрухата на 11 септември, 2001 г. Преди още да са се наложили, формите на ХХІ век успяват да превърнат по-старите в класика.
Когато кули и мостове се допълват, ефектът „надхвърля сумата от индивидуалностите им“, както гласи известното клише. Емпайър Стейт Билдинг (Empire State Building, 1931 г., 381 м) се вписва в Манхатън Бридж без никакъв компромис. Има детски приказки за това как светлината на малкия червен фар е спасила Големия Джордж Вашингтон от удар на параход. Мостове по Сена се съобразяват с Нотр Дам (Notre Dame) и Айфеловата кула. В този на Бир Акем (Bir-Hakeim) има принос и самият Айфел. Кулата Монпарнас (Tour Montparnasse) си остава само съседка на едноименната гара. Дори кулата Св. Жак (Tour Saint-Jacques) стърчи малко неловко без свой мост.
На диалога между Куийнсборо (1909 г.) и Крайслер (Chrysler Building, 1928) в типичен стил се натрапва черната кутия на Доналд Тръмп, проектирана от неговия придворен архитект Костас Кондилис (Costats Kondylis). В своя защита Кондилис сочи, че само благодарение на него тази сграда не е и жълта, както е искал златолюбивият Доналд. Протестантската религия съветва да благодарим и за малки дарове.
Новата бетонна кула на 57-а улица и Парк Авеню в Манхатън е явно мотивирана само от конкуренция. Успехът и е да надвиши Емпайър Стейт Билдинг. Критиката нарече този тип жилищна архитектура „въздушни спестовни касички“.
Заедно с кулите, мостовете и колелата на Ферис нарастват и олекват покритите пространства и пирамидите. В еволюцията от ритуали и религии към спектакли и трансакции, храмове и катедрали прерастват в гари и пазари, от римския Пантеон (126 г.) и Св. София до най-новия музей, олимпийски стадион или супер-маркет. Вградени стъклени съдове олекотяват купола на Св. София (537 г.) в Константинопол, но днес стъклото е прозрачен свод или стена в металните носещи конструкции. От мистика, архитектурата е минала към прозрачност.
Наред с новата опера (Opera Bastille) и Националната библиотека (Bibliotheque Nationale) в Париж, пирамидата в Лувъра и Голямата Арка на Дефанс спадат към големите проекти на Франсоа Митеран (François Mitterrand, 1916–1996), поради които французите преименуваха президентството му (1981–1995) на „фараонат”. Архитектите И. М. Пей (Iеoh Ming Pei, 1917) и Йохан Ото фон Спрекелсен (Johan Otto von Spreckelsen, 1929—1987) най-точно синтезират амбицията на Митеран с лаконични скици на пирамида и арка в двата края на гръбнака на „Града на светлината“.
След съвместната им работа по проекта на Банката на Китай в Хонконг, инженер Лесли Робертсън сподели, че Пей може да продаде лед на ескимоси. Както безплътният обелиск Тенсегрити на Б. Фулър), пирамидата на Пей има класическата форма на недостъпна гробница, но противоположната функция на най-посещаван музей.
Идеята литва, но тежестта на измамно ефирните стъклени стени смазва изпълнението. Стоманени греди, способни да ги носят „на огъване“, биха осуетили търсената прозрачност. Архитектите предоставят гравитацията на инженерите, които не за пръв път спасяват проекти на Пей. В неговото Модерно крило на Националната галерия във Вашингтон той предвижда монументален модел на Мобил на Калдер (Alexander Calder, 1898–1976). Скулпторът е дипломиран инженер и построените от него изящни форми са винаги в равновесие. Но изпълнен от стомана, многократно увеличеният Мобил би бил тежък и неподвижен. Изобретателят и скулптор Пол Матис (внук на Анри Матис и доведен син на Марсел Дюшамп) използва кухи високоякостни материали. Мобилът олеква и може да реагира на въздушните течения в залата.
Пирамидата реализира ирландският инженер Питър Райс (Peter Rice, 1935–1992), вече прочут след работата си по Музея на модерното изкуство Бобур (Beaubourg) на архитектите Ренцо Пиано (Renzо Piano) и Ричард Роджърс (Richard Rogers). По примера на мачтите на яхти, велосипедните колела и Тенсегрити на Фулър, високо напрегнати високоякостни жици отвеждат теглото на стъклените стени към четирите масивни бордови греди. Вместо да се крие, пространствената мрежа от струни смело контрастира с гладката стъклена повърхност и става главна атракция. В резултат на 4500 г. еволюция, староегипетските саркофази в подземието почиват пак под пирамида, само че съвсем различна. За да афишира своя преход от натиск към опън, или може би своето съвършенство, стъклената пирамида гастролира и обърната на 180о.
Решението става мода и започва да укрепва (и оскъпява) фасадите на обществени сгради, със и без същата необходимост. Кабелите на Питър Райс пак идват на помощ при Голямата Арка (La Grande Arche de la Défense, 1989 г.) на датския архитект Йохан Ото фон Спрекелсен. Под 6о ъгъл (както пирамидата, но в обратна посока) към оста, определена от Триумфалните арки на Карусел и на Етоал, Голямата е 110/108/112- метров обитаем куб на западния край на голям Париж. Вертикалните стени обслужват държавната администрация, а „таванът“ приема туристи. Грандиозни стълби водят към големия отвор. Той пък съсредоточава силен вятър, който помита пешеходците. За да се постигне обитаемост, плексигласови стени се издигат на човешко ниво, а през цялото отворено пространство Райс проектира платна, обтегнати с кабели. Увисва въпросът за окачването. Осъществяват го български акробати във Франция след циркови спектакли. Докато под Триумфалната арка, над Паметника на незнайния френски войн, се развяват знамената на Франция и Европейския съюз, знайни и незнайни майстори-строители опъват над по-голямата своята интернационална палатка.
Дълъг мост отвежда пешеходците на запад към Нантер. Него забелязват само инспекторите…
