0
464

Косвените жертви на хаоса

„Капернаум“

Ливанската режисьорка Надин Лабаки признава, че работейки с младите си актьори натуршчици, не е искала от тях да играят, а просто да реагират на ситуациите. Такъв е и филмът ѝ – емоционална реакция, повдигаща философски въпроси в обременена социална ситуация. Под въздействие на преживяното от тези „актьори“, „Капернаум“ излъчва мощ, която ви стиска за гърлото още в първите минути. Премислен и прецизен, проектът залага на силата на документалното, запазвайки известна елегантност на наратива. Умело конструираният разказ изобличава един хаос (френската интерпретация на понятието capharnaüm) от жестокост, като нито за миг не изпуска от поглед главния си герой.

Заин е някъде около дванайсетгодишен (без документи, които да го потвърдят), осъден на 5 години затвор за нападение с нож. С белезници на ръцете той влиза в съда като ищец и заявява на съдията, че иска да повдигне обвинение срещу родителите си, защото са го създали… Следват ретроспекции, които ни връщат към окаяното съществуване на Заин и семейството му в бедняшки квартал на Бейрут. Вместо да ходят на училище, момчето и сестрите му помагат за наема на мизерното жилище, като почти робуват на кварталния бакалин. После Заин разбира, че 11-годишната му сестра Сахар е обещана за жена на въпросния бакалин. Тъй като не успява да я спаси, хлапакът бяга сам от къщи и попада във водовъртежа на оцеляването, който го среща със Спайдър-мен, отвежда го в лунапарк, запознава го с етиопска бежанка и оставя на грижите му едногодишно бебе, в една зона на беззаконие, където преживяват всички отхвърлени от обществото, независимо дали са имигранти, престъпници или деца, оставени на собствената си изобретателност…

„Капернаум“

От началото на кариерата си актрисата Надин Лабаки пренася на голям екран многобройните лица на Ливан. В режисьорския си дебют – красивата социална хроника Caramel (2007), както и в приказката Et maintenant, on va où? (2011), осъждаща религиозното напрежение, Лабаки снима своята страна в цялата ѝ сложност и многообразие. Ситуирана от десетилетия на кръстопътя на най-големите конфликти на планетата, тази малка държава днес понася и последиците от сирийската катастрофа с огромния наплив от бежанци. Изтерзаното детство и нелегалната имиграция са в основата на първата сериозна драма на режисьорката – „Капернаум“. Тя наблюдава мизерията отблизо, като почти две години прави проучвания в гетата на Бейрут, за да създаде автентично свидетелство за съдбата на изгубените деца. Много от ролите във филма се изпълняват от хората, които живеят там. Историята е фикция, но съдбите на персонажите са съвсем истински: младият Заин Ал Рафеа (удивителен в екранното присъствие на съименника си) е сирийски бежанец, изпълнителката на ролята на Рахил, която взима Заин под крилото си за кратко, е от Еритрея и дори е арестувана по време на снимките, а жената, която се превъплъщава в майката на Заин, е родила 16 деца (някои са починали, други са в сиропиталище, защото тя не може да се грижи за тях).

Отличен с Наградата на журито от 71-ото издание на фестивала в Кан, „Капернаум“ се нарежда сред най-добрите филми на 2018 г. и това е напълно заслужено. Заглавието анонсира кръстопът на сюжетите и все пак се концентрира върху темата за детството. Младият Заин решава да атакува родителите си от съдебната зала, имайки предвид всички възрастни, които създават деца, но не могат да поемат отговорност за тях. Престъплението е „отсъствие на любов“. След тази изходна точка филмът е своеобразно пътуване за инициация на едно „несъществуващо“ момче, което ни изяснява как се е стигнало до този съдебен процес. Потопени в почти натуралистичен реализъм, откриваме един изключително беден Ливан, където изоставените деца се скитат по улиците и сами носят отговорност за всекидневното си оцеляване. И със сигурност ще бъдете впечатлени от решимостта на един малък човек – изтерзана душа, здраво вкопчена в живота, който от висотата на своите 12 години се бори, за да спаси кожата си и преди всичко на по-слабите около себе си.

„Капернаум“

Игрален сюжет, заснет на моменти като документален, с хиперактивна камера, която предлага в първата част главозамайващ градски трилър в лабиринтообразно гето, „Капернаум“ е изграден от значими взирания назад и слисващи моменти в настоящето, а непринудената употреба на жаргона – защото думите са естествената защитна черупка на Заин, – се превръща в своеобразно изследване, колебаещо се между градската драма и етнографския поглед. Кинематографичната амбиция на Надин Лабаки прозира в подхода ѝ на смесване на жанровете, дръзката смяна на тона и чудесния ѝ талант за работа с актьорите, в това число и с непрофесионалистите. Без да пренебрегва предпочитаната си тема за съдбата на жените в един патриархален свят, ливанската режисьорка се посвещава на детството и неговите драми, на маргиналността му, дължаща се на дисфункционалните семейства и прекомерната бедност, но също и на една гнила образователна система, и превръща „Капернаум“ в разтърсващо свидетелство за разрушителния хаос на модерния мегаполис – джунгла от страдание и безразличие.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПлодовете на страданието
Следваща статияКнига за съдбата на Дора Конова