Преди месец цигуларката Зорница Иларионова и пианистката Мартина Табакова изнесоха благотворителен „Концерт за надежда“ в Софийското музикално училище „Любомир Пипков“. Това е вторият сезон на инициативата.
„Концертът беше много успешен, успяхме да съберем прилична сума, която ще помогне на едно или две талантливи деца да осъществят своя мечта. С мен свири прекрасната Лора Маркова. Заедно изпълнихме Сарасате – Навара, за две цигулки. Освен това имах удоволствието да поканя още четири деца, с които ще си партнираме на сцената през следващите месеци, на следващите ми участия и концерти в София и на други места в България. Те са фантастични таланти – Кай Орлинов, Елизабет Гекова, Славина Тенева и Далия Чолакова. Освен това носят невероятна енергия, която извира от техния потенциал и талант. Много са искрени, необременени, с чиста душа, която присъства и в музицирането им. Призовавам всички да им окажем подкрепа и доверие, защото вярвам, че в бъдеще за тях ще се говори, хората ще ги слушат и ще се радват на постиженията им.“
Лора Маркова беше солистка на концерт на Плевенската филхармония в София преди месец, свири концерта на Брух.
Лора е изключителен талант, има голямо развитие през годините. Тя е дисциплинирана и трудолюбива, което е много важно. Вярвам, че наред с таланта, който по рождение носиш, са необходими воля, характер, желание да си постоянен в това, което правиш и искаш да постигнеш. Лора има всички тези качества, проявява ги, затова сме свидетели на нейното развитие и успех.
Вие вече имате своята кариера. Има ли промяна в режима ви на подготовка? По колко часа на ден свирите? Позволявате ли си да оставите цигулката за известно време?
Всеки има необходимост да отпочине след поредица концерти или след тежък период, когато много си пътувал и свирил. Това е необходимо, за да се презаредиш за това, което ти предстои. Опитвам се да свиря всеки ден достатъчно, но не мога да скрия, че когато бях по-малка, в музикалното училище, а и след това в Мадрид свирех изключително много. Спомням си години наред, по време на обучението ми при проф. Захар Брон, съм свирила между шест и десет часа всеки ден. Дори първия път, когато след семестъра се върнах в България, за да свиря концерта на Сибелиус, на летището майка ми видя, че ръцете ми в ужасно състояние. Да, в онези години трудът беше огромен. Знаеш, че трябва да работиш по цял ден, докато не се получи. Имала съм случаи, когато съм нарушавала правилото, че имаме право да свирим до 12 часа. Аз редовно оставах и след този час. Портиерите недоволстваха, че ще имат проблеми с ръководството на училището. Това бяха прекрасните години, когато имах шанса да се обучавам в училището „Кралица София“ в Мадрид, да свиря много и да трупам опит, да преодолявам всичко, което минава през мен като емоция, дори като страх, че такива велики хора ще седнат в залата и ще ме слушат, а аз трябва да съм на ниво. Това бяха незаменими години, в които израснах много, научих много, натрупах опит. Трябва да се случи точно в тази възраст. След това, когато си натоварен и нямаш време да свириш толкова много, всичко качествено, което си натрупал, остава като стабилна основа.
Казахте: „С мен ще свирят …“. Това вероятно е програма, която сте направили, за да представите новите таланти?
Идеята за „Концерт за надежда“ дойде спонтанно. Много ми се искаше да направя нещо, макар и малко за училището, в което израснах, направих първите си стъпки и спечелих първите си награди. Излязох на първите големи сцени точно като ученичка на музикалното училище в София. Беше ми интересно кое ще бъде полезно за децата. Прецених, че ще поканя няколко талантливи деца да свирим заедно, защото те в момента имат нужда от сцена, публиката да научи за техния талант и възможности. И вярвам, че когато станат зрели музиканти, завършени артисти, публиката вече ще е подготвена, ще ги познава и ще отиде в концертната зала да ги чуе. Това е по-добре, отколкото да си на 25 години, интересен и стойностен артист, но за съжаление, публиката да не те познава.
Имате вече и уговорени дати.
Ще имам голям концерт на 19 март в Пловдив с оркестъра на Пловдивската опера, по покана на Диан Чобанов. С мен ще свири Кай Орлинов. Заедно ще изсвирим Концерта за две цигулки на Бах, след което аз ще изпълня Третия концерт на Моцарт, Рондо капричозо на Сен-Санс и Цигански напеви на Сарасате. Кай е фантастичен цигулар, той доказа своя талант – спечели престижна и трудна награда от конкурса „Леонид Коган“ в Брюксел. След това спечели Гран при на конкурса „Музиката и земята“ в София. Знаете, че този конкурс е за участници до 35-годишна възраст и на него се състезават всички инструменти. Познавам го от малък и следя развитието му.
Славина Тенева, Елизабет Гекова и Далия Чолакова ще участват с мен в концерт с оркестъра на камерната опера в Благоевград през пролетта, по покана на Мила Йорданова. Ще дирижира Максим Ешкенази. Благодаря за жестовете на моите приятели от симфоничните оркестри, които ме подкрепят. Вярвам в тези деца и ми се иска техният път да бъде успешен.
Какво още подготвяте?
На 28 февруари е концертът в Плевен с Плевенската филхармония. Очаквам с нетърпение срещата с публиката в родния ми град. Ще има и друг солист – моят добър приятел и съученик Александър Димитров, прекрасен виолончелист, в момента учи в Германия. Преди концерта – на 26 февруари, ще имам еднодневен майсторски клас в музикалното училище в Плевен с цигуларите и техните преподаватели. Това е много специален момент, тъй като в това училище започнах като съвсем малка. Моите спомени от там са много чисти и силни.
Казахте майсторски клас. Значи ли това, че се обръщате и към преподаването?
Интересно ми е. Надявам се, в бъдеще да имам и мой клас, но на този етап по много причини нямам тази възможност. Радвам се да мога да направя майсторски клас, да общувам с малките цигулари в музикалните училища, това е голяма емоция.
Значи остава време и за това.
Винаги може да се намери време. Не мисля, че някой от нас е толкова зает, че да не може да обърне внимание и да вложи времето си в нещо, което е важно. Именно поколението, което идва след нас, е важно за бъдещето на културата ни. Не може да нямаме време за него.
Предполагам, познавате децата, които учат при майка ви Благородна Танева. Когато ги слушате, включвате ли се и вие със съвети?
Мисля, че тя им е напълно достатъчна, но ако тя прецени, че някое дете има нужда да получи съвет отстрани, винаги съм насреща да помогна. Но само ако някой поиска моя съвет. Децата днес са нетърпеливи. Техните родители са още по-нетърпеливи и амбициозни. Донякъде е хубаво, но и опасно. Това поколение деца са много напред, много информирани са и смятат, че ако отрано заминат в чужбина, работят с големи преподаватели, това им обещава бляскаво бъдеще, големи успехи, триумфи по световните сцени, което за съжаление не е така. Контактът с тези хора е ценен и хубав, но младите трябва да се доверяват повече на педагозите, които са основни за тях и всеки ден са с тях в музикалното училище. Те имат опит, изградили са не един и двама музиканти и са утвърдени имена. Знаят как да работят, знаят стъпките и какво е необходимо за всеки. От личен опит мога да кажа, че световноизвестните педагози са ценни като музиканти в един следващ етап, когато си натрупал умения. Желанието отрано да се правят грандиозни неща невинаги е в плюс за едно дете. То има нужда от спокойствие, от всекидневна стабилна работа с един педагог, който да бъде основен двигател в неговото развитие.
Казвате това от личен опит.
Да, аз още като ученичка посещавах много майсторски класове. С мен много работеше проф. Минчо Минчев. Благодарна съм му за всичко, на което ме е научил. Свирила съм пред много наши изпълнители. За мен много са направили и цигуларите Веско Ешкенази, Светлин Русев, Мила Георгиева и още много блестящи музиканти, с които съм щастлива да контактувам и до днес, с много от тях сме приятели. Тези срещи ми дадоха много, но аз имах един основен педагог, майка ми Благородна Танева. Тя слагаше границата кое доколко е възможно. След музикалното постъпих в класа на Захар Брон и там работех единствено с него и асистентите му. Когато избереш педагог, трябва да му се довериш. Днес забелязвам, че и децата, и родителите нямат доверие. Смятат, че ако детето остане тук, ще изостане. Напротив. То трупа ценен опит, който след това ще му отвори много врати.
Тази година е посветена на Бетовен. Вие ще я отбележите ли?
Получих покана от Плевенската филхармония да открия следващия сезон – на 17 септември, заедно с пианистката Царина Маринкова и виолончелиста Атанас Кръстев с неговия Троен концерт. Предстоят ми проекти с руския пианист Иля Овчинников за серия камерни концерти със сонати и триа. Все още обсъждаме програмите. Ще свирим в София и на други места у нас. През лятото имам покана за концерти и майсторски класове в Гранада, Испания. Предстоят ми интересни събития във Франция.
Имате ли желание да изсвирите нещо специално?
Цигулковият репертоар е толкова богат. Започнах да подготвям Концерта за цигулка на Брамс, което е моя мечта.
Не сте го свирили досега!
Колкото и странно да звучи, не успях до този момент да намеря време за това толкова мащабно произведение. Постоянно имах други проекти, но това лято ще дойде моментът да го подготвя. Имам предложение да го изпълня. Този концерт изисква по-продължителна подготовка. Първо да го обхванат ръцете ти, а след това и съзнанието, цялата ти същност да се потопи в това мащабно произведение.
Когато репетирате, съветвате ли се с майка си?
Постоянно. Тя и до днес е мой преподавател, за което съм много благодарна, добре е да има отстрани човек, на когото да вярваш. Винаги вземам предвид мнението ѝ, дори понякога да ми е неприятно това, което чувам. Тя е много точен и ценен съветник.
Зорница Иларионова завършва НМУ „Любомир Пипков“ през 2011 г. в класа по цигулка на своята майка Благородна Танева. През 2012 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище „Кралица София“ в Мадрид, в класа на проф. Захар Брон. Завършва бакалавърска степен в НБУ, в класа по цигулка на проф. Марио Хосен. Специализира в академията „Санта Чечилия“ в Бергамо, Италия, при проф. Павел Верников. Лауреат е на много международни конкурси, носителка на наградата Кристална лира за млад изпълнител, 2015 г.
